ZEMEDELEC (Красимир Дяков) - Obras

А аз с трева в зъбите 🇧🇬

Избяга нощта, миришеща на сено,
на сладост на устни, шепнейки нежни думи.
Жар на обич, тежкото вино.
Несънувани сънища ме правят безумен.
Тревите струят роса под нозете. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2015-05-29T00:53:22+03:00 675 2

Ти си със мене 🇧🇬

Аз пораствам от маково зърно,
от лимонена семка, от ластар на лоза.
Отпивам от виното с изпръхнали бърни,
последен от влъхвите с немалка вина.
Аз се завръщам, там, от забравата, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2015-05-26T21:38:54+03:00 853 5

Тя обичаше 🇧🇬

/ на mariniki /
Тя обичаше музиката и дъжда,
но винаги мечтаеше да бъде в полето.
В бурята. Под пороя да диша с пълна душа
и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето... ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2015-05-02T18:37:03+03:00 768 5

Татэ Царева - Кои са всичките тези хлапаци? 🇧🇬

Опитвам се да намеря в себе си поне една причина
поради която по-рано пишех стихове на мъжете.
Възхвалявах цвета на очите им - зелените, сините...
По каква причина съм влюбена в тях? Кажете!
Как въобще съм могла да обикна някого, ...

ZEMEDELEC

Traducciones » Poesía, De ruso

2015-04-30T20:23:46+03:00 1.5K 3

Ти ме откърми 🇧🇬

Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2015-04-17T20:04:43+03:00 655 1 4

Така си поиска 🇧🇬

Днес е снежно, навъсено.
Чадъра уморено прегръщам.
Де юре добре си е песенно,
само че вече не ще да е същото...
Слънцето някак си недостига. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-12-30T20:52:06+02:00 828 14

Аз зная, моме, мрежи да плета 🇧🇬

Римувам те в рижата есен,
в капчици дъжд, в житата, в полето.
Виждаш ли, мила, колко е песенно?!
Римувам те... Изгарям те... Светиш...
Сплитам твоето име ажурно ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-12-25T16:13:02+02:00 835 7

Пак вали... 🇧🇬

До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-12-21T11:58:20+02:00 667 3

Отивам си 🇧🇬

Ще тръгна... Как боли сърцето...
Ще легне есен на душата...
Очите ти... Очите - светят!
Захлопвам и след мен вратата.
Не зная що не се получи. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-12-03T07:44:15+02:00 925 12

Ковачът в църквата 🇧🇬

На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.
Ангел в небето лети, не се бои от височината.
Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,
свири нейде цигулка по мотив от три ноти...
В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове... ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-11-27T19:33:37+02:00 607 3

Жаравата 🇧🇬

Ти знаеш ли защо течеш по вените?!
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще полудея ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-11-13T17:53:28+02:00 957 6

Има я! 🇧🇬

За моята душа търсеше ключ.
А тя е кофар, покрит с паяжини,
от Времето турен докрай на "заключ",
тежък, кован, ненужен, старинен...
Разбираше тежестта на изминалите години. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-11-13T00:01:59+02:00 649 1

Писмо до мама 🇧🇬

/по С. Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина! ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-11-12T23:36:32+02:00 717 3

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли... Аз те имам...
В листенцата на сбъзнатите надежди.
Звучиш ми нейде от зрънце незримо,
от най-финния мирис, от най- нежното...
Знаеш ли... Съдено ми е да летя ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-11-09T19:27:53+02:00 755 5

Зимно 3 🇧🇬

Звездици. Тъмно. Палиш свещ.
Стоиш сама... и полугола...
Гърбът ти е така горещ...
Камината притопля хола.
На масата - бутилка вино, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-11-07T07:40:06+02:00 727 5

Себе си дари! 🇧🇬

Е, не се ядосвай и не ме съди.
Друг недей обича, в мене се влюби.
Уморени мозъци... Вътре как горчи...
Подари внимание, подари лъчи...
Хайде де, поспри се в тази надпревара. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-11-06T01:43:52+02:00 724 4

Чорапите са виновни 🇧🇬

В чорапите цялата прелест е скрита.
От змийските шарки главата се мае.
Бавно и нежно... Иска ли питане?!
А после пък бясно да обладая...
Да скъсам чорапите?! Ох, леле Боже! ...

