Преди много, много години,
сред жита и слънчогледи красиви
родила съм се аз. А ти –
сред градини, в които цъфти
в бяло или розово всяко дръвче. ...

Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...

Колко гнусна, долна е тая държава,
че в нея, уви, няма ред, морал.
Един тип опитвал се да забогатява
лекари и болни от ковид като е обрал!
Боже, в какъв свят живеем, ...

-Чакъров пристигна. Иди да го пресрещнеш и го доведи право тук!
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...

Мракът потъна в мълчание,
далече блестеше звезда,
разпръсната в бяло ухание,
листата разлиства бреза.
Далече се раждат вълните - ...

АТЕИСТ
Щом
са Бог
парите,
аз ще бъда ...

По Коледа... една женица дребна,
останала съвсем сама... и много бедна,
се чудела, какво да стори,
че да зарадва мъничките си деца...
Поне за малко в Коледната нощ, ...

Част ІІІ
И в този миг той сякаш се събу̀дил
от сън дълбок, когато там видял
как младата девойка... като ху̀ни
съблѝчали, на бея да дарят. ...

С най-огнена целувка аз,
да знаеш, днес ще те накажа!
Ще те запаля до екстаз
с най-огнена целувка аз!
На клада ще гориш от страст ...

Светъл празник наближава.
Всяко мъничко дете
свой подарък заслужава,
весело за да расте.
В магазина за играчки ...

Не се сърди, че рядко идвам вече,
при тебе с мъката да поседя.
С годините ми става по-далече.
Пред снимката ти слагам аз цветя.
Тя, снимката и да я няма, сине, ...

Измина време откакто Николай, като гръм от ясно небе, си тръгна от дома им. Не остави знак, нито дума, написана на листче, забодено с карфица, както имаше навик да оставя съобщения. Отначало хората шушукаха, но после стана публична тайна какво се беше случило. Николай живеел с някаква брокерка, казв ...

Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...

Капчици от дъжд
задъхано целуват
изстудените стъкла.
Танго от огън
се разгаря между ...

Кой може света да обърне,
с шейна от мечти да лети
и светлото детство да върне,
да бъдат предишните дни.
Кой може прошка да дава, ...

Когато си до мен
всичко е песен.
Крилете ми ранени
не болят.
И раните зарастват ...

Имах си една мечта.
Да намеря аз жената със която ще почувствам любовта.
Лутах се години в самота.
Но когато не очаквах ме споходи любовта.
Намерих те, любима моя. ...

Ако имаш поне капчица младост
не много,
достатъчно за минута щастие,
обвита в безвремие.
Би ли я загубил, ...

Ухае декември на джинджифил и канела,
На топло одеяло и коледна песен.
Ухае на обич и трепети смели,
На веселие и хляб домашно омесен.
Ухае на сняг, прясно натрупал ...

Толкова мигове литнаха с вятъра, мило момченце.
Падаха тихи, въртяха се бавно в захлас.
Както и ние въртяхме се с тебе – невинни листенца,
дъх срещу дъх и потрепваше лятото в нас.
Ангелски смях. А в очичките грееха факли на рицар, ...

Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...

И пак.
Откривам те
И губя те.
там -
В шибаните прецакани молекули - ...

Роди се - тя е тук, сред нас -
най-малката сестричка ни дари
с неземно щастие, празнувам аз,
сърцето ми лети, лети, лети.
Момиченце е - нека е щастлива - ...

Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая ...

Глава 20. Арии.
*Не стоит поминать и оскорблять имя, которое не тем предназначено. Разве не знаем, как в глиняные утробы болот, когда Земля едва остыла после Великих Завихрений, в тепле жижи, долго держались жизнеобразующие воздаяния. Сочетание возникших органических соединений породили миллиарды ви ...

Докосване
Подир толкова Отсъствие
обясненията са излишни –
докосни ме със върха на пръстите
събуди Желания предишни!... ...

Почиват си тревичките
зелени -
но скоро ще чуеш онзи
звън!
Ще видиш Дядо Коледа! ...

Доброто момиче днес не е на мода -
отдавна отмина нейното време.
Днес трябва да си лоша по природа
и за нищо да не ти дреме.
Скромността се е превърнала в порок, ...

Луда нощ. И още много от тях! Тези двамата ме побъркаха. Редуваха се. Половината от времето този ме разкарваше в някакви пещери, правеше мрачни заклинания и фокуси, вадеше от ръкава си изненади и гадории, сритваше ме неведнъж по наболяващата ме жилка на гърба, а после по кокалчетата, люлееше ми крев ...

/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете. ...

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...

Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...

Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...

Освен братя близнаци, Кен Ли и Тулибудибу Даутю бяха и най-добрите приятели на света. Родиха се на един музикален конкурс и още от първи бебешки рев си паснаха. От малки двамата бяха неразделни, и това си остана така до наши дни: заедно ходеха на кино, да пазаруват, да плащат битови сметки, на разхо ...

The Doc*
С Доктора се познавахме отдавна. Може би още от времето, когато и двамата не сме били родени. Живеехме на няколко десетки метра един от друг. Той до Телефонната Палата, аз на ъгъла на Алабин и Витошка. Учехме в едно училище. Заглеждахме се по едни и същи момичета. Прескачахме заедно съседск ...

Устни – вино, поглед – на газела, шия на сърна,
зъбите ù, в тази чаша с вино – бисерни зърна.
Одеяние от златни нишки стана й обвива –
тъй съзвездия се трупат край сияйната луна.
Ибн Хафаджа ал Андалуси ...

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...