Премълчаните болки най-силно болят,
свиват се тихо дълбоко в гърдите,
като птици без път се обръщат назад
и разкъсват със крясък мъглите.
Те като в клетка стените рушат, ...

Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...

Казахте
Ти си магьосник. Трябва да можеш всичко. Направи ме президент на Галактиката! (България ми е малка)
Gemini каза
Като твой личен междугалактически магьосник, веднага размахвам жезъла (който всъщност е огромна солета) и пренаписвам тъканта на времето и пространството!
Честито, г-н Президент на ...

Когато Слънцето изгрее.
Когато ветрец лек повее.
Когато птица във небето кръжи
и топли ми сърцето
душата моя чиста, блага, ...

Ако художник бях аз,
нямаше с четка да рисувам в захлас -
ни с красиви, многобройни цветове,
а с пепелта от унищожени светове,
с кал, тиня, прах, сгурия, ...

За да усетиш сладостта на нещата
изпий едно горчиво кафе!
След това приветствай шегата,
че Господ има друг план за теб.
За да се влюбиш, но безполезно ...

Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...

Когато съм на три по сто
и няколко салати,
не питам никога: - Защо,
край мен светът се клати?
Тогава много съм засмян, ...

Когато утрото настъпи
И слънцето усмихне се през облак бял,
тревогата ако пак в сърцето ти напъпи,
обърни й гръб, остани си цял!
И себе си не пренебрегвай! ...

Последното пророчество - 4
Очертава се настоящата двадесет и шеста,
да се превърне в година преломна за всички,
да възкръсне от разрухата българското човечество
с Умове хладни, горещи сърца и идиоти излишни. ...

I’m so tired of me
Of trying to be
Everything the world wants from me
I’m feeling like a loser
‘Cause I lost myself ...

Цветя цъфтят – пролетна красота,
снегът се стопи, ти си моята мечта!
Нека ме стопли твоята човещина,
както слънцето ни дава топлина!
Идеалът ми ме грее – живея в мечтата, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава дванадесета
Решението
В продължение на седмица след като разбра за шокиращата си дестинация, Танто почти постоянно стоеше в стаята си. Слизаше само за по 1-2 хранения на ден. Нито Сори, нито тримата наречени от същия „техничари“, го ...

Сутрешна изненада
Поглеждам в огледалото,
под всяка мишница днес –
малък таралеж.

Възрастният роб стене и оплаква
на младата душа ината,храбростта
Нелеп е казва
А преди тридесет лета
Този същи тъжен роб ...

Въздухът разнася полъх -
тежък дим на изгоряло.
Изгоря домът му в огън,
всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена - ...

Над мен надвисва някаква тъга.
Отново ме превръща в разпиляна.
И тъкмо казах: „По-добре сама
да тръгна по пътеките на храма,
където бих се чувствала добре ...

Пеперуди, пеперуди!
Леко ангелско перце!
Някой ли да ви събуди?
Да ви търсим, но къде?
Всяка пролет все ви чакат ...

Казват, че имало два вида хора. Странно, аз срещнах само хора от третия вид.
Прогноза: щяло да бъде облачно. Ако нямаше облаци, щеше ли да ни има?
Да мислиш за миналото, това е да пиеш кафе сутрин с мисълта, че няма да можеш да заспиш вечерта.
Любовта е страст към отговорност. Иначе е друго.
Смирени ...

Под черни талази,
сред мъртви корали,
тая аз черна, мъртва перла,
лишен от морали, идеали.
Сурово съди ме цяла Вселена. ...

ПОРТАЛ ЗА НИКЪДЕ
Уроците се случва да забравя,
щом правя все едни и същи грешки.
Небрежност ли е, или само слабост
пред всички изкушения човешки? ...

Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...

Противникът на ЕС в него не се губи, само сменя името си.
Избързващият часовник е в бъдещето, изоставащият - в миналото.
Парламент е монография на Дявола с печатни грешки от електоратни кривици.
Крия леви или десни са убежденията ми, но перчемът ми ги издава с посоката си.
На нечестива страна „Държа ...

В коридора — дъх на прах.
Стари рамки, крив последен смях.
По стените шепнат дни,
които никой вече не помни.
Ти стоиш на прага — ням... ...

В коридора — дъх на прах.
Стари рамки, крив последен смях.
По стените шепнат дни,
които никой вече не помни.
Ти стоиш на прага — ням... ...

Общи неволи,
общи терзания,
общи приятели
и общи желания.
Общи условия, ...

Такава жена не умира
Погледът премрежен.
Гледаше някак си във сиво.
Не в мъгла.
Мъгла бе в твоята душа ...

Градът е сив, потънал в суета,
в тълпата всеки своя тежест носи.
Забравили сме малките неща
и тънем в неизказани въпроси.
Но ето – там, на влаковата гара, ...

Реката от чувства достигна морето
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...

"Копаница" част 2 - авторска българска народна песен
Композитор,изпълнител : Иван Дракалиев (пеене на куплет 3 само в унисон с Велизар)
Текст и вокал: Велизар Ванков-Валдес
Дата:22.04.2026г.
Целият ни живот на тази земя е една "копаница" до без край и затова решихме да запишем този уникален българск ...

не знам
какво е
отвъд
звездите
дано ...

Въздухът разнася полъх —
Тежък дим на изгоряло.
Домът му изгоря в огън,
Всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена — ...

​ГЛАВА ПЪРВА: СРЕБРИСТАТА ТИШИНА НА МАКРИ
​Следобедът в Макри не настъпваше изведнъж. Той се прокрадваше бавно, натежал от жега и мирис на прегоряла от слънцето трева, докато накрая не парализираше всяко движение. В три часа след обяд светът тук изглеждаше като замръзнал в кехлибар. Дори вятърът, ко ...

Ако и всичко да загубя,
не ще предам душата си на дявола всеяд,
с горчива мъст подхожда в опита си да ме срине,
"творенията" му са жалка гад.
Дори и всичко да загубя, ...