Роби (Роберт) - Obras

Имам нужда от теб 🇧🇬

Имам нужда от теб - да те дишам
като въздуха в снежна гора,
като мирис омаен на лишей
в часовете на лятна зора!
Имам нужда от теб - да те пия ...

Роби

Poesía » De amor

2017-05-07T06:42:51+03:00 3.7K 14 12

Преставам да съм аз 🇧🇬

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,
с най-точните си думи всеки да докосва.
Почти е сигурно, че правя много грешки.
Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...
А моят стих обикновени дрешки носи, ...

Роби

Poesía

2017-05-06T13:35:32+03:00 1.4K 6 11

Сезоните в живота ни не се повтарят 🇧🇬

Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите. ...

Роби

Poesía

2017-05-05T07:00:28+03:00 876 8 14

Наречи любовта ни безумие 🇧🇬

Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно, ...

Роби

Poesía

2017-05-03T22:14:06+03:00 1.4K 5 10

Кой ще спре мечтите на поета 🇧🇬

Душата му от нежност премаляла,
без обич как до днеска е живяла?...
Не е, не е на себе си поета
жена откакто в мислите му шета!...
От щастие замаян тъй си ходи, ...

Роби

Poesía

2017-05-03T07:22:14+03:00 1.1K 8 19

В профила ти то не се предвижда 🇧🇬

Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш ...

Роби

Poesía » Otra

2017-05-02T07:17:56+03:00 1.2K 9 14

Ще ти похлопам пак нощес!. (по "Финдли", Р. Бърнс) 🇧🇬

Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...

Роби

Poesía » De humor, Parodias

2017-05-01T15:05:23+03:00 2.3K 7 17

Още дълго ще бъдем във танца 🇧🇬

Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...

Роби

Poesía » De amor

2017-04-30T08:22:16+03:00 1.5K 10 27

Обичам те в неделя 🇧🇬

Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...

Роби

Poesía » De humor

2017-04-29T07:10:34+03:00 995 6 25

Метафори със чесън и пипер 🇧🇬

Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!
Трогателна бе първата ни среща. ...

Роби

Poesía » De humor

2017-04-27T06:29:24+03:00 1.1K 5 26

Тук съм и ще те спася 🇧🇬

Вятър отдалеч донесе
буря, мълнии и гръм.
В миг земята се разтресе,
счупи се стъкло със звън.
Ти към мене се притискаш, ...

Роби

Poesía » De amor

2017-04-11T07:01:00+03:00 1.1K 10 26

Една жена до моето легло 🇧🇬

Изглежда е било във полусън -
усетих сякаш нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.
Стоеше в полумрака сам-сама, ...

Роби

Poesía » Otra

2017-04-10T08:21:10+03:00 907 11 26

ЖЕНА ти казах, не слугиня! 🇧🇬

Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...

Роби

Poesía » De humor

2017-04-09T07:05:12+03:00 2.5K 10 27

Нарисувай ми сезон "любов"!... 🇧🇬

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...

Роби

Poesía

2017-04-08T13:09:58+03:00 825 9 17

Като питанки в деня си крачим 🇧🇬

Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...

Роби

Poesía » Otra

2017-04-07T06:56:44+03:00 707 3 10

И все по-скъпа ми е таз... 🇧🇬

(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак ...

Роби

Poesía » De humor, Parodias

2017-04-06T07:18:30+03:00 1.4K 9 22

Наужким поет 🇧🇬

Досега пък опазил ме Господ -
не вирее във мен суета.
Пиша стихове делнично прости
и не мисля, че смайвам света.
Цял живот на поет аз се правя ...

Роби

Poesía

2017-04-05T07:02:43+03:00 706 6 17

Понякога преди разсъмване 🇧🇬

На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...

Роби

Poesía » Otra

2017-04-04T13:18:43+03:00 772 5 12

Такава самота след теб! 🇧🇬

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...

