Когато умра, не плачи!
Бях мъртъв отвътре - просто затворих очи.
Не носи ми цветя и не ми пали свещи,
не търси във днешното вчера утрешни срещи.
Не казвай, че времето всичко лекува - ...

1.
Аз съм бащата на ваште души.
Всички християни са мои деца.
Строг съм и моята обич боли,
ала от грях пазя ваште сърца. ...

Подмята вятърът листата,
играе на жонгльор,
а залезът с червено наметало
стои като тореадор.
Студът обвива клони леко, ...

Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
След двадесет и повече години...
След толкова усмивки на жени!
Ти, срещу мен случайно премина. ...

Отблясък на екран, три реда думи.
Измислено начало на сюжет.
Танцува по оголените струни
китарен риф. Въздишка на тромпет.
Дали да не отровя Жулиета ...

Природата ни е с богатства дарена.
Красива е нашата древна земя –
от слънце огряна, с любов съхранена,
а ние сме нейни любими деца.
Зарежда с енергия, щедра, богата, ...

Постой, Септември, мъничко постой
със топло време, с обич разпиляна,
как искам твойто злато, цял порой,
и плодове, и приказна премяна.
Последен дъх на лятото си ти, ...

Пият дюлите от здрача
гроздов сок на стар олтар,
моя мила, сладка мрачност –
дар божествен, древен цяр.
Пълнолуние нощта облива. ...

Ах, този септември! Отваря палитра,
рисува ми жълти листа.
А после добавя шишарки и вятър.
И малко, съвсем малко тъга.
Във джоба ми скрива ивичка август, ...

Довиждане лято, здравей есен
Лятото си отиде, дойде есента,
лятната усмивка се смени с тъга.
Изтече като пясък от моята ръка,
времето някак бързо се попиля. ...

Проектът е акапелна версия с лек музикален съпровод, която акцентира върху вокалното изпълнение и емоцията на думите.
Написах този текст с много обич като специален подарък за мои скъпи приятели по повод големия им бенефис през тази година (2026 г.) – 40 години на сцена на балет "Веда" и 25 години о ...

Лъжата ли? О, тя е проститутка честна,
морален политик и на мошеник съвест.
Нали с това на всеки е известна,
освен че е и безпристрастен съдник!...
Лъжата е принцесата без грима, ...

22 септември
Ден, в който честваме (Не)зависимостта...
В най-зависимите времена...
С най-много зависими хора...
С най-разнородни зависимости... ...

Вокала е удавен в прекалено "даркуейв" ривърб, но записа е стар и няма да го пея пак...
1.куплет
Черни разсейки
пускат страховете
ми във душата ...

Отново полунощ е
и вече съм пиян.
Помниш ли ме още
или пак съм нежелан?
Мина доста време, ...

Да живееш без отговори
като птица в зимно небе,
да вървиш през света без посока,
а въпросът да ходи с тебе.
Да питаш защо се раждаме, ...

- "We are going our separate ways," she said over the phone.
Obviously annoyed , because she didn't hear what she wanted to hear or the calculations on the back of her mind didn't add up.
When confronted about the totality of this statement, the response was casual.
Shortly thereafter followed a pur ...

Такъв си беше. Гората, скалите, доловете и пълзящите сенки на облаците по тях дълбоко го вълнуваха. Умееше да се впусне след погледа си по тези ненагледни красоти, по надиплените хълмове, потънали в свежестта на синкавия въздух, сякаш беше птица.
Не са това красоти, които, като извършат веднъж своет ...

На Галя
Аз мъртъв съм и
мъртъв си оставам,
при все, че дишам, пия
и спестявам. ...

Буря
Навън вилнее буря! А дъждът
безжалостно се удря във стъклата!
Зад всеки ъгъл крие се студът!
Облаците скрили са луната! ...

Нашето време без звук се изплъзва.
Почакай миг! За малко поспри!
Всичко е тук, което ни свързва
в сезона с ветровитите дни.
Сребреят нишки под шапката стара. ...

Бяха изминали пет години от последната ми среща с мама.
В мен чувствата се преливаха като цветове върху палитрата на художник: от гняв към умиление, от обида към онази тиха болка, която не признаваш дори пред себе си.
На летището тя ме подмина като досаден непознат, за да прегърне единствено внучето ...

Не бях до теб
да спра бедите
на живота безконечен.
И войн си бил
самичък в обиколката ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Част 1
„Погълнатият“ периметър
„Виждали ли сте дълга десетки хатуми върволица от отчаяни до дъно люде? Знаят, че избавлението е не просто илюзорно, а - на практика - напълно невъзможно и въпреки това продължават да вървят - все едно ...

До днешните българи
Братя,
Отново е дошъл 22 септември. Пак ще развеете знамената, пак ще издигнете чашите и ще кажете, че България е независима. А после? После ще се приберете по домовете си, ще се наведете над телефоните, ще прочетете две-три възмутени новини и ще чакате някой друг да оправи държа ...

Ти беше крепост, криеше се в здрача,
заровила бе всякакви стремежи.
Аз не дойдох съдбата ти да влача,
нито със сила портата да режа.
Аз просто там бях. И реших да чакам. ...

Живееше някога човек, когото наричаха Скромния – и ненапразно. Макар и да не беше беден, той във всичко се задоволяваше с малко. Беше осигурил на двете си деца къщи, а живееше в една стаичка. Обзавел бе жилищата им изцяло, а имаше само най-необходимата покъщнина. Кола не си купи – нали имаше автобус ...

На Емили Дикинсън
Появи се,
като дива и стръмна вода
като всяко стръкче живот.
И онази дълбока следа, ...

Само недоволният от себе си може да съди обществото. И само обществото може да осъжда недоволните от себе си.
Прав си само тогава, когато правотата го признава.
Добродетелта е смирение пред злото.
Радост е да посрещаш утрото. Да празнуваш залеза е друга дума на радостта.
Никоя религия не е спряла во ...

Гледаш ме, либе, срещаш ме,
очи ми черни наблюдаваш.
Сега дома идваш, молиш ме...
Тук по-добре да не оставаш.
Откак по лани хвана гората ...

Не помня вече времето, в което,
не те обичах. Спомен избледнял,
дори не пази ни следа сърцето,
от друг любим – ни радост, ни печал.
Без теб денят ми муден е и вял, ...

Възхвалява гората бала златист!
Листата бавно към земята се понасят
и под ласките на есента
в оранжев припев си пригласят.
Кавалът на вятъра тихо запява. ...

Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...

Там където ти срещнах очите,
в теб останаха бели следи.
Тук не мога да мисля далеко
под пожара на летните дни.
И под жаркото слънце сломени ...

Мишо има нова къща,
чистичка и подредена.
В нея с радост заживя,
ноо... случи се беда.
Уплаши се мишлето ...

Белият сняг –
Обещание за детство
Белият сняг –
Тишина
Движение ...

Пристанът на забравените сенки
Приливът стенеше под тежестта на нощта. Черното море не просто се плискаше в острите скали, то хриптеше – сух, гърлен звук на затварящ се ковчег. Вълните бяха прозрачни и сиви като очи на удавник. Те миеха основите на древната, полуразрушена кула, чиито зъбери раздирах ...