Веси_Еси (Еси) - Obras

Обичам да съм във ръцете ти 🇧🇬

Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-30T16:55:15+02:00 1.9K 20 39

Хартиени птици 🇧🇬

Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-23T08:42:31+03:00 1.2K 13 41

Център 🇧🇬

Не е нужно да чупиш рекорди,
нито в Космоса ти да летиш,
за да бъда със тебе аз горда,
че опитваш света да спасиш.
Не е нужно да бъдеш в средата ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-16T12:53:26+03:00 1.7K 12 32

Фатално привличане 🇧🇬

Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-09T11:07:50+03:00 1.2K 11 30

Инат 🇧🇬

Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана. ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-06T00:12:42+03:00 1.3K 12 24

За пеперудите... 🇧🇬

Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...

Веси_Еси

Poesía

2017-10-02T21:15:44+03:00 1.8K 14 26

Ключът към промяна 🇧🇬

Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...

Веси_Еси

Poesía

2017-09-28T19:20:38+03:00 940 7 21

Да обичаш? Не стига... 🇧🇬

Тя, любовта е, дъще, жар и огън,
но колкото и силно да гори,
пак да замръзне може лесно в спомен
забравиш ли да я подклаждаш ти.
А любовта се топли с дума блага, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-09-25T09:58:00+03:00 1.1K 14 27

Многочисленост 🇧🇬

Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...

Веси_Еси

Poesía

2017-09-21T15:27:21+03:00 780 7 21

Днес те предизвиквам да усещаш 🇧🇬

Машини сме в човешкия си облик –
уж гледаме, но всъщност май не виждаме
и сякаш ослепели в гневен изблик,
стени около себе си иззиждаме.
Прегърнали на хората тъгата, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-09-18T11:22:20+03:00 1.1K 14 31

Нажежени въздишки 🇧🇬

В малкия куфар лудостта ще поставя.
До нея ще сложа желирани думите.
Плахо заблудата там ще добавя,
че ти си различен, не си като другите.
Ти пък ще вземеш езерата в очите ...

Веси_Еси

Poesía

2017-09-04T08:59:31+03:00 1.5K 14 30

Когато се сблъскат два урагана 🇧🇬

Познаваш ти
всяка частица от мене,
и мисъл, емоция… всичко.
Усещаш ме.
Във въздуха зноен ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-26T11:15:30+03:00 1.2K 14 35

Безвъзвратно 🇧🇬

Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-22T16:28:36+03:00 910 9 29

Мъдрост 🇧🇬

Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-19T16:05:18+03:00 2.6K 21 35

Да бъда обичана 🇧🇬

Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-15T12:18:34+03:00 1.3K 12 31

Транзитни луни 🇧🇬

Нощ. Звездопад от транзитни луни –
празни и пълни догоре.
Някъде някой самотник не спи,
втренчил пак поглед нагоре.
Падат догарящи лунни мечти, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-12T14:50:36+03:00 1.4K 14 38

Къде отиде любовта? 🇧🇬

Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-08T14:38:28+03:00 945 10 27

Душевен катарзис 🇧🇬

Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-05T10:57:45+03:00 2K 15 36

Другата 🇧🇬

Любовта жестока е, нали,
когато си във ролята на „другата“?
Душата нощем те боли
в очакване на срещата жадувана.
Мечтаеш само за едно – ...

Веси_Еси

Poesía

2017-06-01T11:54:55+03:00 1.9K 6 24

Сбогуване 🇧🇬

Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-29T09:07:19+03:00 1.7K 9 22

Просто човек 🇧🇬

Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-25T11:33:06+03:00 1.3K 11 32

Да уловиш звезда 🇧🇬

Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-22T11:00:42+03:00 2K 9 23

Безумие 🇧🇬

Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-18T13:06:48+03:00 994 10 30

Огън и лед 🇧🇬

Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-15T12:47:00+03:00 995 8 30

Закъсняла мечта 🇧🇬

Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-11T13:50:11+03:00 924 7 23

Обади се 🇧🇬

Ако поискаш да поплачеш някой ден,
не му мисли и обади се ти на мен!
И бързо ще забравим спомена нелеп,
защото ще поплачем двамата със теб.
Ако поискаш да избягаш някой ден, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-05-08T11:02:26+03:00 1.3K 10 26

Книгата "Живот" 🇧🇬

Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...

Веси_Еси

Poesía » Filosófica

2017-05-04T17:54:13+03:00 924 7 24

Точица 🇧🇬

Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...

Веси_Еси

Poesía » Otra

2017-05-01T19:35:40+03:00 1.1K 8 28

Не вярвам на думи 🇧🇬

Не вярвам на думи. За миг замълчи!
И чувствата свои с любов покажи!
Недей да изричаш напразно слова,
които смущават и мойта душа.
Обичаш ли силно – ще го разбера ...

Веси_Еси

Poesía

2017-04-27T18:54:50+03:00 1.3K 4 19

Облечи ме в любов 🇧🇬

Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...

Веси_Еси

Poesía

2017-04-25T09:14:14+03:00 1.9K 13 30

Начало и край 🇧🇬

Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...

Веси_Еси

Poesía » Otra

2017-04-20T17:21:26+03:00 928 7 25

Колко тежи онази сълза? 🇧🇬

Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...

Веси_Еси

Poesía » Otra

2017-04-17T19:19:39+03:00 2.1K 14 32

Тревога 🇧🇬

А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота, ...

Веси_Еси

Poesía » De amor

2017-04-13T13:07:29+03:00 1.7K 6 23

Горещ айсберг 🇧🇬

Рисувам айсберг. Но в ядрото е горещ.
Скован е в лед, а – разтопен отвътре в пещ.
Скицирам айсберга с осанка на жена –
кралица ледена, но с пламенна душа.
Отвън студена е. Възпира със очи. ...

Веси_Еси

Poesía » De amor

2017-04-10T09:32:22+03:00 975 7 23

Ти ли си Рая? 🇧🇬

Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-04-06T11:04:39+03:00 936 9 25

С душа на пеперуда 🇧🇬

Душата ми… душа на пеперуда е –
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-04-04T11:55:02+03:00 889 10 17

А беше време 🇧🇬

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...

Веси_Еси

Poesía

2017-04-03T13:57:46+03:00 1.3K 7 17

Сърце 🇧🇬

Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно ...

Веси_Еси

Poesía

2017-03-30T09:28:53+03:00 751 9 19

Достатъчност 🇧🇬

Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...

Веси_Еси

Poesía

2017-03-27T11:56:35+03:00 1.3K 11 30

Пролетни трепети 🇧🇬

Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони. ...

Веси_Еси

Poesía

2017-03-24T17:04:13+02:00 950 5 19