valiordanov
1.812 el resultado
Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха ...
  191 
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
  399 
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...
  163 
Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...
Един от тия тарикати ...
  127 
В интересно време живеем,
интересен е целият свят.
В парламента - серсем до серсемин,
изобщо голям маскарад.
Все измислят ни нови илачи, ...
  180 
Като камък се чувствам,
когато ме хвърлят в заблуда,
когато очите ми мажат обилно със кал.
Аз умея да чувствам,
макар да ме считат за лудост. ...
  145 
Колко много загадки днес има,
но измислят и разни неща
чрез които човек да открива
всяка тайна заляла света.
Уж звезда, а е всъщност планета. ...
  169 
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
  209 
Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
  231 
Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати, ...
  152 
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън ...
  134 
Без загадка
Не ми повярва, ама, ей го, на!
От вчера почна той да големее.
Усетиха го в цялата страна.
С надеждата по-леко се живее. ...
  202 
Срам ме е да гледам новини.
Срам ме е да слушам коментари.
Сън не идва, ала как се спи
щом ме инжектират със кошмари?
Лошотия в ехото кънти ...
  195 
Всеки влак си има пътник,
но гара не остана...
Вървя, а всъщност само стъпвам.
Мисля, а мисълта ми е рана.
Влак ли съм, пътник или гара? ...
  128 
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
  194 
Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...
  206 
Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
  165 
Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.
И в мен сълзите бликват ми от болка, ...
  169 
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
  416  20 
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...
  141 
Не ме нарочвай! Чист съм като утро,
което ме събужда със лъчи.
Живея в свят на глупост и на мутри,
които ме зомбират със лъжи.
Не съм се интегрирал с тъпотата, ...
  136 
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
  386 
Лицето на времето е цяло покрито с мечти,
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...
  135 
Май ще си направя механа
и ще си каня шефове на гости.
С човещина не стават чудеса,
а с пиене решават се въпроси...
Каквото и да сториш, все си лош, ...
  168 
Понякога се чудя и това,
танцува ли морето със звездите?
Ако отговорът е конкретно - да,
дали за позволение, небето пита?
Какъв ли е любимият им танц? ...
  161 
Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...
  243 
Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...
  357 
Искам да мога да стъпча ония,
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...
  290 
Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия ...
  131 
В Силистра днес се целиха в Христос.
Със фойерверки палнаха небето.
Кога роден е Юда – друг въпрос...
Тя - радостта, се чувства със сърцето.
Бодлива тел опасва Витлеем. ...
  599 
Искам, но не ми се получава.
Раздавам се, печели кой не дава.
Горя като молитвените свещи,
а всички резултати са зловещи.
Ония дето лижат перспектива, ...
  138 
Ако трябва
Ще те намеря, въпреки студа
и въпреки горчивите недели.
Вярвам в невъзможни чудеса,
а вярващите - всички те са бели. ...
  234 
В България гладувам, господа.
Салата и основно и десертче.
Живял бих във иракската страна,
а не в това крайдунавско килерче.
В Ирак гощават като на война - ...
  128 
Господи, Господи, колко съм глупав.
Вярвам в изящното и в себе си трупам
чувства, емоции и размишления
за всевъзможни, Твои явления.
А хората - те са, разюздани атоми, ...
  148 
Душата ми, когато се усмихва,
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям ...
  141 
На залези не съм се радвал никога.
Не съм копнял за многотия също.
С реалността човек системно свиква
и често я усеща като къща.
Днес покрив ще поправи, утре – друго, ...
  228 
Ще се скрия в очите на мрачното Днеска,
ще говоря за Вчера с умилени слова,
а дори да съм Утре със нова прическа,
ще съм пак със оная непокорна глава.
Ще допускам в мечтите си, чудни картини, ...
  158 
Китай тъгува! Господи, защо
чашата не стана на парчета?
Звънът на удар беше от стъкло,
но здрава тя, лежеше на паркета.
В ушите ми кънти от тоя звук. ...
  143 
Към Зюлфие
Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам. ...
  170 
Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.
Прецеждам през сърцето си живота ...
  130 
Propuestas
: ??:??