Civil - Poesía

* * * 🇧🇬

Ръце, протегнати към светлината,
очи с цвета прекрасен на дъгата
в една страна – неволна спътница
с надеждата до болка все една и съща...
Страна, със страдания и мъст богата, ...

D_Atanasova

Poesía » Civil

2008-02-01T15:57:33+02:00 1.3K 2

Юлски лъч 🇧🇬

ЮЛСКИ ЛЪЧ...
Раздиращ тътен... после лъч последен в свода
и цена за Свободата - мирис кисел на барут
и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,
без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ! ...

eddie

Poesía » Civil

2008-02-01T15:48:24+02:00 909 13

Надеждата 🇧🇬

Не се страхувай.Не тръгвай неуверен.В живота има толкова беди.Раздирай се.Но винаги наперенОставай.Надеждата крепи!Повикай я.И тя ще отговори.Дори да си затънал до уши.Със думи мъдри ще ти проговори.Усмихвай се на пук.Човек си ти!Повярвай ú.Че вярата в сърцетоединствено с надежда се крепи.И като пти ...

Aneta_kz

Poesía » Civil

2008-02-01T15:38:58+02:00 1.2K 38

Куче 🇧🇬

Имам си малко кученце и знам,
че ще ме следва, дори да му се карам.
Още не лае, не знае що е срам.
Не може да усети дали аз страдам.

perfanov

Poesía » Civil

2008-02-01T15:26:00+02:00 998 8

Пресмятаме 🇧🇬

„Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора.” ...

Меричка

Poesía » Civil

2008-01-31T21:36:35+02:00 766 1 1

Пулсират... зимите 🇧🇬

Пулсира лятото по тротоарите -
сърце на синя птица под снега.
Трепери зимата във своето
окъсано от времето
легло. ...

henryoliver

Poesía » Civil

2008-01-31T08:34:30+02:00 964 16

Любимата ми тръгва за чужбина 🇧🇬

Прокудена от своята родина,
любимата ми тръгва за чужбина.
А аз, като църковна мишка беден,
стоя до нея блед и непотребен.
Какво от туй, че толкоз я обичам, ...

Ангар

Poesía » Civil

2008-01-30T21:31:25+02:00 901 4

"Ако имаш две ризи..." 🇧🇬

Пристигна ми на помощ дама свежа,
затече се, ръка подаде даже.
- От хляба свой, дете, ще ти отрежа...
Не можех, гладна бях и как да и откажа...
Притисна го към топлата си гръд. ...

Меричка

Poesía » Civil

2008-01-30T21:24:27+02:00 917 2

Дървено човече 🇧🇬

... "Арлекино, Арлекино,
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров) ...

тюркоаз

Poesía » Civil

2008-01-29T18:32:40+02:00 977 14

"Безсмъртен" 🇧🇬

Умира само
този, който е живял...
Аз съм "безсмъртен"...

palerider

Poesía » Civil

2008-01-29T09:04:17+02:00 1.5K 10

Ден, град... 🇧🇬

Ден,
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня... ...

henryoliver

Poesía » Civil

2008-01-28T10:03:47+02:00 933 9

морал 🇧🇬

Когато мъж говори за морал,
това е признак на лицеMерие.
Не може той да "тъне" в кал,
а ние да му имаме доверие.

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-25T13:36:50+02:00 1.1K 8

В кабинета на лекаря 🇧🇬

В кабинета на лекаря
(на акушергинеколозите от 9 ДКЦ)
Пристъпвам плахо в кабинета,
обхваната от ужас и от страх
от прегледа интимен предстоящ ми, ...

janna.53

Poesía » Civil

2008-01-25T05:37:13+02:00 3.5K 8

Любовта ми към Русия 🇧🇬

Любовта ми към Русия
Обичам Русия.
Обичам я нежно, но здраво, горещо;
Най-много от всички ония
чуждици - обичам Русия. ...

efr_praz

Poesía » Civil

2008-01-25T00:46:38+02:00 1.5K 1 1

Скаути 🇧🇬

Ред. Дисциплина. Лишения.
Всичко това за добър живот.
Режим. Точност. Откровение.
Не! Това не е съдбата на роб.
Скаути. Изпълняват обещания. ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-24T17:35:51+02:00 1K 6

Тъмно 🇧🇬

В(ъв) "Кремиковска стомана"
"тъмна Индия" настана!

lubimec

Poesía » Civil

2008-01-24T16:32:09+02:00 1.1K 4

Напразно очакване 🇧🇬

Напразно очакване
(посветено е на майка ми, след смъртта й)
В душата ми отеква тъжен звън,
а болката засилва се отново
и споменът, по тебе спотаен, ...

janna.53

Poesía » Civil

2008-01-23T18:05:09+02:00 929 7

Бананова република 🇧🇬

Народът ни
с латино сериали
се "ограмотява",
току-виж сме станали
"бананова" държава!

lubimec

Poesía » Civil

2008-01-23T16:37:40+02:00 1.3K 2

На ръба 🇧🇬

Цял живот съм на ръба.
Без пари, без собствен свят.
А работя, не мога да стоя,
раздавам се, за да съм богат.
Исках само да съм весел, ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-23T09:56:15+02:00 1K 9

Сцена 🇧🇬

Сцената е вътре в мен...
Пред хората не се показвам.
А колко пъти всеки ден
умирам и се раждам...
Декорите са изхабени... ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Civil

2008-01-23T09:05:32+02:00 1.3K 24

!!! 🇧🇬

Пеша дойдох. Недей да ме завръщаш.Ще пийнa чиста водка, вместо сок.Цигара ще запаля. Ще прегръщамчерната земя на твоя гроб!
А колко минаха. Отдавна беше.Годините въртят се като миг.Издъхна бързо. И не те болеше.Болеше нас. Останали след теб.
Разбра ли вече, имаме си внуче.Роди се в онзи ноемврийски ...

