Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...

Блести последната цигара.
Стене с болка зъзнещ мрак.
Самотно на пустата гара -
изпратих и последния влак...
Отчаян, да пусна не искам, ...

Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...

- Кое е по-хубаво – лошо организирана демокрация или добре организирана престъпност?...
- Ако на гърдите ти има номер 10 – значи си Меси. Ако има само номер 1 – значи и ти не си по-хубав...
- Ех, ако можеше да затвориш очи, разпериш ръце и полетиш – Париж, Лондон, Мадрид...А после отваряш – София... ...

Помня, бях - на четвърт век,
спях до дама с чушкопек.
Тя ми беше - вярна дружка,
и калъп за мойта чушка.
Но веднъж... в пороен дъжд, ...

(Да срещнеш правилния човек в едно неправилно време)
Най-трудно е да си отидеш.
Да си идеш,
но да знаеш, че трябваш,
че Трябваш до скъсване. ...

Понякога съм с тебе…
Понякога - сама…
Понякога политам смело…
Понякога вървя…
Понякога съм крехка и ранима. ...

Аз не искам по същите стъпки,
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма. ...

Харесвай моя стих, но ти не бива
във мене да се влюбваш. Не, недей!
Обичай само него, с него грей
и само с него ти ще си щастлива.
Не чакай мен. Това не ти отива. ...

Погледнах нагоре. Небето се свлече,
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята, ...

Студът прониква в мен като врата
отворена до край срещу Всемира!
Заспя ли - като падаща звезда
ще мине през съня ми, без да спира.
Пращят в камината ми сухите дърва ...

Втори шанс...
(експромпт)
Как живяла си в годините –
Животът как те е люля́л?...
Но а́ко можеш, разкажи ми – ...

Поезия не се чете с метър
барометър
хронометър
велоергометър
по-просто е при нея - хваща - или не ...

Кой разбра какво е обич?
Дали е стока, чувства, красота?
Дали е в яростният бяг на бурята?
Или е в тишината на една сълза?
Дали е стока за една размяна? ...

Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...

Ирник
Мразя ви! Мразя ви с всяка клетка от тялото си, която в момента агонизира от нечовешкото страдание, на което е подложена. Мразя ви с всяко вдишване и издишване и с всеки удар на сърцето си. Някой ден ще ви унищожа всички до един, но повярвайте- няма да ви даря милостива смърт. Ще страдате и ще ...

Със златен конец януари
сам си бродира шевици.
И макар да не предвещава
ясно време на зимата зноят,
с младежки блян приканва ...

Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...

Глава 3
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...

Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...

В ранното, дъждовно, ноемврийско утро, Веско вървеше със забързана крачка, като се стараеше да заобикаля или прескача локвите. Вятърът му създаваше допълнителни затруднения и се опитваше всячески да обърне старият му чадър, или хвърляше дъждовни капки директно в лицето му. Месецът тъкмо започваше, и ...

Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...

Все още не са известни напълно дълбоките неврофизиологични белези на съзнанието.
Неизвестен автор
Доктор Гад ‘Ди Ен обаче не беше съвсем съгласен с това твърдение. В своите лекции по антропология и обща неврология той имаше съвсем друга гледна точка по въпроса. Много специална и почти необорима. Той ...

Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...

Зимно утро от синьо каре
по косите ми щедро се стича
и в сърцето – червено дайре,
зрее огън от смях на момиче.
Шарен миг от мечта на кълбо ...

„Време разделно“ е роман на писателя Антон Дончев. Тази знаменателна за българската литература книга е издадена през 1964 г., като творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани в книгата, са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите. Сюжетът докосва дълбоко душата на читат ...

По хлъзгави улици и остри завои,
раздрънкана върви душата.
Хлътва със болка в дупки безброй,
търсейки брод във мъглата.
Буря от сълзи гърми разярено, ...

Изтрих
Изтрих всички белези от дълбоките рани
от всички предателства, обиди, лъжи -
прощавам ви, и нишките срязах,
отмих всички плакани тъжни сълзи! ...

И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни ...

Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. У ...

Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...

Тази зима - сред пчелина
в заснеженото поле,
Ежко Бежко - Таралежко,
мед поиска да краде!
Взе да бърка и пребърква ...

Един прекрасен ден,
Аз зная,...и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…стрелките
по - нататък да придвижи…
И времето за мен ще спре! ...

Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува. ...

Ще спреш ли
да търсиш началото?
Ръце да простираш в безкрая?
Ще спреш ли
да тичаш след вятъра, ...

Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда ...