Валери_Станков
1.078 el resultado
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
  113 
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
  145 
ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
  250 
КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
  246 
СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
  230 
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
  162 
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
  165 
ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
  141 
МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...
  188 
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
  170 
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
  116 
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
  139 
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
  284 
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
  118 
КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...
  251 
НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...
  227 
НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...
  189 
ВЪЗХВАЛА НА ПРЯСНОТО МЛЯКО
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще, ...
  250 
ДЕМОН
Светът подири дом и топла стряха,
и съчки за огнището събра –
мечочетата сигурно заспаха
в хралупите си в старата гора, ...
  127 
И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...
  124 
КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...
  166 
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
  107 
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
  164 
РАП ЗА ХХ ВЕК
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...
  137 
СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...
  142 
ЕДИН НЕВИДИМ БОГАТАШ
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...
  184 
СЕЛФИ С ГРАДСКИЯ ИДИОТ
... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери, ...
  162 
ЖИВОТ VA BANK
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари, ...
  135 
  487 
МЪЖЪТ НА 66
Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти. ...
  151 
ХАЙДУШКА ЕЛЕГИЯ
... из мъглясали дерета, през ошмулени гори
сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,
и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –
но по навик стар народа скри се в топлите къщя, ...
  103 
РЕЧНИК НА ЗАБРАВЕНИТЕ ДУМИ
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига, ...
  202 
ЕЖКО БЕЖКО
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен. ...
  347 
ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...
  156 
ЗДРАВЕЙ, КАК СИ?
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...
  203 
ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
  116 
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
  186 
ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
  143 
НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
  134 
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
  319 
Propuestas
: ??:??