svetlitschka
547 el resultado
Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
  261  14 
Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...
  275  11 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  243 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  573 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  305  13 
Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
  378  10 
Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
  302 
Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът ...
  306 
Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
  663 
Пълнолуние бди над града.
Портокалова, свети луната.
Разточително ярка бразда
се простира нашир по водата.
Преповтарям магичен куплет, ...
  390  16 
Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната ...
  341 
Преди си бе преди. Сега е груба
оплетката на лудите неврони.
Удавена в сълзи ми се любува,
прелива в задоволство болен клонинг.
Харесва ме до смърт. Буквална. Бърза. ...
  404 
Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...
  281 
И по-добре сме бѝли, няма спор,
когато, пряко сили, в общ отбор
загърбили лъжата, бихме с три
на нула и враждата се стопи.
И по-далеч ще зърнем от носа, ...
  278 
Снаряд свободен в нета скита,
глава наперил, с хъс снове.
Мерак безмерен и възхита
възбужда в дамски умове.
Снаряд - боец плацдарма клати, ...
  322 
Рапорт подаден и рапорт приет!
Дигнал пушкалце пред гранатомет.
Нека се пробва, не пръска талант,
ние ще кажем тук кой е гигант.
Туй е законът, без лаф мохабет ...
  278 
Задобрявам. Озъртам се гузно–
никой стъпките не отброява.
Изтрезняла, луната оцъкля
изражение сребърнобяло.
Неразумно ще бъде да тичам. ...
  429 
Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
  336  15 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  318 
По принцип съм тук,
а нощта се изнизва на пръсти.
Нестихващ капчук
отброява секунди чевръсти.
По принцип не спя, ...
  301 
  428  12 
Някой те възпита в съвършенство,
идеален до възхита мъж.
Ала се зажени с късогледство,
както се ожали неведнъж.
Грешката с години не поправи, ...
  299 
Рождените дни архивира с тъга,
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят, ...
  691 
  532  10 
Какво вещае този край,
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...
  478  10 
Разбира се, че гледам на ръка,
прочела съм живота си на твоята.
Света ми в свойте линии втъка,
от плещите раздянал си ми бронята.
А повече познавам на кафе, ...
  575  15 
Без любов всеки миг е поел
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ, ...
  287 
Пролетно обагриха небето
слънчевите кичури за дни.
Захароса се денят, сладни
и животът, перчи се петлето.
Облаците скоро отъняха, ...
  261 
Да беше огледало като хората,
показало ме би на младини.
Без милост откровеничиш, умората
дълбае по страните падини.
Онази непозната от екрана ти ...
  1109 
Безславно гнева си разходих по мрак.
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря. ...
  314 
Братчето ми славен Гого
думички "не знам","не мога"
в речника си не познава,
всуе се светът надява.
Първи ден е от април, ...
  565  11 
Заприличваме верно на влюбени,
докато под ръка се крепим
и подтичваме след младоликите
сенки по стените край нас.
Забелязвам среброто в косите ти, ...
  295 
  493 
Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...
  320 
Тази толкова стара игра,
ти - ловец, тя- сърничка ранена,
и жена ти, откакто разбра,
в мантията на зла Мелпомена.
Обеща й цъфтяща гора, ...
  321 
Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми, ...
  505 
Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
  362 
Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
  342  10 
Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...
  872 
Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим, ...
  348 
Propuestas
: ??:??