toxin (Таня Донова) - Obras

Мерак 🇧🇬

Кандиса лятото, преви снага,
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента, ...

toxin

Poesía » De humor

2020-02-21T21:07:28+02:00 1.5K 4 8

*** 🇧🇬

"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...

toxin

Poesía

2020-01-30T12:25:06+02:00 1.1K 7 9

Развръзката (в едно изречение) 🇧🇬

Когато съм била една мечта
единствено в представите на мама
(играела е още с кукличките тя,
но виждала е себе си голяма);
когато - вече нежеланото, дете ...

toxin

Poesía

2019-12-21T13:17:25+02:00 1.2K 5 14

Хронично непоглеждане на друг 🇧🇬

Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...

toxin

Poesía

2019-12-02T21:13:07+02:00 1.1K 5 8

*** 🇧🇬

Разресвам косите ти, мамо...
Как тъй, изведнъж, посивя?
Дали аз пропуснах да хвана
с тая рехава четка деня,
в който твоята младост си тръгна? ...

toxin

Poesía

2019-10-23T21:41:57+03:00 1.4K 10 18

Зов за обич 🇧🇬

Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите, ...

toxin

Poesía

2019-10-12T20:27:53+03:00 1.8K 3 9

И така нататък 🇧🇬

Ден след ден ослепява светът,
като прах във очите ми влиза
и го бърша, но пак ме бодат
чужди погледи в моите грижи.
Ден след ден оглушава светът, ...

toxin

Poesía

2019-10-06T14:07:26+03:00 1.2K 1 14

Вишневочервено 🇧🇬

Аз съм скъпа жена! Придирчива!
Много трудно се впечатлявам!
Свръхвисоки критерии имам!
До рутинно не се принизявам!
Идеалът избистрях с години, ...

toxin

Poesía

2019-09-21T18:49:38+03:00 1K 3 8

Не пледирам "мъдрост", а "Любов" 🇧🇬

Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета ...

toxin

Poesía

2019-09-03T00:52:43+03:00 1.5K 7 7

Ни повече, ни по-малко 🇧🇬

Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...

toxin

Poesía

2019-09-01T21:33:43+03:00 1.7K 2 7

Слънчев мъж 🇧🇬

Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река, ...

toxin

Poesía

2019-08-06T16:05:26+03:00 1.2K 4 5

Бай, бабо, да не изкукаш без мъж 🇧🇬

Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...

toxin

Prosa » De humor

2019-07-30T21:26:20+03:00 1.2K 4 13

В търсене на отговорите 🇧🇬

Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...

toxin

Poesía

2019-07-29T02:11:40+03:00 1.6K 4 13

Цветарка 🇧🇬

"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...

toxin

Poesía

2019-07-17T18:19:46+03:00 1.5K 9 17

Обещах, по лунната пътека да те поведа 🇧🇬

Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка. ...

toxin

Poesía

2019-07-11T13:54:35+03:00 1.1K 7 13

Моята история 🇧🇬

Всяка моя върховна минута
има своя история с теб!
И това ще оставя на внуците
като жив и изпитан завет:
Да обичат тъй, сякаш честта им ...

toxin

Poesía

2019-02-15T16:17:42+02:00 1.4K 9 16

Любовта е гнет 🇧🇬

Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...

toxin

Poesía

2019-01-29T23:00:15+02:00 963 6 8

Последна сълза 🇧🇬

Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник ...

toxin

Poesía

2019-01-18T17:37:43+02:00 1.5K 10 17

Единствен 🇧🇬

За тебе, който ме харесваш
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа
на калпавия ми фризьор - съня...
За тебе, който се преструваш, ...

toxin

Poesía

2019-01-08T20:34:00+02:00 2.5K 13 26

Среща 🇧🇬

Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час... ...

toxin

Poesía

2019-01-03T14:15:06+02:00 890 9 8

*** 🇧🇬

Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма! ...

toxin

Poesía

2018-12-09T21:30:58+02:00 1.3K 8 22

Ефектът на Чудото 🇧🇬

Открих си го! Съмишленик, с когото
да тръскаме небето до зори,
преди светът да стане от леглото си,
да изпопадат всичките звезди.
Да съберем пенливото от песни-ручеи, ...

