Ти дойде! С полъха на пролетта,
с първото кокиче, преборило снега!
Ти дойде! С усмивката на първата дъга,
изправила се гордо след дъжда!
Ти дойде! С песните на птичите ята, ...

Руска ролетка
На масата е сложен револвера,
а в барабана е един патрон –
наоколо достойни офицери
с честта на офицерския пагон... ...

Част от мен, която мисли във всички посоки...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...

Повтори го отново - жената трябва да е жена..
Знаеш ли, аз съм родена от морската пяна, а вятърът ми е баща!
Мога да съм нежна, мила и добра.
Такива ни искате вие, нали?
Покорно смирени в мъжкият ви свят. ...

Защо сте си вирнали толкоз главите
и тъпчате хора невиждайки пътя?
И винаги всичко ви знаят устите,
а чуждото щастие вашето гърли.
В душите ви дишат животи, ...

Забий острието в голата ми гръд
в храма тихо е, само бог ни чува,
изкарай демона вселил се в мен -
душата ми от болката не се страхува...
Разлей червената ми кръв, ...

Е-прошка
(Размисли след деня на Прошката Сирни Заговезни)
Лесно вече прошки се раздават…
“Прости”, “Простено” и готово…
Щракаш, пращаш, получаваш… ...

“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...

Как е горе на небето
Има ли безброй звезди
Разбираш ли от небесата
Когато нещо ме боли
Как е горе на небето ...

Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка, ...

Разбийте огледалата, които ви хвалят и помнете, че в гората има поне една Снежанка, която е по-красива от вас!

Таня Мезева
"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми със обич към твоята лети?" ...

В слузести мъки родена Лъжата
от майка, пропита със черен катран,
всекиму гледа да реже крилата
и сграбчва го в своята сбръчкана длан.
От тежък метал му поставя окови ...

Размотавам тъгата
от кълбото с несбъднати сънища...
И докосвам я с тънките пръсти
на нови мечти.
Тишината най-силно боли и тежи ...

Tempora mutantur*
Увлечени в човешките си грижи
синхронно да се впишем в Обществото
приели сме, че Времето се движи,
но то си е илюзия, защото – ...

Туй е само обвивката!
Малко се е спаружила.
Дехидратирала се е
до обелка от круша. А
под нея са спомените ти. ...

Към Теб...
... ако някой седне да описва,
някой ден Човешката история
онова, което ще му липсва
в романтичната ѝ територия – ...

> Тя каза, че ще танцува с мен, ако ѝ донеса червени рози — възкликна младият студент...
>
> Оскар Уайлд ,,Славеят и розата"​​​​​​​
Колко тихо седиш всяка вечер до мене,
строфи свои редиш без да спориш излишно. ...

Аз мога силно само да обичам
Аз мога само силно да обичам
без страх, съмнения, без суета.
Като целебен ручей да се стичам
през раните на твоята душа ..... ...

Господар на съдбата да бъдеш...
е лесна и трудна задача.
Зависи дали ще превърнеш,
моментен успех в неудача.
Господар, за да бъдеш е нужно ...

Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна, ...

Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглуше ...

- Маркълица - жена с неравен характер – буци, скали, ями, трапища, пропасти…
- И да се метнат на седлото пред принца на белия кон, някои жени не забравят метлата…
- Колко още ще се обсъжда трагичното интервю от сълзи и сополи как трудно е да живееш в дворец, предназначено за съчувствие от хората, за ...

Сега съм неразказано добро
в прозрачните очи на светлината.
Объркан пулс над лявото ребро
в прегръдката на двама непознати.
Сега съм облак, който носи дъжд ...

Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят, ...

Очаквам днес отново да ми звъннеш с:
"Чакам те там аз... под брезата!"
С трептящо тяло да ме обгърнеш,
и шептиш: "Хайде, мило, искам си вълната!"
С припряни пръстчета да разкопчаваш, ...

Прости ми, душо моя, прости!
За всичките злини, които ти причиних, прости!
Затова, че пренебрегвах те,
затова, че залъгвах те,
затова, че позволих на егото да те заглуши… ...

Не ви прощавам, политици,
за вашите провали и грабежи,
че сте алчни, нагли и циници,
че за народа просто няма надежда!
И за егоизма прошка не заслужавате, ...

Летенето си иска майсторлък –
не е за всяка шарена кокошка.
Дори не е изстрелване със лък,
във него има болка, има прошка.
Това е извисяване, копнеж – ...

Едно черно бомбе.
Едни тъмни очила.
Една глинена лула.
Това ще остане от мене.
За спомен на поколенията. ...

Преброявахме дивите зайци,
фигурират във всеки атлас,
запиляхме се всеки на майната си
за да срещнем и празното в нас
и защото сме някак унесени, ...

Рисувам нощ и сянката ми скита
след сенките на спящите ливади.
Разсипват петолиния щурците
във шепота на листопада.
Събират вик отлитащите птици ...