Валери_Станков
1.125 el resultado
ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...
  137 
ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...
  164 
ПОЕЗИЯТА, МОЯТА СЪПРУГА
Поезията – страшното ми бреме.
Жена – залутан силует в мъгла.
Тя не пристига никога навреме –
да ѝ река: – Добре си ми дошла! ...
  278  10 
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
  225 
КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...
  165 
САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
  376 
ЕНЕРГИИ „ЧИ“
… понякога се мъча да изглеждам пред хората наистина добре! –
с пуловера си – кукувича прежда, с изпраното си преди век сетре,
с обувките, обрасли с водорасли, с мелтемите – из моята брада,
хем белите ми ризи са прекрасни! – и пасват на сакото в резеда. ...
  127 
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТАТА
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
  352 
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
  194 
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
  170 
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
  111 
СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта, ...
  166 
ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била, ...
  192 
ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕ, АКО МЕ ОБИЧАШ
... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ,
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов, ...
  232 
ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Ще сляза днес и ще копая двора.
Ще се натряскам още на обяд.
Не искам най-зависимите хора
тържествени слова да ми четат. ...
  336 
ВЪЗХВАЛА НА МОЯТА СЪСЕДКА
… съседката, която всяка вечер ми свири на пиано Дебюси,
ми звънна на вратата и ми рече: – Валери, няма кой да ме спаси!
Ела? И донеси по-яки клещи, че бойлерът ми прави номера –
щом потекат водите му горещи, без теб от студ направо ще умра! ...
  177 
... ако питаш как съм, пия бира
и си гладя бялата брада –
слушам как се смъкват от баира
полковете черни на дъжда,
и текат ми покриви и стрехи, ...
  131 
НЯКОЙ МИСЛИ ЗА ТЕБ
Някой мисли за теб
и ти става красиво от факта –
сякаш слънчице в степ
грейва – бяла жълтица във ракла, ...
  203 
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
  197 
ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две,
събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове, ...
  138 
РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...
  172 
ЧЕРНО КОТЕНЦЕ С БЯЛА ОПАШКА
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде. ...
  168 
МЪЛЧАЛИВА МОЛИТВА
… преди да литнем яко дим вдън най-бездънните простори,
минута да си помълчим пред страшното „Memento mori!“ –
то ни преследва – цял живот! – виси над всякое човече,
и – трябва да си идиот?! – за да си мислиш, че си вечен. ...
  111 
МОМИЧЕ С ЕСЕНЕН БЛУЗОН
... облаците вятърът разчепка –
денкове от вълна на дарак,
като мигла, литнала от клепка,
бе луната в есенния мрак, ...
  190 
МОЯТА УЧИТЕЛКА ПО РУСКИ
Някога, когато бях дете,
мислех, че учителките лъжат –
не перат, не бъркат нишесте,
нямат време и да се омъжат, ...
  136 
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ
... седя и слушам школското звънче,
а в даскалото дворът пак се пълни –
отново ставам същото момче,
загледано в момичешките хълми, ...
  475 
АКАДЕМИКЪТ
… навярно съм тотално изтрещял, щом вече не откривам нищо свято
в живота, който Господ ми е дал – да го възпявам всеки ден с Ерато! –
да се възнасям в бодри небеса подир небесна орда от мръсници,
и цял ден да ме води за носа – Академик! – по медийни терлици. ...
  180 
КОГАТО МРАВКАТА ПЪЛЗИ
... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили, ...
  116 
ЕКСКУРЗОВОД НА БЪЛГАРСКАТА БОЛКА
… ще си нарамя пътната тояга и ще запраша нейде по света –
дали към Рио, Рим или Малага – душата ми жадува Красота!
А може и на знойните Малдиви? Да хрупам зеле и на Кергелен? –
където всички хора са щастливи? И Господ ще помисли и за мен? ...
  158 
ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
  156 
РИЗА ЗА БРАТЯ
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
  95 
ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
  122 
ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...
  138 
ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...
  188 
ПИСМО ОТ КОСМОСА
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...
  109 
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
  293 
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...
  184 
ЕСЕННА ПЕСНИЧКА
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист. ...
  166 
Балада за БДЖ
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло. ...
  181 
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...
  489 
Propuestas
: ??:??