toxin

Poesía

2018-11-18T22:51:58+02:00 1K 6 14

Когато над съня ми бдиш 🇧🇬

В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор ...

toxin

Poesía » Otra

2018-11-11T21:09:14+02:00 951 7 5

*** 🇧🇬

В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят ...

toxin

Poesía

2018-11-02T23:30:44+02:00 1.1K 12 21

Как бързо с тебе времето лети 🇧🇬

За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...

toxin

Poesía

2018-03-22T11:37:54+02:00 1.2K 3 6

Баба ми казваше... 🇧🇬

Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!
То, досущ като хрътката,
надушва новите гости.
И дори да не може видимо ...

toxin

Poesía

2018-03-15T09:46:59+02:00 1.1K 7 16

"Любовта, без която не можем" (2) 🇧🇬

Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи ...

toxin

Poesía

2018-03-08T11:41:04+02:00 1.1K 8 15

Творец 🇧🇬

Живот, изписващ листи меланхолия...
Усещам се заклещена из редовете
на уродливо-творческото самоволие
със автор собствената ми несрета.
Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва, ...

toxin

Poesía

2018-02-27T21:03:07+02:00 1.2K 4 13

*** 🇧🇬

Зачената от бурното кръвосмешение
между земята и небето,
родена съм при пълно звездно затъмнение.
Епичен колапс на умираща комета
белязал ме е да се скитам вечно ...

toxin

Poesía

2018-02-22T11:59:54+02:00 1.1K 4 10

My religion 🇧🇬

Затръшнах всичките врати
пред дявола и Бога,
но Бог, нали е милостив,
наказа ме с любовен огън,
помилвайки ме с теб. ...

toxin

Poesía

2018-02-19T11:52:42+02:00 1.3K 4 11

Любовта, без която не можем 🇧🇬

Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също, ...

toxin

Poesía

2018-02-14T16:30:22+02:00 1.1K 13 19

Веднъж и завинаги 🇧🇬

Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.
Причудливите форми лудуват ...

toxin

Poesía

2018-02-13T09:59:37+02:00 920 10 11

Поличби 🇧🇬

Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът, ...

toxin

Poesía

2018-02-08T09:52:58+02:00 1K 5 18

Чувствена наслада 🇧🇬

Живот на ролкови кънки.
И при това, в индиферентен свят.
Едва обрала росните зари,
се втурвам в някакъв безумен бяг,
жонглирайки с "приоритети", ...

toxin

Poesía

2018-02-01T10:01:57+02:00 1.5K 5 10

Ненаситна 🇧🇬

Когато те обичам, много искам
да завалят поройни дъждове,
до кост да се намокря, твойта ризка
да видиш колко ми стои добре.
Когато те обичам, много искам ...

toxin

Poesía » Otra

2018-01-19T10:32:00+02:00 1.6K 9 25

*** 🇧🇬

Живея на третия ред до прозореца вдясно
в чашка забравено даже от Бога лале.
Обгръщат ме четири вехнещи листчета.
Тясно е!
Сумрачна обител под шепа горчиво небе. ...

toxin

Poesía » Otra

2018-01-12T13:30:05+02:00 1.2K 8 17

Обичам те по моя начин 🇧🇬

Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче, ...

toxin

Poesía

2017-11-26T21:14:27+02:00 2.5K 15 25

Целуна ме и се разсипа в смях* 🇧🇬

*Ивайло Балабанов
Години дълги ѝ отне да вдигне
дебела, колкото опропастен живот,
висока, колкото мечти в комина
преграда помежду ни. Ей, любов, ...

toxin

Poesía

2017-11-17T13:42:45+02:00 1.3K 7 18

Фрагмент 🇧🇬

Скришом в сърцето мечтая за изгрева. Този:
събуждам се, няма го никакъв вече света.
Светла усмивка лицето ти спящо преброжда,
красив си, Любими, красив като детска мечта.
Лъч, изоставен от юлското слънце, Любими, ...

toxin

Poesía

2017-11-12T13:13:10+02:00 1.1K 4 14

Това е 🇧🇬

Прибави на живота ми Живот!
С едно мъртвешко постоянство,
на чай от недоволство с бергамот,
гостуваше ми ежедневно сянката
на всичко, дето исках, а не бе. ...

toxin

Poesía

2017-11-07T13:03:15+02:00 1K 1 16