Скрит сред сенките плетач на мрежи,
майстор на дълбоките интриги,
тук пришива, там пък реже,
и приятелски намига
на протежетата си нями. ...

"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
– Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух."
По-смели от хлапетата няма,
те вярват във куп чудеса.
Ръчички протягат, казвайки "Мама", ...

Здравей, любов, където и да си!
Говоря си сама за теб и мене.
Аз как съм? А, добре! Мерси, мерси!
Но липсваш ми в това разделно време.
Е... вярно, че на мода са сега ...

Не си със злато цялата покрита,
не ти строят блестяща пирамида,
градини нямаш на Шамурамад
и нямаш храм като на Афродита.
Не струва нищо златният карат, ...

Пак ли, госпожо
Любов Разбийс`ърцев(н)а,
нещо скроихте
или сърцата
разбити... за нов порив ...

Мари Димитро, мало девойче!
Недей оди по житно ръкойче!
Недей носи шарени стомни!
Душа клета да съ опомни!
Че жажда жадува да тъ целува! ...

Ден – банално непрочут,
зимнофевруарски.
Топлопролетен, без студ.
Нравът му – чергарски.
Малко – влюбен, малко – луд, ...

Къде си ти, любов?
Уж те има, а те няма...
Около мен си, а ми липсваш...
В мен си, а съм няма
да те изрека, да те поискам... ...

И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...

Бе отдавна, когато откри ме
ранен до един горски поток
и ти единствена съжали ме -
бях забравен от Дявол и Бог...
За теб бях просто момък без име - ...

Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.
Хора хладно подминават болката на своя брат. ...

Така да го кажем: боли,
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.
По пътя си тръгвай. Вървѝ. ...

Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...

Ах, мила моя майко,
Закрилница бе ти за мене –
детето твое изнежено,
което не можа да те опознае
дордето ти беше жива и добра! ...

Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато ...

(авторски текст: Източни форми)
-----------------------------------------------------------------------------------------
若い女の子
彼は指を走らせます
同じ上に ...

Срещнах, случайно,
по пътя си, мъж.
Висок бе,
наперен и снажен.
Очите му - бури, ...

на опашката
за щастие се блъскат
пак — юнашката

ИЗБОР
Да
бъдеш
свободен
или щастлив? ...

Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...

Щом стоиш до мен,
дори да не те виждам
ще усетя присъствието ти.
Защото след време разбираш,
че по пътя някой си е тръгнал ...

Няма да ти върна любовта,
не съм ти рицаря в доспехи,
дошъл съм само за вечерта,
с поглед свалям твоите дрехи.
Няма да е обич и романс, ...

Все бъркам маймунското а,
като поставям асоциален в изречение.
Въобще от този тип съм, че
не налагам своето мнение.
Но не обичам с кавички ненужни ...

Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...

Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да ...

"Закъснял дъжд"
1. Куплет
Твоето малко кимване,
придружено със смях, беше лъжа.
И онзи облак, който ми обеща, ...

Дете и аз съм бил,
в люлката съм гукал.
Държал съм мама будна
на стаята във зрака.
Дете и аз съм бил, ...

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...

По време на паДНемия
отдавам се на размишления,
че ми се губи мисълта -
реалност, сън, мечта,
илюзия и паралелен свят - ...

В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...

Изгнанието винаги се асоциира с отдалечеността от дома. Това може да е по принуда или по собствено желание. Всеки има правото да търси щастието си, където сметне за добре, но понякога изборът да го търсим извън дома е с висока цена. Това е като присъда, която сами сме произнесли над себе си. Но няма ...

Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...

Терзание ме мъчи,
с постоянството на плевел.
Че младостта ми приключи,
под знака да съм зрител.
Един пустинен театър, ...

За обичта граници няма.
Никога не може да бъде преобразувана
и изчислена с мерни единици.
Доста често хората използват сравнения,
за да опишат обичта, която изпитват, ...

Да вярваш
Да обичаш е значи да вярваш,
това е най-важното в любовта.
Вярата и надеждата,две чувства
усеща го,чувства го и любимата жена. ...

Готов ли си...
да продължиш,
отвъд простора
на Сърце...
не оставяй ...

Снощи, на Радомир, за пореден път изтървах „Кюстендилеца“. На гарата имах среща с един „търговец“ на „контрабандни“ цигари. Не съм пушач, но веднъж-дваж купувам по няколко стека за жената и балдъзата. Та въпросният господин с цигарите ми се обади, че ще закъснее. Нямах избор, извадих си от чантата е ...

Тези Макета смотани
са царе на измишльотините.
С една само Буква притурена
Историята ни Средновековна наведнъж прекатуриха:
Самият наш Самуил - цар на-Д ...

Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...

Човекът свободен се ражда,
но в окови е, когато е голям,
но не смее той да се обажда,
че помисля си:"Трябва аз да ям."
Само който е на власт или е богат ...