ZEMEDELEC

Poesía » De humor

2014-11-05T11:09:55+02:00 1.4K 4

Защо? 🇧🇬

С вечерите изгаря Небето.
Припламва, ей тъй, по края.
Синее гората, полето.
Звездите бистро сияят.
Тревожи се Божата твар ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-11-01T22:46:03+02:00 584 3

Букетче за теб 🇧🇬

В ранното утро ти нося цветя.
Там, до косите ти, нека са свежи.
Нека със радост ти свърши съня.
Изгрев да срещнеш с топлина и със нежност.
До теб ще положа и плюшеното мече. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-31T08:12:55+02:00 901 1 8

Ще ти даря! 🇧🇬

Ще ти даря водопад от звезди,
но не хладни и ледени! Не!
Звезди - обички, като брези,
звезди - раковинки от южно море.
Ще ти подаря Златния Свят ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-24T09:07:28+03:00 835 10

Глутницата 🇧🇬

Ще заобичаш, може би, и уроди,
стига да не са страхливи и жалки...
С вълците сме една порода!
На кучетата оставаме свалките...
С мърша не се храним! ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-22T13:27:50+03:00 838 2

Сива обич 🇧🇬

От сънищата обич - протегната десница.
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата, ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-10-19T11:38:03+03:00 658 3

Опустелият дом 🇧🇬

Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща... ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-10-19T11:01:38+03:00 761 5

Аз съм твоята пожизнена есен 🇧🇬

Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-17T21:22:09+03:00 989 6

Есенна приказка 🇧🇬

Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи: ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-16T18:09:15+03:00 817 7

Небето трепери 🇧🇬

Небето трепери и някак си голо е.
Вятърът гони облаци и мъглите.
По-високо от тях и все пак по-надолу
ангели чакат и точат стрелите.
Есента е в колчана, а пък прогнозата - ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-15T11:23:27+03:00 723 7

Познах се в очите ти 🇧🇬

Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-11T20:01:51+03:00 869 1 4

Виртуално 🇧🇬

Чакам не среща, а кратко почукване.
Ти си само няколко редчета по екрана.
Предаваме топлина само със буквите.
Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...
Пръстите в слепота търсят клавишите. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-10T07:51:31+03:00 794 11

Овца 🇧🇬

От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:26:56+03:00 757 10

На приятелите ми от Откровения 🇧🇬

Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално. ...

ZEMEDELEC

Poesía » Otra

2014-10-08T12:29:38+03:00 884 15

В този сън 🇧🇬

Нейде там, абе в Света
ти си мойто слово всъщност
и порастнаха децата
моите и твойте също...
На невидимата сила ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-07T22:55:15+03:00 658 1

Ще те заключа в прегръдка! 🇧🇬

Тебе заключвам в свойте обятия.
Ръцете ми, даже, вече лудуват,
а ти, прикована, като в разпятие
с вяра и с обич страстно целуваш.
Усмири мъничко своята дързост! ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-04T20:45:54+03:00 867 6

А Господ е навел глава 🇧🇬

Колко дълго тебе съм чакал,
там, където се утро разлива?!
Виж, огледалото се разплакало...
Виж, халището изстива...
Колко дълго тебе съм чакал?! ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-03T09:24:57+03:00 775 8

Сладостта на късното грозде в кръстен знак пръстите слепва 🇧🇬

Ти харесваш ми, до трепет
и неважни са годините.
Те, гърдите ти, ми шепнат,
запулсирали във синьо...
Късно грозде, Обич късна, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-02T10:33:05+03:00 714 8

Харесва ми 🇧🇬

Харесва ми вятърът тихо да пее
в спокойния есенен ден.
Мойте жита... Как зеленеят!
Очите ти - в тях са и в мен...
Харесва ми, когато черна забрадка ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-10-01T07:30:20+03:00 713 5

Спи, моя любима! 🇧🇬

До моята буза - тежката ти плитка.
Парфюмът ти шепне колко ме обичаш.
Навън вятър свири, а луната хитро
топличко си търси, зад перде занича.
Ту повява бриз, ту пък в пътя буря. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-09-30T09:57:36+03:00 877 5

За тебе ще пиша 🇧🇬

С обичта си отварям вратите на ада.
Напред да вървя вече боли.
Мечтата ми забравена някъде страда.
Когато си стигнал, я оставяш, нали...
На моите мисли вечерната жрица ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-09-28T20:54:55+03:00 728 2

Есенна музика 🇧🇬

На есенна музика тъжните звуци
в изсъхнали листи вятър шуми.
Плачат ли, плачат отново олуците.
Красивите твои, бездънни, очи...
Вика дъждът, неистово блъска ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-09-27T12:48:03+03:00 1.2K 9

Тройно сенрю, Загубо моя 🇧🇬

Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.
Животът ми, между села, ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-09-26T07:39:38+03:00 615 3

Страстната соната 🇧🇬

Коктейл блаженство тази вечер пием.
Промъква се Страстта, пантера дива.
С косите си нозете ми пак миеш.
Неземно е, небесно е красиво.
Ушите ти закичвам с шепот нежен. ...

ZEMEDELEC

Poesía » De amor

2014-09-25T12:51:21+03:00 631 2