toxin
354 el resultado
Ще те убия, Бога ми, ще те убия!
До гуша вече ми дойде от теб!
И к'ва е тая нова гюнвендия?
Да вземеш най-накрая да се спреш?!
Не може, Боже, да съм толкоз грешна, ...
  1076  10 
Ще бъда твоя! С цялото си всичко!
Ще бъда твоя! До последен дъх!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Какъвто си! Защото си такъв!
Обичам те! Със цялото ми всичко! ...
  840  17 
И нека любовта да бъде надгробната плоча,
положена върху живота ми!
Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)
Понякога ми се ще да направя
рекламация на живота. И да го върна. ...
  708 
Следобедна дрямка унесе морето.
Игривите сутрин, кристални вълни
лежерно склониха главиците; леко
полюшвани само от крехкия бриз.
Потънало в нежна рапанова песен, ...
  730  22 
Като човек на словото, все пак,
различни имам си прийоми
и техники - на всеки буквен знак
да му придам конкретна роля
и режисирайки спектакъл нов ...
  703  10 
Не бързам заникъде, вече не бързам!
Доскоро бях твърде припряна,
както пъстърва из речните бързеи
се мятах, животът да стане
сега, на момента, в тази секундичка, ...
  661 
Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...
  632  11 
Този ден като сгъната кърпичка влезе
в джоба на времето. Пак остарях.
Поредна в душата си сложих протеза –
измислен живот сред реалния свят.
Съзирам в това абсолютната истина – ...
  1740  10 
Допяха ли птиците
своите песни... сега?
Дали са разбрали,
че утрото няма да дойде?
Прибра ли нощта ...
  1240  10  16 
Не вярвам в мълчаливата любов!
В ръце, които тихо обещават.
Какво? Да изкопаят между двама ров,
та лумне ли страстта, да се избавят?
Дали очите, пълни със сълзи, ...
  1224  23 
... помниш ли как си изгубих "щастливия" пръстен
и колко помръкна тогава лицето ми, а?
Сякаш небето намръщено с кост се задръсти
и почна да кашля сълзите си - черна река.
Аз помня, Приятелю, ти се усмихна и рече: ...
  3079  23 
***
Боли те теб. Физически боли те.
А мене – не. Виж, нищичко ми няма.
Отнякъде във въздуха разлитат се
снежинки черни. Доближават. Врани,
открили слабо място във сърцето ми, ...
  753  14 
Ще нарисувам с моите сълзи
една голяма, празна, бяла стая,
зазидани, в темелите ù-тишини,
несподелени тайни ще ридаят;
вулкан, изригващ в пазви на море, ...
  706 
Дори и в Диамантената долина
да ме заровят след смъртта ми,
пак няма да склоня на Вечността
да ми постави пръстена венчален...
Дори и над последния ми дом ...
  876  10 
Такива са сега мъжете...
Нахлупили цилиндри - за престиж,
вървят нафукани, заети
със самолюбието си. Но виж -
освен цилиндъра, си нямат нищо! ...
  658  11 
Лъчите октомврийско слънце
намятат бримки топлинка,
но плетката е рехава и тънка,
та зъзне оголялата земя.
Позната меланхолия тъдява ...
  835  21 
Утринта спусна светло въженце,
залюля се на него и хоп -
вля в очите ми, още премрежени,
полъх свеж от позната любов.
Уж, че с тази любов си се знаем. ...
  690 
Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо; ...
  694 
Докосни ме! Седма струна на китара.
Недоловим за сетивата звук.
Освен за твоите. Защото имаш дара
да ме познаваш както никой друг.
Луната рони диамантени акорди ...
  1168  15 
Скръъъъъц! Тези панти протяжни
прогнилото време пропускат едва.
Сякаш капе в тръбички дренажни
цялото болно безсмислие на деня.
Сякаш стрелките, слепени с магнити, ...
  685  17 
В очите ми вече не плуват раздели,
коя от коя по-мъчителни.
По някаква, Божия явно, повеля
всяка мъка си има лечители.
Било във лицето на жадното време, ...
  571  10 
Не ме търси във морската вода,
омръзна ми да мия бреговете
и да заглаждам мидите с ръка,
луната нощем в мен да свети.
Не ме търси сред горските цветя, ...
  5139  36  62 
Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим, ...
  673 
Словата ти - еньови билки,
брани по изгрев, магични -
церят и коварната "болест без име".
Прилежно от тях правя китки,
нито знахар, ни баяч съм, ...
  535 
Привет, мило мое Момче, пак реших да ти пиша.
Не те ангажирам и с отговор. Просто така…
Далече си, мое Сърце. Колко силно ми липсваш!
Добре съм! Разчувствах се леко, но не е беда.
Знаеш ли, слънчево Изворче, как се събудих? ...
  708  15 
За първи път от дни небето сложи
лазурносинята искряща ризка,
ала за всеки случай пъхна в джоба
и облачета. Щом му се прииска,
да си направи бели апликации. ...
  684  12 
Днес денят ми подрани!
Цъфна румено-наперен,
даже първите петли
го изгледаха с неверие,
завъртяха се на запад ...
  921  16 
Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.
Протягаш две пухкавки, малки ръце,
някак спонтанно напомняш ми майка ти,
когато бе същото сладко дете.
Чаровни оченца - бадемови ядки, ...
  994  17 
Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо ...
  758  18 
Мое мило Вълшебство, здравей!
Привет, моя Обич прекрасна!
Надеждицо смела, лелеяна,
Блян мой, в удивителни краски!
Дълго отричах те, спорех дори, ...
  651  13 
Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк - ...
  605  12 
Ще обуя копнежа на Малкия Мук
да избягам... далече от себе си.
По две планини ще прескачам, напук
на горчиво-съдбовния жребий -
стотици да има край мене реки, ...
  714  12 
Някой е минал през тази гора.
Поиграл си е с първите слънчеви кичури,
спуснати между клоните. Стъпка в мъха;
и листенце - с рамо отронено.
Пил е водица от този кайнак. ...
  595  10 
Този град - като плоско яйце,
ме приклещва под мрачна черупка.
Ех, да можех да плесна с ръце
и да бъда далече оттука...
Де' в дълбоките морски недра ...
  769  18 
Обичам те!
Когато се завръщаш отдалеко,
отдал дължимо на Добрата самота
и думите ти - корабчета леки,
задълго свият в душата ми платна. ...
  716  19 
Тази пролет ще мисля в перспектива...
Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,
загатвайки усещане за зрели нектарини;
чети в очите ми, Съдба, чети
оназ решителност, с която ще попаря ...
  656 
Колко е трудно да кажеш "Прости"?
Дори без вина. Да смириш гордостта си.
Грозен облак навъсено-тежко мълчи,
с мълнии в очи укорява, после гнева си
излива, когато съвсем не очакваш. ...
  674  14 
Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият, ...
  1075  21 
Ако напълня ваната догоре
и в нея цялата се потопя,
де факто, туй не е теория -
измествам петдесет кила вода.
Щом стана сутрин, та до обед ...
  735  11 
Не бе прегръдка! Не, не бе!
А дълго чакано спасение!
Преди да се притисна още в теб,
наясно бях - свещенодействие
не е да дириш прошката на бог, ...
  558  14 
Propuestas
: ??:??