toxin
357 el resultado
Оглупявам ли? Все тъй съм си горда
и кой ли дивата във мене ще опитоми.
Отдавна беснея като опожаряваща орда
и смело препускам връз нелепи мечти.
Отдавна спрях на мъжете да вярвам, ...
  875  11 
Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика, ...
  1136  18 
Виновна съм, че губя почва под краката си,
когато спра за миг да те усещам,
виновна съм, че нощем яхвам вятъра
при тебе да ме отведе на тайна среща.
Виновна съм, че за света оставам сляпа, ...
  1064  13 
Стаих се
зад купола
на нощната тъма,
сниших се
зад забързания вятър, ...
  942  10 
Животът си тече - една река,
в която тънем до колене,
когато мине черната вода,
заливат ни неволи и проблеми.
И оцветява в черно всички мисли, ...
  804 
Луната кротичко валеше през прозореца,
а в стаята миришеше на бор,
разпалено в камината дървата спореха
и на отлитащото време правеха разбор.
Свещùте в свещника наплитаха къдели ...
  1357 
Обратното летоброене почна...
Откакто ти в живота ми дойде
часовникът ми спря. Дали нарочно
да удържи отлитащите часове?
А после затиктака някак вечно, ...
  1138  18 
Не помня първите любовни трепети,
навярно никога не съм ги чувствала,
дали сърцето ми било е все заето
по самодивските пътеки да се спуска?
Целунатите скули как горят не помня, ...
  937  13 
Искам да порасна. Да ми стане тясно
в телесната ми хижа. Но уви,
широко ми е по врата. И ми е ясно,
че със мечтите ще троша скали!
Преди да се науча да вървя, притичах ...
  831 
Вече няма да ме видиш там,
където зайчетата са крилати,
където бялото кипи от свян,
а черното се слива със дъгата!
Където тежък нестинарски танц ...
  773 
Не желая цветя да ми късаш!
И градините, знам, ги боли!
Колко рози заплащат прескъпо
със удавени в болка души…
Не отделяй цветята от корен, ...
  890  16 
Може би звездите са души,
угаснали отдавна на земята.
Събирали в сърцата си лъчи,
днес пръскат ги от небесата.
Едните са обичали докрай ...
  692 
Търси ме там, където се понася
на бурята смразяващият смях
и есенният пощальон разнася
предвестниците на долитащ сняг.
Ще нося шепа спорадична болка, ...
  737 
Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ ...
  940  11 
През сезона „Любов“ не окапват листата,
той се стеле без шум над кънтящото лято,
в сенокоса се крие, със дъгата флиртува,
с дъх на свежи малини тишината целува.
И се спуска игриво по пързалките зиме, ...
  802  12 
Поспри до мене, имам да ти кажа
толкоз много неизказани неща...
На бързи обороти времето минава,
дари ме с мъничък отрязък от деня.
Дари ме с време, колкото е нужно, ...
  1002 
Аз не мисля често за тебе,
нито твоите белези нося,
с ръцете ти не флиртувам,
нито в съня ти препъвам се боса.
Аз дори не заспивам със тебе, ...
  1262  13 
Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие ...
  661 
Цигарена, димна, плътна завеса
обгръща отрано света.
Къде съм, представа си нямам къде съм,
защо съм до болка сама?
И скупчват се облаци гарвани горе, ...
  977  12 
Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре ...
  811 
Върба самотница. Под нея бряг изронен.
Стои прекършена над мъртвата вода,
линее бавно и изсъхва, сякаш спомен,
изстрадан спомен след неистова тъга.
Не иска пролети, ни сокове предишни. ...
  864 
… не те погалва само със ръце
и не на думи само те обича,
за него си и крехко стъбълце,
и вярна на повелите му жрица.
Мъжът е мъж, когато съумява ...
  1186  11 
Кажи ми приказка за лека нощ,
от тези, дето не приспиват,
а дрехите раздират като с нож
и страстите разпалват, диви...
Кажи ми приказка за две ръце, ...
  822 
Ж ълти изгреви нощта посичат,
И здялани с магическа ръка,
В ъв синьо небесата се обличат,
Е фирно засияват пурпурни утра.
Я рък сън не спира да ме следва - ...
  1148 
Постоянно те обичам!
Не за ден и не за два.
Всяко утро в мене палиш
нова огнена искра.
Постоянно те жадувам! ...
  897  11 
Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга!...
Д. Дамянов ...
  834  10 
Ще изгрее ден чуден.
Полюшвана леко от вятъра песенен
кръшнотело хоро ще извие брезата.
Пременени в Нова Любов ще се будят
сърцата. ...
  681 
Кой каза, че не съществуват приказки
дори и за пораснали деца?
Откриваш само нужните съставки
и в приказен превръща се света!
Основно трябва ти един вълшебник, ...
  960  10 
... въздуха в гърдите ми
и най-дълбоките ми рани,
блясъка игрив в очите,
и сънищата. Изтерзани.
Кървящата ми болка ти си ...
  1041  10 
Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава ...
  1269  13 
Красиви правиш всичките ми дни
и нощите по-светли са със тебе.
Обичам те, щастлива съм и ми личи,
за миг не искам с друг да те заменям!
И отминава лятото ми като сън, ...
  1092 
Любовта ни прилича на къща,
всеки стон, предизвикан от теб,
всяка дума, мълчание също
слагат тухла във общия ред!
Тук прокапа, Любими, тавана, ...
  989  18 
Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега - ...
  1304  17 
Той е ситен и леко се рони
и е бисерен, топъл, присъщ
е на всичките земни сезони -
Любовният трепетен дъжд.
На сълза от очите прилича, ...
  1156  23 
Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...
каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),
каквато има луната към любимите ù звезди ...
  1002 
... Любовта не се описва с думи,
не се побира само в две слова,
вселена е от трепетни безумия,
които преоткриваш на мига!
За тях не ти е нужна подготовка, ...
  1024 
Припомних си една легенда стара
за Повелителя на земните стихии,
пазителя на равновесието, Аватара.
Днес вече знам, Владетелят си ти!
Нали Вода си - чиста, животворна, ...
  636 
Цветовете на живота се преливат
от гълъбово-сиво в нежна резеда,
нюанс в нюанса дръзко се излива,
за да оформи пъстротата на деня.
Утрото започва като първа пролет ...
  848  12 
Мъглата е маскиран дъжд
и в нея думите ми чезнат,
а колко капки наведнъж
се втурнаха ресници нежни
да ухажват. ...
  928  10 
Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка ...
  741 
Propuestas
: ??:??