valiordanov
1.824 el resultado
В косите - двуостри езици.
Няма общо със Дездемона.
Не, не е наша светица
познаваща силикона.
Тя е злоба в образ събрана - ...
  276 
Странно нещо са някои хора,
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
  344 
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
  329 
Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
  307 
Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
  252 
Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
  319 
Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...
  633 
По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
  301 
Третото око
Не, няма да отпивам битието.
Виното ми в чашата искри.
Погледът като заявка свети
за нови неизмислени мечти. ...
  593 
Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...
  637 
Нека пием по чаша от червеното вино.
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки ...
  247 
От очите ти красиви
някой тайничко отпи.
Гледам ги така щастливи,
но добре си помисли.
Хората не са еднакви. ...
  288 
Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха ...
  244 
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
  509 
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...
  228 
Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...
Един от тия тарикати ...
  184 
В интересно време живеем,
интересен е целият свят.
В парламента - серсем до серсемин,
изобщо голям маскарад.
Все измислят ни нови илачи, ...
  231 
Като камък се чувствам,
когато ме хвърлят в заблуда,
когато очите ми мажат обилно със кал.
Аз умея да чувствам,
макар да ме считат за лудост. ...
  198 
Колко много загадки днес има,
но измислят и разни неща
чрез които човек да открива
всяка тайна заляла света.
Уж звезда, а е всъщност планета. ...
  221 
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
  261 
Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
  282 
Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати, ...
  196 
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън ...
  180 
Без загадка
Не ми повярва, ама, ей го, на!
От вчера почна той да големее.
Усетиха го в цялата страна.
С надеждата по-леко се живее. ...
  255 
Срам ме е да гледам новини.
Срам ме е да слушам коментари.
Сън не идва, ала как се спи
щом ме инжектират със кошмари?
Лошотия в ехото кънти ...
  245 
Всеки влак си има пътник,
но гара не остана...
Вървя, а всъщност само стъпвам.
Мисля, а мисълта ми е рана.
Влак ли съм, пътник или гара? ...
  181 
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
  242 
Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...
  259 
Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
  212 
Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.
И в мен сълзите бликват ми от болка, ...
  237 
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
  473  20 
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...
  183 
Не ме нарочвай! Чист съм като утро,
което ме събужда със лъчи.
Живея в свят на глупост и на мутри,
които ме зомбират със лъжи.
Не съм се интегрирал с тъпотата, ...
  183 
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
  520 
Лицето на времето е цяло покрито с мечти,
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...
  175 
Май ще си направя механа
и ще си каня шефове на гости.
С човещина не стават чудеса,
а с пиене решават се въпроси...
Каквото и да сториш, все си лош, ...
  222 
Понякога се чудя и това,
танцува ли морето със звездите?
Ако отговорът е конкретно - да,
дали за позволение, небето пита?
Какъв ли е любимият им танц? ...
  206 
Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...
  312 
Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...
  450 
Искам да мога да стъпча ония,
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...
  436 
Propuestas
: ??:??