toxin
354 el resultado
Разкъса огърлицата си зимата.
Разпръснаха се перличките студ.
Седя сама. На топло край камината.
Плета. На онемелия синигер звук,
на оголелите дървета пищни роби, ...
  243  11 
***
Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни. ...
  200 
Каква злосторница съм само!
Преструвам се на пухкав сън,
спуснал се като небесна манна,
заспят ли ме - кошмарен гръм;
на вик, тъй дълго спотаяван ...
  461  32 
Ред неволи,
ред сополи...
Тежък, момѝнският ден
понася ме
в своите ...
  394  11 
Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...
  492  13 
Унизително е! Не се моля на никой!
От кръвта на земята ще пия,
ще ям на небесните твари перата, но кой тук
ще ме принуди за милост да вия!
Ще се кланям на хора обаче, не в този, ...
  263 
Ще ме будиш ли сутрин с докосване,
да премрежваш с гальовност очите ми?
Среднощния срещаш ли гостенин,
изникващ в съня ми отникъде,
изровождащ ума ми в копторите, ...
  250 
Ето тоя живот, ако имах:
чифт удобни обувки... и Теб;
неотъпкани сводове, минало
с две прегърнати Утре отпред.
Де да имах живот като този: ...
  331 
Дъждовен петък е. Рисуват ми се мишки,
прегризващи душевната ми цялост
и разпиляващи на непосилносиви нишки,
което в мен, без друго, не е оцеляло.
Рисуват ми се кейове и призрачни корùта, ...
  284 
Аз съм питанката в края
на твоето удивление;
от автора на "Как те трая"
любимото ти произведение.
Онзи кичур от съня ти, ...
  324 
Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият, ...
  337  10 
Имам снимка на момче
с песен на ревера,
с буйно в погледа жребче,
с устни - медна фруктиера,
с дъхав, бял планински мъх, ...
  407 
Таквоз му мамата, таквоз
на всичко близко и признато!
Аз искам палавия нос
да си завра във нещо непонятно,
несъществуващо и необятно, да! ...
  344 
Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...
  824  11 
***
Недей ме пускай да си ида! Никога!
Особено, облечена със твоя риза!
Понякога тъй имам навик - да задигам
това, което сам не ми харижеш.
Понякога съм също много неразумна, ...
  313 
Душата моя, клетата душица!
Отколе премълчава все това -
аз колко хрисим съм човек и благ,
направо вакла, със звънче, овчица.
Добре че е сега ей тоз конкурс, ...
  983  17 
Трета, пета, няк'ва възраст.
Втора младост отлетя,
първа няма да се върне.
Дре-ме ми на сай-де-ра!
То, с акъл на рян зелена ...
  846  21 
Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...
  526  14 
Наквасих се като прасе и аз.
Да видя колко им е тежко
на тримата мъже у нас
(един, де, но за трима). Пешко.
Докарах погледа, кървясал, зъл, ...
  873 
https://www.youtube.com/watch?v=VvNxffaaM_w
Пролетно
полетно
маково
знаково ...
  1034  33 
Простих си ненавременната ми поява
в прилично подредения твой мъжки свят;
простих ти незаслужената ми тиара.
С простителност, наситена в оранжев цвят.
Повярвах, че Синът Човешки-Божий ...
  633  20 
Искаш ли да поиграем?
Чичо Доктор ще си ти.
Аз при теб ще дойда "болна" -
с нарисувани сълзи;
артистично ще покашлям, ...
  502 
Как мислиш,
виждам ли други наоколо,
когато светът ми
си ти?!
Дали, ако някой ...
  370 
Мах на тъжни криле
уморено разцепва ефира;
глас на старо щурче
сред тревичките глъхне, замира.
Мрачно слънце изгря ...
  389 
"Утре ще те грабна! Искам те!
Да, за себе си, единствено, те искам!"
(Л. Нешев)
Нима ще дръзнеш да ме отвлечеш?!
Смелчак! Познаваш ме отдавна... ...
  399  14 
Тече във вените ми, вместо кръв,
една отприщена стихия.
Използвам бурите – чудесна стръв,
на дните ми да уловя магията.
Опазил Господ, някой да обърка ...
  419 
*Питагор
Празни маса и свещник, и стенен часовник,
покрити със слоеве сивкава прах.
Стените проскърцват с тревожна злокобност;
в гредите на пода, оваляно с мрак, ...
  1053  17 
Свечерява се. Колко неказани истини
тънат в дълбокото, притъмняло, небе;
от изток луната провлачва, умислена
в нейни си работи, нежно златно краче.
За сън свойте струни цигулка притваря. ...
  509 
Вълчи нощи. Студени.
Чак небето се пука.
И звезди вледенени
падат с гърч и се чупят.
А лъвът е прегърнал ...
  584  10 
Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Млади тревици надигат звънливо глави,
пчелици наливат в цветните чашчици щастие,
втурват се в речни корùта сребристи води,
небесен златар върху облаче лято гравира, ...
  662  14 
***
Аз не прося по милост любов!
Ни за моята диря отплата!
С халоснù чувства нито на лов
за илюзии пращам душата си!
Нито синковец мамин теша, ...
  630 
Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена ...
  825  12 
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...
  957  10  28 
Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде ...
  723 
(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът. ...
  689  14 
Познах те по мирà в сърцето ми...
От сринатия до основи непотребен свят
се възроди, подобно феникса от пепел,
един, огрян от името ти, дълговечен Бряг,
където костите на миналото си положих, ...
  721  15 
Кандиса лятото, преви снага,
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента, ...
  964 
***
"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...
  669 
Когато съм била една мечта
единствено в представите на мама
(играела е още с кукличките тя,
но виждала е себе си голяма);
когато - вече нежеланото, дете ...
  865  14 
Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...
  763 
Propuestas
: ??:??