пилигрим
351 el resultado
Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...
  672 
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
  522 
Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
  667 
Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
  593 
> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
  491 
Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...
  1142 
Пак ще живея - една ръка ако имам
Борис Христов
Дали е стена
или здраво залостена порта,
пристъпвам със смесено чувство - ...
  459 
...
Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания, ...
  412 
Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба ...
  1195 
Вървеше до него грацилно,
напук
на всяка мълва
за капризна природа.
Любов между котка ...
  583 
Отпивам бирата си от шишето,
не е проява на изискан вкус.
И прекалявам със цигарите,
и общо-взето,
различно сричам Фотев, ...
  470 
Когато всичко свърши,
ще съм друга.
Тъй пророкуват първите
и мъдрите писатели.
Дано са прави. ...
  525 
Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...
  643 
Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри ...
  546 
Ще отида за хляб,
само толкова мога.
Ще ми стигне за дълго,
гладът е насъщен.
Чувам звук на камбани ...
  548 
Извън алегориите
или точно поради тях,
живеем в клишета и митове.
Стремим се нагоре,
към светлина, ...
  819 
И се оказва - всички пишем
жива книга.
Героите се плашат
от куршум.
Мерзавците шушукат, ...
  490 
...
Добре ли си в тясната каюта,
круизът плава без маршрут.
Надясно и наляво, все се лута -
компасът скача като луд.
Виж айсберга, красиво леден, ...
  488 
Под шапитото не расте трева,
мирише на урина и униние.
Дресурата не става хей така -
да щракнеш с пръсти и оле -
без пот и без усилие. ...
  581 
...
Няма да се запиша в школа по танци.
Привечер е страшно - бездомните кучета
чакат на спирката - ненаяли се с огризки
от бързи закуски и изпросена милост.
Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока, ...
  442 
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж- ...
  636 
Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...
  517 
Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим? ...
  1036 
Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам ...
  583 
Не ме въвличай в твоя филм –
там дебне Тарантино.
Стрелби, бекграунд с гнус и кръв,
мачизъм, реплики неприемливи.
Не бива. Спомените са мечта, ...
  454 
Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена. ...
  345 
Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете, ...
  402 
  1453 
Не всеки змей е Змей горянин,
Реката златна със късмет.
Надеждата блещука и в драмата,
за глътка въздух в път напред.
Четецът има право да преправя, ...
  500 
...
Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...
  525 
Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,
преди да се разпукне в стих.
Нещата са по- ясни и поименни,
изтляват като утринен светлик.
В колона думите прегазват сетивата ...
  860 
Най-хубаво е винаги началото –
дими в чашата ми мляко с мед.
Ръцете ми посягат за прегръдка,
трепти по устните ми нов куплет.
Когато чашата без звук се счупи ...
  391 
Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
  597 
Хиперболите са на мода днес,
по-точно – сочните лъжи.
И мимикрират във мечти -
прогрес за бедните души.
Опипом войните вървят ...
  604 
Лятното море бе само мое,
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди, ...
  416 
На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...
  680 
...
Тогава беше друго време -
илюзията бе мечта:
по-тънка от юздичката на стреме,
по-нежна от копринен шарф.
По-лека и от пеперуда, ...
  605 
Поглеждаш ме и вече съм различна -
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...
  521 
> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...
  415 
Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
  525 
Propuestas
: ??:??