Aneta_kz

Poesía » Civil

2008-01-22T17:43:28+02:00 1.2K 1 35

Морска буря 🇧🇬

Когато морето стане сиво като олово
и Посейдон започне да чете своето слово,
тогава рибите се крият, вълните ги покриват,
а рибарите замръзнали ръцете си потриват.
Романтиката остава, но посреща ни страхът, ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-22T10:54:46+02:00 1.8K 9

Онеправдание 🇧🇬

Какъв смисъл има да живееш,
когато си съвсем сам на света.
Без майка, без баща, само крееш,
че си без обич, знае и нощта.
Какъв смисъл има да се смееш, ...

тюркоаз

Poesía » Civil

2008-01-22T05:36:39+02:00 943 21

Моите седем смъртни гряха 🇧🇬

Седем.
Седем са моите смъртни грехове,
седем ангела над мене бдят
и седем демона зад мен летят.
Всеки грях е мое изкуство, ...

Amadea

Poesía » Civil

2008-01-22T05:34:12+02:00 1.7K 1 3

Белият гълъб 🇧🇬

Белият гълъб идва при мен,
как от него доброто да взема.
Как любовта му събужда деня.
Идва от небето с мечти,
за да ги загуби в пропаст от съдби. ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-21T11:07:28+02:00 1.4K 16

Вслушай се... 🇧🇬

Вслушай се...
Вслушай се в сърцето,
и дела твори с любов...
С морал и вяра чиста,
светът за децата ще е нов!... ...

калчева

Poesía » Civil

2008-01-21T06:26:21+02:00 847 5

Зимните пързалки 🇧🇬

Зимните пързалки
Не помня зимните пързалки,
със пръст е детството зарито.
Не помня нищо оттогава,
а то ме помнело, проклетото... ...

henryoliver

Poesía » Civil

2008-01-21T06:11:20+02:00 877 13

Спомен за Тракия 🇧🇬

Тракийо моя, земьо рождена,
майко на моите деди,
всяка частица от теб е свещена,
както днес, така и преди!
Ти бе им люлката, ти бе им гроба, ...

ilden

Poesía » Civil

2008-01-21T06:07:46+02:00 4.2K 4

Стъпките, които правим. 🇧🇬

Стъпките, които правим
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало, ...

Napolitano

Poesía » Civil

2008-01-20T13:51:49+02:00 1.2K 23

Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова 🇧🇬

Лесно ти е, колежке, само лежиш,
а аз се чудя как да оцелея.
Когато духне вятър, виждам - трептиш,
а от мен все искаш да пея.
Е, не мога. Това ти е ясно. ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-18T16:07:21+02:00 1.2K 3

Неслепота 🇧🇬

Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани, ...

тюркоаз

Poesía » Civil

2008-01-18T00:14:03+02:00 880 16

Мнителност 🇧🇬

Остаряло стихче :)
Мнителност
Мълчание, колко стрaшно е това!
Да няма с кого да споделиш онова,
което те души, руши за миг стени, ...

U

Poesía » Civil

2008-01-17T23:48:18+02:00 1.1K 1

Наркоман 🇧🇬

Строени в редица, наркоманни бригадири,
в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.
Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,
с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.
Приятел в беда - е приятел наистина, ...

mili4ka_

Poesía » Civil

2008-01-17T19:58:13+02:00 1.1K 6

Цикъл за моята колежка 🇧🇬

Без цел, колежке, и без мечти не тръгвай никъде, недей!
Защото лекият човек ще падне от най-малкия вятър.
Ако искаш - плачи, ако искаш - пей!
И без това животът на всички е гаден театър.
И после да не кажеш: "Ти не ме предупреди!" ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-17T14:57:09+02:00 1K 4

Откровенска кампания под надслов - „Бъдете мъже” 🇧🇬

Аз съм човекът, който плаче
в края на всеки любовен филм.
Аз съм човекът, който се плаши
от самотата... и от разтекъл се грим.
Аз съм човекът, който копнее ...

^l^

Poesía » Civil

2008-01-17T14:55:45+02:00 1.1K 10

Басня 🇧🇬

Бабо мравке
работлива",
"плосък" данък
ни затрива!

lubimec

Poesía » Civil

2008-01-17T11:23:47+02:00 1.3K 5

София (версия януари 2006 г.) 🇧🇬

София
(версия януари 2006 г.)
Пица на парче - навсякъде
и животът - също на парче,
за цял - малцина имат някъде, ...

URAGANNNN

Poesía » Civil

2008-01-16T09:27:01+02:00 661 2

Искра 🇧🇬

Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...

тюркоаз

Poesía » Civil

2008-01-16T09:21:42+02:00 931 19

А мислех, че е приказка 🇧🇬

Ще ти разкажа приказка за себе си.То бе отдавна, в стари времена.Аз бях като във приказка измислена,придворна дама с името ,,жена''! Следвах те по всички твои празниции смеех се, когато ме боли.При тебе всичко свършваше с безчестие(във нощите със други) призори! И мислех си, че всичко е измислица,ка ...

Aneta_kz

Poesía » Civil

2008-01-15T16:09:33+02:00 1.2K 36

Стоп надежда 🇧🇬

Доскоро вярвах на приказки разни
и всичко, що хвърчи се опитвах да го ям.
Но някой прекъсна надеждите ми празни
дали е бил прав - не знам! Не знам!
Обличах се просто, за да не се забелязвам, ...

perfanov

Poesía » Civil

2008-01-15T12:21:05+02:00 983 6