"... пиша ти тази сутрин, 12 август, в 7:30 часа
на масата, на която снощи имà разпивка.
Над мене хладният ветрец поклаща зелените
вейки ... "
- Разпивка! С бокала на звездите? ...
(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи. ...
(След нощна смяна в Ученическо общежитие)
Накит дискретен и без подателя -
поздрав божи, изричан от утринни птици.
Най-свежа зараза от таз благодат,
аз цяла предавам я на учениците. ...
Понеже единствено в себе си вече летя,
откакто обсеби ме Възрастта Трета,
да наваксам пропуснатото дотука,-
високо, над облака чак, вдигам ръка,-
да стопирам ... ...
I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...
I. Въпрос към Еврозоната
Докога ще стоим най-чинно изпъчени,
измъчени от раздвоение и всеочакващ копнеж?
Колко ще можем да издържим още ... в разкрачен стоеж?
II. Въпроси към нас самите ...
I. Бетонният терор
Тъй затулиха морския бряг -
с най-грозен сивочер похлупак,
та морето ни, Черното, почерниха чак ...
... Сега, пак същите алчни примати, ...
Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,
светът е сякаш светлина и нереалност чудна.
Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.
Оплита слънцето нозе във златни паяжини.
Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква. ...
