Валери_Станков (Валери Станков) - Obras

Речник на малките неща 🇧🇬

РЕЧНИК НА МАЛКИТЕ НЕЩА
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-08T17:54:25+02:00 373 3 2

Дванайсет колелца от дим 🇧🇬

ДВАНАЙСЕТ КОЛЕЛЦА ОТ ДИМ
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-08T09:47:45+02:00 317 1 2

Един художник си отива 🇧🇬

ЕДИН ХУДОЖНИК СИ ОТИВА
... разсъмването предстои, а ти си вече адски буден,
но розовите ти бои изсъхнаха – в безброй заблуди,
низ от химери преживя, стишил надеждата си жива,
и татък снежните нивя примъкваш си на гръб статива, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-07T07:24:51+02:00 403 2 2

Жените си говорят за Мъже 🇧🇬

ЖЕНИТЕ СИ ГОВОРЯТ ЗА МЪЖЕ
… когато си говорят за мъже, жените стават толкова красиви! –
и – стиснал две яйца на Фаберже, край дях допивам сокчето си киви,
наливам си и водчица „Smirnoff“, потънал във мълчание Христово,
аз просто онемявам от Любов! – захласнат от красивото им слово, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-06T17:45:16+02:00 362

Наръчник по табла за шампиони 🇧🇬

НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ
Защото хвърлях цял живот калъч,
а зарчето се шмугна под килима,
и мен ще ме прониже слънчев лъч,
а после вече няма да ме има. ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-06T10:34:10+02:00 317 3 1

Богоявление '2025 🇧🇬

БОГОЯВЛЕНИЕ '2025
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за Любов! – и нека тя за всеки бъде вечна –
за старчето с душица на дете, потънало с бастунчето си в храма,
за паячето – взело да плете за сън хамаче! – в стаята на мама, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-06T07:18:16+02:00 341 5 3

За миг съм върху въжения мост 🇧🇬

ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива. ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-05T08:34:16+02:00 318 2 1

Боже, в Рая имаш ли компютри? 🇧🇬

БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-04T18:15:34+02:00 337 1 1

Таванска рапсодия 🇧🇬

ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-04T08:24:50+02:00 324 4 3

Прашинки от Вълшебния килим 🇧🇬

ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-03T11:35:16+02:00 302 2 2

Внезапният Мъж 🇧🇬

ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2025-01-02T20:44:56+02:00 385 5 1

Нощ на Варненския плаж 🇧🇬

НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-02T15:56:53+02:00 303 3 3

Писма в небето 🇧🇬

ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-02T07:18:14+02:00 305 3 2

Молитва по никое време 🇧🇬

МОЛИТВА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Аз съм минал човек – и дълбоко е моето минало,
всяка негова страница вече хиляден път я чета.
Прекосявам света, а пред мене е Времето – зинало
да ме глътне в бездънните свои, беззъби уста. ...

Валери_Станков

Poesía

2025-01-01T08:38:30+02:00 315 4 2

Автопортрет със снежинка 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-31T11:37:47+02:00 290 2 2

Две водки "Smirnoff" 🇧🇬

ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2024-12-31T09:08:47+02:00 333 3 3

Автопортрет с мушкато 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С МУШКАТО
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-30T17:44:57+02:00 329 4 3

Нощен мъж 🇧🇬

НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-30T10:11:12+02:00 365 3 4

Романс за нощна Варна 🇧🇬

РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-29T12:11:47+02:00 290 3 3

Додето през света се ветролея 🇧🇬

ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-28T16:26:50+02:00 347 2 1

Предизвикан отговор 🇧🇬

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-28T09:27:10+02:00 331 3 2

Сънувам те в светулкови коруби 🇧🇬

СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-27T18:15:28+02:00 286 2 2

Супа за Бога 🇧🇬

СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-27T08:49:42+02:00 379 4 2

Анализ на залязващото слънце 🇧🇬

АНАЛИЗ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-25T14:34:42+02:00 330 3 3

Аз дойдох, за да бъдеш Мария! 🇧🇬

АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА БЪДЕШ МАРИЯ!
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2024-12-25T10:42:37+02:00 390 4 5

Бяло котенце с черни уши 🇧🇬

БЯЛО КОТЕНЦЕ С ЧЕРНИ УШИ
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-24T18:38:49+02:00 379 7 5

Игуменът на Рая 🇧🇬

ИГУМЕНЪТ НА РАЯ
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-24T10:28:27+02:00 308 2 3

Благослов 🇧🇬

БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-23T10:42:36+02:00 365 4 3

Прибирам се във своята душа 🇧🇬

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-22T11:01:09+02:00 336 3 1

Изречено във виртуала 🇧🇬

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-21T22:55:51+02:00 395 3 4

Дюшеш за дядо Валери 🇧🇬

ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-21T12:26:32+02:00 336 2 1

Детински спомен 🇧🇬

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-20T09:24:00+02:00 346 4 4

Молитва за бялото облаче 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-19T11:29:21+02:00 298 3 2

Снопче Светлина 🇧🇬

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-19T06:38:19+02:00 282 4 4

Котарачето ми Рони 🇧🇬

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-18T13:10:38+02:00 310 2 2

Българското стадо 🇧🇬

БЪЛГАРСКОТО СТАДО
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-17T07:54:13+02:00 325 2 5

Аз снощи посадих една липа 🇧🇬

АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-16T16:29:47+02:00 299 4 3

Черна котка на белия сняг 🇧🇬

ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-16T08:21:38+02:00 272 2 1

Когато вече няма да ме има 🇧🇬

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-15T19:31:46+02:00 313 3 1

Разгонената кучка на Всемира 🇧🇬

РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...

Валери_Станков

Poesía

2024-12-15T09:38:36+02:00 311 2 2