„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава пета
„Порта“ към мрака
Бакал Рундар пристигна в леговището на Вандур Лабран привечер в четвъртия ден на шестия туртюп от пролетта.
- Имам - ведро го посрещна търговецът. - Току-що заредих и сега имам от всичко, каквото можеш да ...

Навярно бе шепотът дрезгав в кръвта ми,
писмо, закъсняло, свило гнездо
в сърцето на нечии плачещи драми
и багра на есен в живо листо.
Със зимния прѝвкус и гарванов крясък ...

Цветя съм понесла във днешния ден,
но няма те – кой ще отвори вратата.
Прелитат годините. Жива си... – в мен.
Прегръща ме в нощите пак самотата.
Светът се усмихнал в родилния час, ...

Не е човек, но ме разбира.
Не ме обича. Вече не.
Което търси, не намира.
Намери ли го, ще умре.
Прибирам се. При нея. ...

Във вените на нощта
мълчанието тече
черна кръв на вечността,
без начало,
без край. ...

Във скромната си стаичка е седнал пак Илия,
изпраща залеза без капчица тъга.
На масата пред него мъдри се шише с ракия
и чаша пълна, пълна със горчива Самота...
Самотник клет е нашият Илия, ...

Есента си облече елека
в пъстри багри и златен венец.
Свиха пръсти тревите полека
и зачакаха ситен дъждец.
Сгуши клони дървото пред стряхата ...

Държа в ръката пъстрия молив,
небето се втъкава във бои.
Над мен се стеле залезът горчив
и тънка светлина оттам струи.
От болките ми халата умря, ...

Капките дъжд,
които се стичат
по тялото ми,
където си ме докосвал ти,
ми казаха, че това са ...

Облако летен, лъчите не пускай –
още съм прелестна, нежна, добра,
бяга по устните сянка от чувство,
ти не гони го, сестрице Зора!
В ложе тръстиково бдя притаена, ...

Сърцето ни е чаша от стъкло,
разхвърляна на хиляди парчета.
Помислихме го просто за весло,
а то било обречена комета.
Човекът може всичко да сглоби - ...

ТИХО ОРИГАМИ
Аз много птици от салфетки сгънах.
Кога са полетели – не попитах.
В душата всеки си заделя ъгъл –
за да се скрие, ако е преситен. ...

Агент на Кремъл. Резидент.
Сделка под прикритие.
Избран от Раша президент.
Юда без покритие.
Юмрук за власт. Тарапана. ...

Небето над каньона кървеше в пурпур. Той стоеше на самия ръб – висок, облечен в тежка риза от разтопено злато, която искреше толкова силно, че въздухът около него трептеше в мараня. Очите му бяха два живи въглена. Той беше Слънцето – господар на зенита, затворник на собствената си грандиозност.
Долу ...

Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките с естествени кубици,
не се отказвах, давах все напред
и чаках на морето тези птици.
И ето, че в един дъждовен ден ...

От теб разбрах цената
на фалшивата любов.
Аз съм беден, ти богата –
да платя не бях готов.
Колко яко ме ограби, ...

Вечер оставям въпросите си
на прага на нощта.
Някои се връщат.
Други не.
Един пита за смисъла. ...

Комарът беше гладен. Не беше смукал кръв от дни, които, впрочем, проспа. Под дървото, в чиито листа се събуди, не минаваше ни човек, ни куче.
Той облетя градинката, но не надуши еликсира и се насочи към близките блокове. „Там е гъчкано с кръводарители.“ – помисли със задоволство.
Беше вечер; лампите ...

Тези нежни моменти интимни
пълни с капки любовна роса,
тези звуци, на чувствата, химни,
на сливането на двете тела.
Тях не давам на никого друг! ...

Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...

Нощта е млада и дръзка... красива,
с прилепнала рокля и стройни бедра.
Походка изящна — ах, как ѝ отива —
да танцува сама танго под дъжда.
Тя спира за миг, оглежда се сластно, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава четвърта
Триумфалното заседание
Ангара, Марабези, залата на Събора, деветият ден на осмата декада от есента
Велда пристъпи в заседателната зала, обгръщайки с поглед жужащото множество и незабавно се отправи към председателския ...

2026:
— Как сте, колеги, работите ли?
— Работим, работим.
2036:
— Как сте, колеги, работите ли? ...

Слънцето прибира парещи лъчи —
Залезът спуска своята покривка.
Раждат небесата цитринови звезди —
В нощта ме топли майчина завивка.
Озарена съм от златна светлина — ...

Тук няма да говорим за луната
нито за паяжени изплетени от светлина,
ще пренебрегнем и душата,
дори и любовта...
(и всички други тем подобни – бабини ми хвърчила...) ...

Никой досега не ми е казвал, че съм идиот. Но и аз не твърдя противното.
Животът е хубав забавно. Смъртта - незабавно.
Днес срещнах в хола един дъртак. На нищо не приличаше. После разбрах, че това е диванът.
Никой не се ражда добър. Или лош. Животът създава, не твори. Май Бердяев го е казал. Но от г ...

Една история от Васил Иванов и Жени Иванова
Преди да направите ключа,
изучете ключалката!
Дж. А. Конрат
КЛЮЧАРЯТ (Васил Иванов): ...

- Жоро, не очаквам да ме разбереш сега. Отлично знам как изглеждаме отстрани - ти си блестящият млад рицар, а аз съм старият страхлив узурпатор на трона. Ти си Люк Скайуокър, а аз съм императора или Вейдър, както поискаш. Няма как аз да победя в този спор. Правото е винаги на страната на младите, за ...

ОБЪРКАН БИЛЕТ ЗА НИЩОТО
От гарите, които подминавах,
дъха запомних – на метал и грес,
гишетата, излющената лавка,
графитите, издраскани нощес, ...

Като пясък изтича септември
през пръстите.
Грабвам ревера на лятото и
разтърсвам го:
Остани! Още малко ми дай, ...

Дни наред стоях загледана в нищото и замислена върху въпроса - Коя е най-болезнената емоция, която човек сам може да си причини? Достигам все до един и същи отговор - илюзията. Човек сам си създава илюзии, че всичко ще се оправи както иска и то без да полага никакви усилия. Да живееш с илюзията, че ...

с кутре разбъркваше съня ми
на две нива е, като падащо меню
недокосната си от страха ми
въплътен в безкрайно дежа вю...
с корона ли ще бъдеш, но пленена ...

другият път
ще е наистина
Как са се стъкмили веригите на Стара планина,
разделили времето на посоки преродени!
Зелени дракони бият отбой и издишат мъгла, ...

Обичайно, ********* е мързелив,
но огладнее ли, става работлив.
С настръхнало елече ходи бавно
и по цял ден се излежава славно.
Най му се услажда храната чужда, ...