ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: УФУР ГАН
Планетата Уфур Ган се намираше на странно място в галактиката. Беше отдалечена на няколкостотин парсека от Зегандария, което беше кажи-речи до нея. Там хората отдавна се занимаваха с добива на различни отрови, които бяха използвани при провеждането на преврати за ...

The border of sadness starts from the eye, but does not disappear beyond the visible horizon.
The essence of sadness is in the tear, but it does not evaporate with it!
Sadness is a feeling, a pain in the heart, but when the heart is in pieces,
sadness is our only tolerable interlocutor in our mirror...

1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...

Майкъл и Елис дойдоха в обедната беседка. На масата беше се събрала цялата изследователска група, нямаше ги само Питър и Анна, в сегашното посещение те рядко идваха на събиранията. Боб беше казал, че те сега имат много работа в хотелския комплекс, където бяха започнали да пристигат първите клиенти. ...

Казват: пари при пари отиват.
Не знам, може би е вярно.
Но нещо, което човеците не разбират,
е, че и в любовта това е главно.
Как ще искаш да обичат те, ...

Парченца радост и вопли бездънни -
разплискани чувства в душевен поток.
Ангели светли и демони тъмни,
в един проточил се, кратък живот...

Здравей, татко!
Отдавна ти пиша.
Искам да знаеш, че съм добре. Аз съм отчаяно, безнадеждно, инатливо добре.
Моят живот се изплъзва между счупените тротоари, по които се разхождам цяла вечност.
Отронвам се като лист, засъхвам по себе си, копая дупката, в която удобно се настанявам, за да преживея и т ...

Мътните веднъж ме взеха
след една ужасна зима!
И аз поисках за утеха
да замина - за чужбина!
И с пари от стара сметка - ...

Този месец прогнозно е смесица.
Не допускай страхът да пресмята.
Слънце, дъжд, дори снежна виелица -
лятото си е само в душата.
Има още за даване. Има. ...

Дийп Пърпъл - "Измъчван"
(Блакмор, Ковърдейл)
Аз бях измъчван, бях раняван.
Аз паднах, мила, бях объркан...
защото знам, да, знам - ...

За теб написах вчера стих
и прекалено бе красив.
От него бях, за миг, щастлив,
но прости!... Аз го изтрих.
" Защо? " ще питаш... Тъй реших - ...

Когато приютил се в двете длани,
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми – пръснати от снощи, ...

Този месец прогнозата скучна е.
Хора с маски. И страх до небето.
По-сама от бездомните кучета
имам време да смятам невзетото.
То за даване повече нямам. ...

Зъ ко съ тез кюфтетъ, бъ Юрдане?
Пържолите и те ли съ зъ туй?
Ръкиятъ не е ли ут къзаня?
Ни вярвъм веки, някой дъ тъ чуй...
Придизбурну ли? Боже, след суфрътъ? ...

Когато утрото и мрака
се срещнат за раздяла,
ще зная че си тук и че ме чакаш
и цяла нощ за мене си изтляла.
И пак ще се завърна ...

ЖИВЕЯ ЗА ТЕБ
Живея за теб.
Ти за мен си онова, което аз мечтаех да постигна в любовта.
Живея за теб.
Ти си всичко, което исках на света. ...

1.
– Ето, заповядай! Върни я когато ти е удобно, ние си имаме още една-крачна.-каза тя, подавайки му помпата за велосипед.
Той я взе и благодари. Двамата не си размениха повече реплики и бавно се насочиха към пътната врата. Камен щеше да ходи на излет с приятели, като един от тях бе решил да измине ...

В прошките са раните
и болките, притихнали до изнемога.
На тях се учат само мъдрите,
отворили сърцата си към Бога.
Защото само Той ...

I can’t handle the thoughts of you at night,
running in my head from side to side , leaving me speechless with so much to say even tho both of us knew this house of glass was never meant to last
I can’t handle knowing I wasn’t enough and you know I blame myself for you leaving me without a second th ...

Първи, втори, трети...
толкова мъртви поети
стихови не изпети
Четвърти, пети, шести...
запалени свещи ...

Аз имам всичко на Света!
Подслон, храна, жена, деца
и внуци имам си дори,
а и приятели добри.
И здраве имам, за сега, ...

Не виждаш ли край тебе красотата?
Огледай се и ще я видиш ти.
Не чуваш ли вика на тишината?
Ослушай се, край тебе тя крещи.
Не чувстваш ли дъха на пролетта, ...

Пълни улици,
хора и суета,
глухи писъци,
на фалшиви сърца.
Ходят бягайки, ...

Късах страници от старата тетрадка
и ги пращах като писма с нова дата.
Пращах писма до познати и непознати –
думи от тетрадка с пожълтели листа.
Написани с наивния детински почерк, ...

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...

В душата широко скроена,
в сърце, посиняло от стискане,
във ъгъла, занемарена -
свети прашинка от "Искам те!"
В деня чер, като въглища, ...

През девет езера, та, край десето,
във замък стар с изгнила дограма,
напълно оправдавайки клишето,
живеела принцесата сама.
И по сюжет, естествено, се пада - ...

Още колко ли време ми е отредено,
да шавам по тази планетата,
Написано е нейде навярно,
кога ще се отправя към вечните светли полета.
Греховете безбройни да нося, ...

В огледалото не мога да се видя.
Нося нещастие, 7 години.
Не си и струва да гледаш в пустиня,
счупена радост, душа във руини.
Котките си плюят зад гърба, ...

Благодаря Ти, Боже, за хората в живота ми благодаря!
За учителите, които изпрати ми, благодаря…
За доброжелателите,
за добрите,
за лошите, ...

Пиша върху теб
С устни,с пръсти,с любов...
Докосвам те сякаш си книга,
Докосвам и усещам...пулса се вдига.
Отдаваме се на момента,само наш е, ...