От залеза, в нюанси меки,
нощта пробудно се разлива.
През тъмното пълзи полека
и шепне тишина мъглива.
Луната - бледа, бяла сова, ...

Уморено се вглеждам в зениците
на живота, приклещил ме здраво.
Песента отшумява, на птиците.
Не е вече сърцето кораво.
Ден след ден се изнизват годините. ...

Името ти е Красота,
презимето — Чистота,
а фамилията ти — Доброта.
Очите ти са 24-каратови диаманти,
изваяни от природен ювелир. ...

На българския политически хоризонт отново се задават избори и отново на дневен ред изниква въпросът какъв е смисълът от тях, след като е очевидно за всеки човек със запазен разум, неподложен на мейнстрийм „радиационно“ облъчване, че демокрацията е изгубила истинското си значение и се е видоизменила ...

„Всяко зло е за добро“ — така казваха старите хора. А именно в техните думи ние, младите, трябваше да разчитаме уроците, които времето ни оставя.
Липсва ми. Липсва ми онова далечно близко минало. Връщам се назад и отново си спомням светлите и мрачните моменти. И пак бяхме щастливи, и пак бяхме унили ...

Срещнахме ли се?
Разбрахме ли се?
Разделихме ли се?
Намерихме ли се?
Изгубихме ли се? ...

НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Оставихме търговците във храма.
И днес продават дрога и амфети.
И блясъкът децата ни примамва –
във петъка, оказал се Разпети. ...

По вените смолисти тече река от хлад,
отпивам и преглъщам отвара с вкус на дъжд,
разтварям шепи с трепет във плен на черен глад,
среднощ е и се сливам аз с Мрака вездесъщ.
Отронени въздишки туптят като сърце, ...

С промити мозъци какво да споря?
Да хабя мисъл, аргументи, логика?...
О, не, излишно ми е и ненужно, моля,
като сърбеж под зоната на потника...
И все пак съм човек, не съм безгрешен, ...

Правка и ладка
Правият на бог е име.
Лада е славянската
Богиня.
Яв, Нав и Прав са трите свята. ...

Правиха му сечено и му се изходиха на метено. А той им го върна тъпкано.
Все му правеха напук и им беше спукана работата - той не само че не пукна, ами и хич не му пукаше.
Твърдо ми намекнаха да си омекотя твърдението.
За да не ги вземат за дупе и гащи, Киркор и Гарабед си избрали различни професии. ...

Музиката, която пази доброто: Силата на една индийска песен
В свят, преситен от дигитален шум, плоско звучене и кинематографичен мракобес, понякога е достатъчен само един аналогов импулс, за да събуди заспалите сетива на човека. Достатъчно е флейтата да проплаче, дхолакът да изтупа своя плътен, зазе ...

Търсиш ли ме още
в на другите леглата?
Коя поредна нощ е?
Помниш ли числата?
Успя ли да забравиш ...

Родих се с въпрос в очите
а светът ми отговори с тишина.
Каза ми: „Върви.“
И не посочи накъде.
Оттогава събирам знаци ...

Останал бях без никакви пари,
а трябваше да плащам яки сметки:
Издръжките на трите ми жени
и борчове към няколко рулетки.
Принудих се да ходя на протест ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Любов, недоверие, пресметливост и страст
Танто нагази в дълбокия сняг в утринта на последния ден от четвъртия туртюп на пролетта. Бе тихо и снегът се сипеше ситно и гъсто. „Коловозите“ към главния път едва личаха и скоро ...

Главният лакей свали благоговейно перуката от главата на седящия на леглото Луи XV и внимателно я положи върху поставката ѝ. Кралят, вече по нощница, се намести в средата и се облегна на голямата възглавница, без да сваля поглед от изправената пред леглото красавица. Малкото неугасени свещници я пра ...

Денят си тръгва с вечерта
и времето стрелките си забавя.
Притихва моята душа,
в очакване на срещата с безкрая.
Пулсира във контракции нощта, ...

Орсен Анторн затаи дъх, когато погледна нагоре към трона. Председателят на Събранието, който наскоро се беше събудил от дрямката си, вече го чакаше в основата на трибуната. Налагаше се внукът му да го подкрепя, за да се задържи на крака.
– Нека пръв да ви поздравя – каза старият граф Кент и немощно ...

Нощта над стария квартал Калса в Палермо беше притихнала, затисната от тежка средиземноморска мараня. Въздухът, лепкав и гъст като зрял смокинов сок, ухаеше на солено море, на прах и на разцъфнал жасмин. Природата наоколо бе синеока и красива, но безмилостна – същата като човешката съдба в тези вълч ...

Вървя сред свят докрай осиротял,
капчуци са пресъхнали отдавна.
И аз се чувствам толкоз оскотял,
безмълвен и забравил що е правда.
Намирам смисъл само да вървя, ...

Нощта – черна котка, се свива под печката
и мърка приспивно, сън сладък преде.
На пръсти занича Голямата мечка
зад гънка на вехтото тънко перде.
Луна сомнамбул се разхожда по покрива. ...

(Говорѝ на телата...
Душите са мъртви...)
.... а за всички, които представа си нямат
как живеехме в старото време,
днес има разказ от опит жесток ...

Нощ! Притихнал е градът.
През прозореца луната Свети.
Стон от гола женска плът -
даже спира и духа ти.
В тази лунна светлина..., ...

Знаех още от малка, а вероятно и много от вас знаят, че вкъщи може и да се поразкрасим, докато готвим... Често виждах как прави това - милата ми майка... Светла й памет! Тя беше по природа хубава и аз й се възхищавах, като не разбирах защо - когато белеше, например, краставица или режеше домат, лепв ...

ЧИНИЯ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Той намери хвърлена стара чиния покрай контейнера,
а тя намери щастлив изобретател покрай боклука.
Той си помисли: нечиста, но красива цветна чиния. ...

Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...

Първа глава
ХРАЛУПАТА СЕ ПОДГОТВЯ
Последните лъчи на топлото есенно слънце леко докосваха върховете на старите дъбове. Цветните листа по тях блестяха и се полюшваха, а шумоленето им приспиваше и без това сънливата гора.
Този следобед многобройните й обитатели се бяха прибрали, защото слухът, че Голе ...

Един път помня се позвъни, началникът на караула се дигна мързеливо и сънен отвори. Сигурно си мислеше че от гаража искат я цигари, я нещо друго. Като видя насреща си началник ареста П. Пл. Янков, застана мирно. Не успя да докладва. Пепелянката го изблъска и се втурна на плаца. Чу се как часовия обя ...

Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...

С принципа сме скарани нещо.
И така от тридесет лета.
Аз мълча, а той говори вещо
за злободневните неща.
Той, принципът, да знаете, ...

Мълчанието ми е дупка,
море и то дълбоко!
В него ще потъне всяка
суета и женска скука!
Мълчанието ми е огледало! ...

Фенери от диня просветват в нощта,
звездите отвръщат им с кикот,
ухае на слама и пъпеш, на плод и земя,
свенливо светулките в тъмното мигат.
Огньове се палят, тичат деца, ...

Вали, вали... невярващо небе,
разсипва щедро маргарит... магия,
от облак чудо есента гребе,
врабците жадни за да се напият.
А суховеят? Нейде в тъмното е скрит, ...

1.
Аз съм бащата на ваште души.
Всички християни са мои деца.
Строг съм и моята обич боли,
ала от грях пазя ваште сърца. ...