thedac (Димитър Драганов) - Obras

Дъждовно 🇧🇬

Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...

thedac

Poesía » Otra

2019-11-03T13:36:30+02:00 446 1 3

Тръгвам си оттук 🇧🇬

Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...

thedac

Poesía » Otra

2019-11-02T07:45:10+02:00 589

Споменът за теб 🇧🇬

Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...

thedac

Poesía » Otra

2019-11-01T01:43:14+02:00 588 2 3

Епитет на мечтата 🇧🇬

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...

thedac

Poesía » Otra

2019-10-29T08:58:08+02:00 664 1 2

Днес 🇧🇬

Избори. Надеждата хвърли поглед през рамо към сияещия град на великите обещания, в който хората бяха престанали да се надяват, и продължи да върви към ръба на скалата. Защо да не го направи? Нима е нужна някому?

thedac

Prosa » Otros

2019-10-28T07:55:43+02:00 823

На лов за въздишка 🇧🇬

Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...

thedac

Poesía » Otra

2019-10-25T22:06:53+03:00 688 1 6

Железни илюзии 🇧🇬

Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-10-19T19:05:20+03:00 1.5K 2 4

Изкуствен театър 🇧🇬

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-10-17T07:36:40+03:00 1.1K 4 9

Зима 🇧🇬

Над улѝчки и ливади
иде дядо белобради.
Него зима го наричат
и децата го обичат.
Той терлѝчки ще раздава, ...

thedac

Poesía » Otra

2019-10-08T23:45:24+03:00 766 1

Снимка от реалността 🇧🇬

Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...

thedac

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-10-06T10:22:20+03:00 666

Любовен рай 🇧🇬

Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...

thedac

Poesía » De amor, Filosófica

2019-10-05T09:59:27+03:00 1.5K 5 3

Отворѝ се, сърце... 🇧🇬

Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...

thedac

Poesía » De amor, Filosófica

2019-10-04T18:00:37+03:00 698 4 6

Шепотът на есента 🇧🇬

Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-09-29T22:05:12+03:00 772

*** 🇧🇬

Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...

thedac

Prosa » Otros

2019-09-28T13:22:42+03:00 563 1

* 🇧🇬

Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени.

thedac

Prosa » Otros

2019-09-26T22:08:47+03:00 566 1

Кръговратът на живота 🇧🇬

Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...

thedac

Prosa » Otros

2019-09-25T18:27:29+03:00 670 1

Едно самотно сърце 🇧🇬

Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...

thedac

Poesía » Otra

2019-09-24T07:52:53+03:00 678 3 3

Вярата 🇧🇬

Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.

thedac

Prosa » Otros

2019-09-23T07:50:42+03:00 589 1

С теб 🇧🇬

Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера, ...

thedac

Poesía » De amor

2019-09-20T21:56:02+03:00 603 2

Велико Търново 🇧🇬

В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.

thedac

Prosa » Otros

2019-09-17T19:20:24+03:00 632 2 1

Като всеки 🇧🇬

Посети ли различни места,
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?
Без крила накъде полетя? ...

thedac

Poesía » De amor, Filosófica

2019-09-15T07:59:44+03:00 801

Песен за едно отиващо си лято 🇧🇬

Котки в залеза танцуват и в авлѝя се тълпят,
лодки въз вълните плуват и далеко се топят.
Гарван грачи, хора крачат и умора ги гори...
Пак ли плачем до палача на погубени мечти?
Диви дюни се усмихват, те видели са света. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-09-10T00:02:37+03:00 728 1 4

Жени 🇧🇬

Жените са цветята на реалността, грижовно поливани от майстор, роден под щастлива звезда и дарен с възможността да живее вечно.

thedac

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-09-07T09:28:19+03:00 711 1

Липси 🇧🇬

Когато човечността не се появява, личността загрубява.

thedac

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-09-06T12:22:43+03:00 642 1 2

Колективно несъзнавано 🇧🇬

Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.

thedac

Prosa » Otros

2019-09-05T15:08:57+03:00 611

Различните 🇧🇬

Над реки и над полета, скрили есенни листа –
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве? ...

thedac

Poesía » Otra

2019-09-03T00:46:25+03:00 449 1 2

Контрасти 🇧🇬

Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.

thedac

Prosa » Otros

2019-09-01T20:01:36+03:00 611 3 1

Живот 🇧🇬

Бебе. Кош.
Еволюция.
Старец. Нощ.
Инволуция.

thedac

Poesía » Otra

2019-08-31T08:19:02+03:00 519 1 1

Твоят скъп любим 🇧🇬

Вървим по хубав път –
и няма как да ни възпрат.
Нека всички разберат,
че светът ни ще е кът.
Строим любов с очи – ...

thedac

Poesía » De amor

2019-08-30T07:52:21+03:00 493 1 2

Пътеките на България 🇧🇬

На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?
Славейков родил се е там. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-29T07:46:48+03:00 677 1 4

Докога ще играем по роли? 🇧🇬

Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?
Аз градих за години напред – ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-28T01:20:32+03:00 531 3 2

Панацея любов 🇧🇬

Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-27T08:55:17+03:00 645 1 3

Въпрос на съществуване 🇧🇬

Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали? ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-24T07:40:52+03:00 658 1 3

Изсънувано 🇧🇬

Скалите разбиват вълните,
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-18T07:24:01+03:00 546 4

Катарзис 🇧🇬

Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...

thedac

Poesía » De amor, Filosófica

2019-08-17T23:56:22+03:00 602 4 4

По друмите 🇧🇬

Един младеж решил да поработи,
понесъл на гърба си той багаж,
отдал се на копнежа за банкноти:
и ето – беж към източния плаж.
Заминал за пари – да ги събира, ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-16T19:25:59+03:00 558 2 4

Следите на любовта 🇧🇬

Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...

thedac

Poesía

2019-08-10T22:41:41+03:00 611 2 5

Тя 🇧🇬

Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...

thedac

Poesía » Otra

2019-08-04T21:23:16+03:00 457 2 1

Летящ другар 🇧🇬

Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...

thedac

Poesía » Otra

2019-07-30T16:12:31+03:00 564 2 3

Чаровен хайлаз 🇧🇬

Отново прописах в сърдита неделя.
Готовото слово в игра ме спечели.
Почивам и грея в панелната стая,
мечтая за нея и спомени вая.
Къде ли сега е момичето мое? ...

thedac

Poesía » De amor

2019-07-28T11:31:39+03:00 505 2 1