svetlitschka
554 el resultado
Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...
  354 
Тази толкова стара игра,
ти - ловец, тя- сърничка ранена,
и жена ти, откакто разбра,
в мантията на зла Мелпомена.
Обеща й цъфтяща гора, ...
  348 
Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми, ...
  554 
Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
  390 
Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
  369  10 
Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...
  965 
Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим, ...
  375 
Петък, тринайсти е още на власт.
Моля не мигайте, в профил, в анфас.
Да си отива доволен, благат,
моли се беден и брат му богат.
Който нрава му познава чепат, ...
  488  12 
И срам не срам, наместо в строги форми
надрасквам с въглен чистото платно.
Да обрисувам в черно-бели норми
пропукан лед по езерно око.
От щрихите студът да намалее, ...
  297 
Подпирам се на четири стени,
избирам си финала за начало.
Настройвам честоти и светлини,
не плувам в тишина изнемощяла.
Към слънцето разчиствам висини, ...
  323  10 
Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...
  357 
А щастието няма сетива
и огнено стопява самотата.
Мечтателно опъваш тетива
и целиш се в набъбващата дата.
Покрай мишената ли просвисти ...
  307  13 
Във виртуала разтръбил си: Край!
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби, ...
  258 
Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...
  201 
Ще съм толкова твоя,
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.
Прикадих топлината ...
  551 
Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...
  330 
Набързо наедряваше декември,
последен брат в отбора, изтърсак.
Изхлузи подпетените калеври,
раздяна си юнашкия калпак.
Напали си кованата камина, ...
  361  15 
на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...
  313  10 
Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
  967  20 
Той ми занича в очите,
бърше сълзици солени.
Казва ми мило момиче,
ката ден диша за мене.
Ти се помайваш сънливо, ...
  302 
Все по-мъдър се буди денят,
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла, ...
  292  16 
Събудих се – неземна благодат.
Пробожда раменете болка стара.
Животът – сериал витиеват,
обърна ме нагоре със хастара.
Целуваше ме страстно като млад. ...
  412  20 
  519  17 
Разбери какво е да си жива,
обич в забуксували следи.
Свикнала да тънеш в съпротива,
крий издъно своите беди.
Колко да е важно, че изтлява ...
  374  12 
Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.
Станалото сънища краде, ...
  388  10 
Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
  408  20 
Всяка радост е безценна,
стъпи днес на мост любим.
С някакви си два процента
чувстваш се неуязвим.
Придошла, кипи водата, ...
  336 
Надявам се да спреш да се преструваш,
от мен че наследил си точен мерник.
Известно ти е, талантлив съперник
би била горда всяка да отчува.
Надяваш се да спра да се вълнувам, ...
  371  14 
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
  340  13 
И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...
  539  19 
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
  294 
Ще боли. Затова си родена.
Ще е тъмна нощта като в рог.
Ще изкупваш вина непростена.
Ще достигаш понякога Бог.
Ще мълчиш. Ще претегляш словата. ...
  345  13 
Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...
  694  12 
Пускам те. Сълзят очите.
Пускам те. Не брой сълзите.
Роня се по тротоара.
Смесвам се с мазилка стара.
Жегата обсебва дните. ...
  966 
Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...
  646  13 
чуждата къща
ме притиска в хербарий
гърдите ми
сухи тръни
потреперват от полъха ...
  311 
Усещаш, че не противостоя,
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак. ...
  326 
  761 
За да има кого да обичаш, трябва първо да е жив, което значи на крака и потопен в живописта. - така се самонавиваше Мария. Ивето заместваше за няколко месеца сърцето ѝ, свиваше се и изпомпваше кръвта само с нейна помощ. Ако майката на потъващата ги наблюдаваше отгоре, щеше да е щастлива, че приятелк ...
  400 
Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава ...
  366  11 
Propuestas
: ??:??