Роби
511 el resultado
Имам нужда от теб - да те дишам
като въздуха в снежна гора,
като мирис омаен на лишей
в часовете на лятна зора!
Имам нужда от теб - да те пия ...
  3511  14  12 
Опитвам се стихът ми да звучи човешки,
с най-точните си думи всеки да докосва.
Почти е сигурно, че правя много грешки.
Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...
А моят стих обикновени дрешки носи, ...
  1334  11 
Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите. ...
  765  14 
Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно, ...
  1301  10 
Душата му от нежност премаляла,
без обич как до днеска е живяла?...
Не е, не е на себе си поета
жена откакто в мислите му шета!...
От щастие замаян тъй си ходи, ...
  961  19 
Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш ...
  1027  15 
Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...
  2123  17 
Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...
  1371  10  27 
Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...
  871  25 
Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!
Трогателна бе първата ни среща. ...
  937  26 
Вятър отдалеч донесе
буря, мълнии и гръм.
В миг земята се разтресе,
счупи се стъкло със звън.
Ти към мене се притискаш, ...
  990  10  26 
Изглежда е било във полусън -
усетих сякаш нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.
Стоеше в полумрака сам-сама, ...
  803  11  26 
Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...
  2351  10  27 
Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...
  728  17 
Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...
  602  10 
(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак ...
  1236  22 
Досега пък опазил ме Господ -
не вирее във мен суета.
Пиша стихове делнично прости
и не мисля, че смайвам света.
Цял живот на поет аз се правя ...
  593  17 
На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...
  660  12 
Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...
  680  14 
От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!
И неотклонно ден след ден към теб се движа! ...
  1018  18 
Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...
  397 
Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори, ...
  1024  12 
(Посветено на българските пенсионери)
Остаряхме с теб, мила, неусетно почти!...
Още малко до края...Ти се дръж, не плачи!...
Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная, страдаш и ти! ...
  482  10  15 
О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...
  638  15 
Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...
  570  12  27 
Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите, ...
  630  10 
Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен ...
  973  23 
Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...
  746  15 
Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи, ...
  1086  23 
Объркан съм. Чета отскоро мисли
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват. ...
  611  11 
Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...
  640  11 
Пропуснал
Не носи личната си карта дядо
и пенсията как сега да вземе?
Служителка, отракана и млада,
решение намира на проблема: ...
  1130  16 
Взривени желания властват във мрака
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана, ...
  1610  15  19 
Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено, ...
  825  16 
"Овца нестригана" да ме нарича
за моя мъж бе просто комплимент.
Не му се сърдех. Щом човек обича,
прощава лесно във такъв момент.
За дилетант съм доста запозната ...
  723  16 
Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...
  2302  17  34 
Ти за мен си като вестник,
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам, ...
  1060  11 
На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
  644  10 
Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи…
Търсиш изход във мойте обятия –
и тревожна, задаваш въпроси…
Днес ме питаш: „Дълбоките рани ...
  1079  12  18 
Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! - ...
  774  11 
Propuestas
: ??:??