Валери_Станков
1.411 el resultado
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
  195 
ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
  483 
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
  454 
ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...
  207 
ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет, ...
  443 
ЛЮБОВНА НОЩ
… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –
когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,
и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –
в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти. ...
  163 
ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух, ...
  258 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,
една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,
комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,
и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал, ...
  181 
ОГЛЕДАЛО ЗА АНТИПОДИ
... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –
не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,
красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,
и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен, ...
  438 
КОГАТО БЯХ СПАСИТЕЛЧЕ НА ПЛАЖА
... когато бях спасителче на плажа,
девойките лепяха се по мен,
а днеска съм самотен, да ви кажа,
и даже вече нямам тоя тен, ...
  375 
ПРЕГРЪДКА С ДЪРВО
... дървото, по което някой ден
ще се кача – и няма да се върна,
за малко хвърли сянка и над мен,
за вас летата предстоят тепърва! – ...
  389 
КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА ТЕБ
... доде под жълтата Луна си тътрех снежните апрески,
и София не ме позна пред храма "Александър Невски",
а сетне – в подлеза на ЦУМ, за теб си мислех упорито –
как ще те черпя със локум, а не, да пази Бог! – със жито, ...
  177 
БОЛКИ
... неизмеримо съм богат,
навред ме сочат с показалец –
със болките на този свят
изпратих дългия си залез, ...
  464 
МОЛИТВА ЗА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ
Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,
не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,
на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,
нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб, ...
  448 
СПОМЕН ОТ МОЕТО ДЕТСТВО
... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига, ...
  232 
ШАРО И ПИСАНА
... ако някой приятел реши
да ми купи едно котараче,
или кученце с меки уши –
дето даже не чини петаче, ...
  190 
ДЖОБНА ГЕОГРАФИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ
Тръгнах призори от гара Видин
с влак от точка А до точка Б,
с малката надежда – да се видим
във Бургас – или във Филибе, ...
  480 
ГОСПОД НА ХЪЛМА
... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,
че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,
връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –
и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани, ...
  202 
ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ
... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,
нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –
ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,
де – във вечната обител – спи и моята рода – ...
  203 
КЪЩИЧКА ОТ СВЕТЛИ ДУМИ
... тъй както цветето расте
напролет в топлата пръстчица,
и хуква малкото дете
подир хартиената птица, ...
  254 
КОГАТО ПОСИНЕЯТ ОКЕАНИТЕ
... защото вече всичко е написано
от мъдрите до пръсване глави,
седя и мисля си какъв е смисълът
на страшното и славно „C'est la vie“. ...
  165 
ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира, ...
  184 
ЕДНА ЖЕНА С КРАСИВА ДИАДЕМА
... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро, ...
  209 
КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО
... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва, ...
  383 
РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...
  499 
ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...
  156 
НОЩЕН ПЪТНИК
Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,
да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.
Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –
вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин. ...
  165 
ВРАБЧЕ В ХРАМА
Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,
и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,
а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,
и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука, ...
  206 
ВИСЯ ВЪРХУ ЧЕНГЕЛИ ОТ ВЪПРОСИ
... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма,
по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама,
дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,
тъй както вятър вие вдън гори – едно самотно, дрипаво сираче, ...
  219 
ХОТЕЛ ЗА БЕГЪЛЦИ
... когато твоето такси
без мен из София отпраши,
и споменът за теб виси
над двете ни хотелски чаши, ...
  175 
СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара,
мечтая си! – със някой стар авер
да хвърлим табла, тапа и гюлбара. ...
  205 
БОГ Е ЛЮБОВ
… Бог е навсякъде до теб –
на улицата, вкъщи, в храма,
в чашлето с благия салеп,
което ти поднася мама, ...
  156 
ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ
... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита
към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,
как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,
и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква – ...
  184 
ЛЯТОТО УМРЯ ОТ УДАР
... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля, ...
  186 
VЕNI, VIDI, VICI
... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка, ...
  186 
СТОН
… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,
играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,
момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –
и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле, ...
  169 
КОГАТО МЕ РАЗЛЮБИШ НЯКОЙ ДЕН
… когато ме разлюбиш някой ден, ще бъда най-нещастното човече,
ще ти сънувам роклицата – лен, която тихо покрай мен се свлече,
и твоят sexy мил комбинезон с прекрасната му тюлена дантелка,
как ти от мен – несръчен като слон, ми смъкна овехтялата фланелка, ...
  191 
СБОГОМ, МОЯ ЛЮБОВ!
... всичко имаше в тази любов –
малки бягства и дълги раздели,
бяхме сякаш на острова Гоф
два пингвина с нагръдници бели, ...
  163 
УТРИННА МОЛИТВА
Тъй както всичко съградено
започва своя тих разпад,
и времето лети – вретено! –
върти ни в Рай – и вихри в Ад, ...
  499 
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади, ...
  174 
Propuestas
: ??:??