Relatos - Prosa

Снимка 🇧🇬

Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...

670301

Prosa » Relatos

2011-11-14T14:42:19+02:00 950 3

Фалшификаторът 🇧🇬

Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-11-13T13:34:58+02:00 1.2K 10

Управия по нашенски 🇧🇬

-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-11-13T12:17:09+02:00 1K

Заедно завинаги 🇧🇬

Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-12T23:41:58+02:00 743

Писмата на детето 🇧🇬

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

svdonchev

Prosa » Relatos

2011-11-11T22:33:52+02:00 3K 10

Момчето и големия град 🇧🇬

Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...

slavistrabanq

Prosa » Relatos

2011-11-11T21:50:56+02:00 1.4K 1

Вики 🇧🇬

Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...

chergligan

Prosa » Relatos

2011-11-11T20:32:01+02:00 1.4K 14

Няколко много важни решения 🇧🇬

Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-11T13:18:56+02:00 729 1

Страната на чудесата 🇧🇬

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...

viork

Prosa » Relatos

2011-11-10T14:43:15+02:00 870 2

Който обича розите, търпи и бодлите им... 🇧🇬

Продължение:
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-10T10:44:38+02:00 1.7K

Приключенията на Чочо 🇧🇬

В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...

Yuoliy

Prosa » Relatos

2011-11-10T06:09:46+02:00 1.4K 4

Безкрайни разговори 🇧🇬

Продължение:
- Тук съм, защото ми липсваха смешните физиономии, които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритни ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-09T11:59:48+02:00 704 2

За кецовете на Но Щен Вълк 🇧🇬

- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...

Bersek

Prosa » Relatos

2011-11-08T19:10:35+02:00 1.1K

Две сърца туптят като едно 🇧🇬

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

liubomira97

Prosa » Relatos

2011-11-08T13:30:45+02:00 1.2K

Кафе на разсъмване 🇧🇬

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2011-11-08T13:23:17+02:00 2.1K 35

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве 🇧🇬

Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-08T13:00:34+02:00 619

Усещане за... (4) втора част 🇧🇬

Усещане за... ( 4 ) втора част
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...

LEOMAX

Prosa » Relatos

2011-11-08T10:50:57+02:00 988 3

Пендар 🇧🇬

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2011-11-07T08:43:31+02:00 1.3K 6

Неочакваният гост 🇧🇬

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-06T22:17:00+02:00 669

Есента рисува 🇧🇬

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

s4eti

Prosa » Relatos

2011-11-06T20:39:44+02:00 3.2K 2

Накъде? 🇧🇬

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-11-05T23:11:11+02:00 1.3K 35

Урок по писанe 🇧🇬

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

narduca

Prosa » Relatos

2011-11-05T21:23:13+02:00 1.9K 4

След интервюто следва музика, танци и пак музика 🇧🇬

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-05T12:14:45+02:00 583

Началото е трудно, но вълнуващо 🇧🇬

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-05T11:08:15+02:00 605

Щъркелът 🇧🇬

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...

Stalev_

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:39:22+02:00 1.2K 2

Младостта е за младите 🇧🇬

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

lubara

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:29:02+02:00 981 12

Ромео и Жулиета днес 🇧🇬

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...

black-and-white

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:22:42+02:00 946 1

Безлуние 🇧🇬

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...

TeodorMarkov

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:10:42+02:00 972

Мараня 🇧🇬

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...

Раш

Prosa » Relatos

2011-11-03T13:55:46+02:00 1.3K 8

Авторът винаги има право(4) Ръченица 🇧🇬

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...

bojilova1

Prosa » Relatos

2011-11-03T01:06:40+02:00 1.3K 9

Мъжемелачката 🇧🇬

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-11-02T13:00:54+02:00 1.6K 6

Прашинка 🇧🇬

vulchebnik

Prosa » Relatos

2011-11-01T12:40:30+02:00 1.5K 1 10

Ако призраците плачат 🇧🇬

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-10-30T15:22:19+02:00 985 2

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...

Раш

Prosa » Relatos

2011-10-29T22:12:39+03:00 1.1K 2

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...

glorii

Prosa » Relatos

2011-10-28T21:28:39+03:00 1.4K 2

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2011-10-28T11:31:54+03:00 1.3K 12

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

bojilova1

Prosa » Relatos

2011-10-27T22:43:32+03:00 1.7K 7

Истествено! 🇧🇬

Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...

Tzeck

Prosa » Relatos

2011-10-27T15:42:43+03:00 1.7K 2

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-10-27T15:02:44+03:00 1.1K 5

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...

Romanov

Prosa » Relatos

2011-10-27T14:06:54+03:00 1.2K 1