Танцуваме със теб в нощта,
как прелестна е тя !
По дансинга кръжим.
В любовен плам горим.
И всичко е прекрасно. ...

Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...

Изпя ли и последната си болка
от предателство, когато си обичал?
Подреди ли за последно този спомен
и, като спомен само го обичай!?
Замълчаха ли думите горчиви, ...

Посвещавам на дъщеря ми Марияна!
Непостижимо бяла е мечтата,
а тъй чупливи са крилата,
дъще моя, мила и красива,
знай, че трудно е да си щастлива. ...

Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...

Масово убийство е таз новата ваксина,
ето,,, вчера един мой познат се помина?
Това е новото мислене и то... световно,
Замислено преди 50г... изцяло... основно?
На Ние... и Вие, разделят човечеството цяло, ...

-Сърце, недей се увлича!
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная ...

От къде се взе?
Красиво си, младо си,
Леле, щуро си дете,
Но от къде се взе?
От планината до полето, ...

Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...

„ Нъ како можетъ сиа писати добре гръчъскыими писмены богъ или
животъ или sело или цръкы или чайаные или широта или иадъ или ондоу или йонзыкъ и ина подобънаиа симъ.”
Черноризец Храбър
Всеки ден, във който победен
от граници и километри, ...

Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко, ...

Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...

Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...

Всичко ли е безсмислено и суета?
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток е към нас света,
защо е тъй - не знаем.
Гледам часовник сега, ...

Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...

Легенда разказва, че в едно далечно кралство живял жесток и безмилостен крал, лошата му слава се носела надлъж и нашир. За жестокоста му дочула една фея и решила да се увери в хорските думи.
През една бурна, дъждовна нощ в кралството пристигнала дрипава старица, която помолила за подслон, но краля б ...

Има ден по-богат от година
и година не струваща ден.
В плен светът е на мода богиня,
тя ни прави по-тъпи от пън.
Във живота се носим нехайно, ...

Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...

26.01.2021
Сезоните в живота.
Подобно на четирите сезони във природата-
свежа пролет, жарко лято, пъстра есен, зиме-
има, но различно назовани са и при хората ...

Тишина, единствено лъчите лунни
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили ...

Страхът ни управлява - това е видно
страхът от глад, мизерия и смърт.
Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!
Не е нахално, нито нагло ...

Босоноги мислите се пробуждат
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира ...

Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...

Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...

Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде ...

Любовта описва ли се с думи?
Възможно ли чувството това със думи да се назове?
Не знам за теб, но мисля,
че ще може любовта към теб
моето сърце да ти докаже. ...

В прегръдката на нощната тъма,
проблясна фотонче, нежна синя светлина.
Последвах тихо синия фотон
и ме отведе той до ключ-бутон.
Бутона внимателно надясно завъртях ...

Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...

- Защо? - попита ме ти.
- Не зная! - без глас проговорих.
- Не знаеш, че ще ме боли?!
Да, знаех, но ти го сторих...
- Откога? - попита отново. ...

На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.
Малко останах, едва се долавям. ...

Няма път.
Има само посока.
Има цел.
Има боси крака,
надълбоко ...

От ръцете могат да ти вземат всичко, но от сърцето само това, което ти би дал.

в
съвършената
държава
бедността
ще е ...

Към мен вървейки, колко пъти,
във гората се изгуби?
Чувстваше ме ти в гърдите,
а в миражите се влюби.
Припозна ме в сенки бледи, ...