Валери_Станков
1.538 el resultado
МЕЧТАНИЕ ПО ШУМАН
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина. ...
  154 
СБОГОМ НА ЛЯТОТО
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак, ...
  141 
ХОРА ОТ ДЪРЖАВАТА НА МРАКА
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...
  169 
МОМИЧЕТО ОТ ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...
  180 
ДЪЖД НАД МАМА
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати, ...
  135 
АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...
  254 
ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...
  193 
ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя. ...
  167 
ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
  144 
IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
  112 
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
  177 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...
  194 
СОФИЙСКА ВЕЧЕР, КОТКА И ВРАБЧЕ
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде, ...
  167 
ДВЕ ДУМИ
... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,
във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,
не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,
стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети, ...
  220 
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка, ...
  180 
БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...
  143 
МОМЧЕТО СИ ОТИВА
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
  277 
КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...
  157 
МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...
  216 
НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...
  180 
ВИХРУЛЍЦА ТОПЛА ПЕПЕЛ
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...
  220 
ЕДИН МОЙ ОПИТ В ПРЕВОДА
* * *
Ночь, улица, фонарь, аптека,
Бессмысленный и тусклый свет.
Живи еще хоть четверть века - ...
  372 
БОКСЕРКИ ЗА ПОЕТА
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...
  290 
РИМУВАНА МОЛИТВА
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба. ...
  173 
ТВОЯТА ПРОСТА ЛЮБОВ
... нали съм бърз като пират, на абордаж превзел те в чата,
аз ще се врежа в твоя свят със скоростта на светлината! –
мъж като вятър – без юзди! – поел в дъбравите зелени,
ще те вихрея сред звезди! – в рой непостигнати Вселени, ...
  198 
ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...
  202 
КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ
... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,
дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,
дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –
нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро чо ...
  207 
ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни, ...
  218 
КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...
  389 
ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...
  116 
СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...
  98 
ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...
  249 
ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...
  178  10 
САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...
  214 
МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...
  171 
БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...
  299 
ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...
  141 
ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...
  135 
КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...
  131 
КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...
  121 
Propuestas
: ??:??