Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки. ...

Сянката на дрона,
пълзяща по плажа,
прегърна нудистката!

Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...

Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питал ...

Лято с морски длани ме зове
в розов изгрев, с формата на пръстен,
по безкрайни медни брегове
и вълните щастие са гъсто.
Бризът като тих локомотив ...

Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...

В метростанцията свърнах,
на перона се поспрях,
но когато се обърнах,
аз видение съзрях.
Тя – прекрасна горска фея ...

не спира да се
доверява — знаейки —
че нагорчава

Ще се сгуша плахо във душата ти,
притихнала до твоята нежност.
Ще се разтапям в топлината ти –
дълго, бавно и безбрежно.
И косите ти ще галя – ...

Вън пак заваля. Този път обаче дъждът някак странно барабанеше по металният покрив на колата. Капките шибаха безмилостно купето и се усещаха като чуковни удари. Не беше като предишният дъжд. Този беше друг. Някак по-страшен, по-злокобен. Сякаш вещаеше някаква лоша вест. Поредната.
Джони преглътна и ...

"О, хора, о, небеса,
вижте едно от седемте чудеса,
вижте как дъх не си поемам
и вече ни предавам, ни приемам,
вижте ме какъв съм интелектуалец - ...

Зная, че подобно заглавие ще ви се стори еретично, но както е казано:
Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици.
За мен времето на маститите автори на проза и за техните мастити произведения отдавна премина. Имах един дълъг период на заблуждение, започнал още в детството ми, кога ...

А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята ...

Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...

Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...

Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...

/to my sorrow/
'' - Come here, sit upon the ground
And hear this'', she says to me;
'' - There's nobody else around -
Just us, and that's the only way to be.'' ...

Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и п ...

Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини ...

Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта , ...

Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...

Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...

Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...

Залезът
Красив е залезът сияен,
красиво пада вечерта,
а хоризонтът е безкраен,
заключил в себе си света. ...

Пак ще се гласува,
ключов ще е тоз ден
ако съдбата ни интересува -
бъдещето на теб и мен.
Овцата как ще постъпи е ясно - ...

Радиото, детството и прохладните керпичени стаи на село са свързани, а музиката е най-благонадеждната машина на времето.
Спомените са със смесен аромат на подправки и цветя, сено и влага от стара къща, в която живее много добра и много възрастна жена. Тя прави вкусна лятна супа от джанки с копър. Об ...

Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че ...

Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани ...

Не ме е страх да съм сама.
Не ме е страх да се будя без теб в ноща.
Не ме е страх ти отново да си тръгнеш.
Не ме е страх отново да чуя Не те обичам.
Не ме е страх да чуя отново Сбогом. ...

Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...

Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...

ГОДИНА/
-Добри!Добри!-упорито повтаряше жената и плясна по бузките възпълничкото момче,което лежеше на земята.С разперени ръце и крака,на дебелия килим се бе проснало 4-5 годишно дете,което не реагираше по никакъв начин.Вперило поглед в тавана и с учестено дишане,момчето не даваше индикации,че чува ...

Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...

Рейдж & Аннализа Скароне - За да не забравим (Никога)
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alex Andrea Vella (Raige) & Stefano Breda
---------------------------------------------------------------------------------------------------- ...