Роби

Poesía » De amor

2017-04-03T18:10:11+03:00 784 8 14

Духът ми винаги към тебе ще пътува 🇧🇬

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!
И неотклонно ден след ден към теб се движа! ...

Роби

Poesía

2017-04-02T09:24:11+03:00 1.1K 9 18

Нещата от живота 🇧🇬

Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...

Роби

Poesía » De humor

2017-04-01T07:04:10+03:00 510 3 7

Душа нестинарка - отворена рана... 🇧🇬

Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори, ...

Роби

Poesía

2017-03-30T09:08:32+03:00 1.1K 7 12

Още малко до края...(по Н. Йорданов) 🇧🇬

(Посветено на българските пенсионери)
Остаряхме с теб, мила, неусетно почти!...
Още малко до края...Ти се дръж, не плачи!...
Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная, страдаш и ти! ...

Роби

Poesía » Otra

2017-03-29T07:17:51+03:00 589 10 15

За да те имам цял живот 🇧🇬

О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...

Роби

Poesía » De amor

2017-03-28T07:15:53+03:00 765 5 15

Закъснели признания 🇧🇬

Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...

Роби

Poesía

2017-03-25T10:33:54+02:00 671 12 27

Пролетната лудост хваща всички 🇧🇬

Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите, ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-24T09:25:19+02:00 740 2 10

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб 🇧🇬

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен ...

Роби

Poesía

2017-03-23T07:34:31+02:00 1.1K 9 23

Любовна кореспонденция 🇧🇬

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-22T06:55:54+02:00 865 7 15

Гратис не съм се промъкнал 🇧🇬

Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи, ...

Роби

Poesía

2017-03-21T07:06:35+02:00 1.2K 8 23

Дали Отгоре тъй ми дават знак?... 🇧🇬

Объркан съм. Чета отскоро мисли
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват. ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-20T07:41:31+02:00 725 6 11

Моля те, не бързай... 🇧🇬

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...

Роби

Poesía » Del paisaje

2017-03-19T07:30:22+02:00 794 7 11

Усмихнати четиристишия ( вицове в мерена реч) 🇧🇬

Пропуснал
Не носи личната си карта дядо
и пенсията как сега да вземе?
Служителка, отракана и млада,
решение намира на проблема: ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-18T07:08:29+02:00 1.3K 2 16

Взривени желания 🇧🇬

Взривени желания властват във мрака
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана, ...

Роби

Poesía » Erótica

2017-03-17T07:37:24+02:00 1.8K 15 19

А ще ухаят пак жасмините 🇧🇬

Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено, ...

Роби

Poesía

2017-03-16T07:16:46+02:00 928 5 16

Била съм и овца от Самоа 🇧🇬

"Овца нестригана" да ме нарича
за моя мъж бе просто комплимент.
Не му се сърдех. Щом човек обича,
прощава лесно във такъв момент.
За дилетант съм доста запозната ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-15T07:57:24+02:00 848 5 16

Не се гаврете с любовта!... 🇧🇬

Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...

Роби

Poesía

2017-03-14T07:09:13+02:00 2.5K 17 34

Чета те като Брайлово писмо 🇧🇬

Ти за мен си като вестник,
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам, ...

Роби

Poesía » Erótica, De humor

2017-03-13T07:47:26+02:00 1.2K 7 11

Нежен стих за Пенелопа... 🇧🇬

На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...

Роби

Poesía » De humor

2017-03-12T13:03:54+02:00 764 3 10

Любовта ни - красива и бяла... 🇧🇬

Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи…
Търсиш изход във мойте обятия –
и тревожна, задаваш въпроси…
Днес ме питаш: „Дълбоките рани ...

Роби

Poesía » De amor

2017-03-11T07:17:12+02:00 1.2K 12 18

В олука вятърът на флейта свири 🇧🇬

Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! - ...

Роби

Poesía » Otra

2017-03-10T08:24:06+02:00 909 2 11