Веси_Еси
190 el resultado
Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...
  1536  20  40 
Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...
  890  13  42 
Не е нужно да чупиш рекорди,
нито в Космоса ти да летиш,
за да бъда със тебе аз горда,
че опитваш света да спасиш.
Не е нужно да бъдеш в средата ...
  1168  12  33 
Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...
  898  11  31 
Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана. ...
  1028  12  25 
Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...
  1501  14  27 
Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...
  646  21 
Тя, любовта е, дъще, жар и огън,
но колкото и силно да гори,
пак да замръзне може лесно в спомен
забравиш ли да я подклаждаш ти.
А любовта се топли с дума блага, ...
  780  14  28 
Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...
  511  21 
Машини сме в човешкия си облик –
уж гледаме, но всъщност май не виждаме
и сякаш ослепели в гневен изблик,
стени около себе си иззиждаме.
Прегърнали на хората тъгата, ...
  795  14  32 
В малкия куфар лудостта ще поставя.
До нея ще сложа желирани думите.
Плахо заблудата там ще добавя,
че ти си различен, не си като другите.
Ти пък ще вземеш езерата в очите ...
  1272  14  31 
Познаваш ти
всяка частица от мене,
и мисъл, емоция… всичко.
Усещаш ме.
Във въздуха зноен ...
  954  14  35 
Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата, ...
  655  29 
Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема ...
  1953  21  36 
Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...
  1050  12  31 
Нощ. Звездопад от транзитни луни –
празни и пълни догоре.
Някъде някой самотник не спи,
втренчил пак поглед нагоре.
Падат догарящи лунни мечти, ...
  1055  14  38 
Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...
  714  10  27 
Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите, ...
  1533  15  37 
Любовта жестока е, нали,
когато си във ролята на „другата“?
Душата нощем те боли
в очакване на срещата жадувана.
Мечтаеш само за едно – ...
  1386  24 
Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...
  1383  22 
Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...
  981  11  32 
Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата ...
  1743  24 
Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи ...
  767  10  30 
Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...
  700  30 
Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...
  658  24 
Ако поискаш да поплачеш някой ден,
не му мисли и обади се ти на мен!
И бързо ще забравим спомена нелеп,
защото ще поплачем двамата със теб.
Ако поискаш да избягаш някой ден, ...
  1007  10  26 
Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...
  684  25 
Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...
  817  29 
Не вярвам на думи. За миг замълчи!
И чувствата свои с любов покажи!
Недей да изричаш напразно слова,
които смущават и мойта душа.
Обичаш ли силно – ще го разбера ...
  967  19 
Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...
  1533  13  30 
Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...
  654  25 
Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...
  1707  14  32 
А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота, ...
  1223  23 
Рисувам айсберг. Но в ядрото е горещ.
Скован е в лед, а – разтопен отвътре в пещ.
Скицирам айсберга с осанка на жена –
кралица ледена, но с пламенна душа.
Отвън студена е. Възпира със очи. ...
  716  24 
Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...
  686  25 
Душата ми… душа на пеперуда е –
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската, ...
  642  10  17 
А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...
  718  17 
Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно ...
  527  20 
Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...
  985  11  31 
Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони. ...
  673  19 
Propuestas
: ??:??