tanyavd
122 el resultado
На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...
  718 
Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
  3543 
Ти си пристан
за кораба на моя объркан ум.
Ти си пристан
за кораба на моя емоционален витал.
Ти си пристан ...
  1052 
Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...
  858  10 
Как искам само искрица
от твоята истина безкрайна
да зърна
и да притихна
пред нейното величие и простота. ...
  849 
Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
  658 
До кога в омагьосани кръгове
с теб ще се лутаме?
До кога ще се връщаме
и объркани пак ще си тръгваме?
Не разбрали въпроса - ...
  689 
Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...
  625 
Затуй, че си ми дъщеря,
на Бог и теб благодаря,
че твоя майка съм сега,
на Бог изцяло го дължа,
но, мило мое същество, ...
  1617 
Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност, ...
  621 
Когато във здрача
уморено затварям очи,
заспивам и искам
да Те сънувам.
Когато във тихото утро ...
  706 
С Теб се познаваме
от началота на самата Вечност,
но после плътното було на Майа
съвсем Те скрива от погледа ми.
И започвам да се лутам. ...
  569 
Аз съм четките, аз съм боите,
аз съм рамката и платното.
Ти си художникът, Ти си творецът.
Нарисувай от мен картина,
танцувай със мен, сътвори ме...
  575 
Натежали сме
от тъмни мисли и глупави съмнения,
от непрестанни грижи и притеснения.
Тежим от прекалена гордост,
от чувство за вина, от болка, ...
  659 
  1142 
Ако искаш да плача и страдам,
ще страдам.
Ако искаш във пропаст да падам,
ще падам.
Ако искаш от мен да летя, ...
  831 
Невежеството, още преди хиляди лета,
в онези мрачни, тежки времена
с жестокост и желание за мъст
разпъна Съвършенството на кръст
и стори най-големия човешки грях, ...
  849 
Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен, ...
  655 
Не зная къде си,
но към Теб
бързам, тичам.
Не зная дори кой си,
а не спирам да Ти се вричам. ...
  715 
От царството на Покоя и Светлината
надолу, надолу се спуска душата,
тотална забрава изпълва ума,
в забвение тъне, превръща се в роб,
покорен слуга на невежеството и на света. ...
  743 
Години наред се мъчех
да отворя вратата-стена,
зад която си Ти.
Години наред се опитвах
да вдигна завесата, ...
  696 
  1004 
О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море, ...
  716 
Плаче прозорецът
на небето със сълзите,
бърше надежди
и празни илюзии
върху стъклото, ...
  547 
Ако във мен се отразява
безкраят на една вселена,
ако сърцето ми в едно пулсира
с хармонията на Всемира,
ако във мен горят като на клада ...
  680 
Заключила съм със сто ключа
така дълбоко същността си,
че ще са малко сто живота
обратно пътя да науча,
но ако с много хъс успея ...
  704 
  1072 
Уморена съм от брътвежи и суета,
жадувам за покой и дълбока тишина.
Бавно ослепявам в
непрогледната сивота,
копнея за истински бяла светлина. ...
  686 
Господи,
Ти си облак забързан във синьо небе,
Ти си усмивка сияйна на малко дете,
Ти си грохотът страшен на бурно море,
Ти си полъхът нежен над утринното поле, ...
  807 
Ако една любов не дава
простор и полет на душата,
ако със ревност те ограничава
и иска да те притежава,
ако не може грешки да прощава ...
  787 
  1215 
Господи,
Ти, който твориш, движиш
и съхраняваш всички неща,
Ти, който после привидно рушиш,
наместваш и променяш света, ...
  644 
Какво е смъртта?
Откакто на този свят сме дошли,
все същият страшен въпрос
ума ни вълнува.
Какво е смъртта? ...
  663 
  981 
Аз съм капката,
аз съм вълната,
аз съм грохотът
и тишината,
аз съм началото, ...
  625 
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...
  784 
  1121 
  7171 
Къде е краят?
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...
  741 
Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където ...
  649 
Propuestas
: ??:??