"Написах ти утре писмо,
но няма да го изпратя." П. Горинов
За зло или за добро
гората вятърът клати.
И в океанско сребро ...

Тя носи в себе си път извървян,
не лек и не прав, а истински нежен,
със стъпки, оставили тих отпечатък —
на сила, която не се е предала безбрежно.
Когато е трябвало — ставала е стена, ...

Липсваше ли ми, ''Откровения'' през тези две години...
Или Егото на ''творец'', пак напира да се изяви -
да пиша с рими и без рими. Запрях озъбените мои гадини -
на пържолена диета ги поставих, додето им се изясни.
И ето... аз пак съм тук. Заварих сайта променен. ...

Помни, в живота всичко отминава!
Казал го е Божият мъдрец
Огън във Водата се смирява,
глад застига царския дворец.
Днес реката влива се в морето, ...

Безсънието липово омая
душата ми... и вече съм пчела.
Цветчетата поименно ги зная,
не помня друга и да съм била.
Забравих го... изтрих от паметта си, ...

Когато си отиде скъп човек,
светът утихва в сива празнота.
И всеки час се ниже сякаш век,
а в ъглите се спуска самота.
​Но в тази тишина пулсира зов – ...

[Intro]
(5 seconds - fast driving synth bassline starts immediately)
[Verse 1]
The city sleeps under night’s dark veil,
Rain on the pavement softly cries. ...

Годините неусетно минават
и косите бавно побеляват.
Спомени във своя дневник записвам
и в красива песен ги описвам.
Редят се в ноти преживените дни, ...

- Трудоваци ли? – чеше се по темето Мачо – Това пък какво е?
- Дааа! Едните бяха Квартирно Експлоатационни Части. В кратце КЕЧ. А другите бяха Строителни войски. Та там вместо с пушки и автомати маршируваха с кирки и с лопати.
- Хе, хе, хе! Войници с кирки и лопати!– намесва се и Йовето - Кептън! Ти ...

Понякога добре е да си тръгнеш...
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!
Наясно си - едва ли ще се върнеш ...

Утре ще те видя, София прекрасна!
Нека да не бъдеш за мен ти ужасна!
Нека ме приемеш на жълтите павета,
нека да ми светят златните кубета!
Нека храмът "Невски" със мен да запее, ...

Страната е провъзгласена за ханство Праславянобългария.
Общините са преименувани на летища.
Министерствата са преобразувани в щабове.
Създадени са парламентарни комисии за болярски привилегии, синодален приоритет, истерическо русофилство, триморски претенции, монархически републиканизъм, тоталитарна ...

(Дигитален монолог)
[Куплет 1]
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва ...

След четири сезона в безтегловност
замаян от жени и райски газ,
с жена ми се отнесох - отговорно;
заведох я на отдих край Бургас.
Наех петзвездна стая в Черноморец, ...

Достигнах моите шейсет.
Усмихната към тях вървях.
Препъвах се! Понякога на колене,
изправях се и пак щастлива бях!
Умора нямат моите шейсет, ...

Нашият вид вярва в следното твърдение - хората се раждат и умират сами. Само по себе си това е безумно. Научно и фактически грешно. Коя съм аз обаче да съдя? Всъщност хората вярваме, следваме и проповядваме доста по-безумни неща.
Ето, например, аз повярвах, че той може да е Човекът.
Беше лято. Слънч ...

Когато отстъпим до белият лист
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...

Безизходността е благословия. В най-сложните избори, където всички са готови да се откажат, се крият най-гениалните решения. Простите и леки избори, социално приемливи подходи са леки, подхлъзващи духа и с много загуби и разочарования.Най-голям растеж има в трудните за развързване възли на съдбата, ...

​Понякога просто падаш. Пропадаш.
Движиш се стремглаво надолу.
Не виждаш нищо.
Единствено тъмнина.
​Чувстваш безтегловност, ...

Морето е роза с бодли,
и с приказна готик красота;
величествено цъфти тя,
носейки древен аромат на мистика,
с който разпалва човешките сетива! ...

Жива съм все още. Жива!
Здрава съм. Е, да – почти.
Старостта не ми отива,
ала някак се търпи.
Този свят е още хубав – ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава петнадесета
Казармен ропот
Нощта настъпваше бавно, ала неотклонно и макар че тази вечер в самото начало на зимата небето бе обсипано със звезди, синталът на приключващия дежурството си Хошми Батор сочеше мразовитите минус 8 кундела, пр ...

(Дигитален монолог)
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва
и в нов алгоритъм дигитално звучи. ...

Музикалната адаптация на английски език на стихотворението „Силата да продължиш“.
When your own sky begins to fall and break,
And poison rain pours down into the night,
When freezing winds assault you and awake,
To lose you in the dark, away from light... ...

В подлеза слизам по стълба напукана цяла,
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...

Мигът на вечността
не крие колко е зависим
от прашинката на рамото,
която имитира птиче.
Мигът чрез вечността ...

Тиха е нощта... а звездите бледнеят.
Щурците невинно мълчат...
Цигулка на тъжен самотник
напомня, че не всичко е игра.
Сънят е убежище на кошмари... ...

Старите вещи
Сега продавате на майка и баща вещите,
на хора непознати за някакви пари.
Вразумете се хора осъзнайте грешките,
с тях вие сте израсли ,те са на рода ви нали! ...

И няма да помръкне слънцето,
когато спра да дишам.
И няма да утихне бурята,
когато си отидеш.
Ще повярват ли звездите ...

Не се посреща лесно старостта –
навярно идва с приказна каляска,
с изгубена обувка. За беда
все още мислиш, че си Пепеляшка.
От принца е останал само кон, ...

Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.
Ти някъде в мъглата се изгуби, ...

Бяла роза - като булка на сватба,
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...

Любовта не се родее с мисълта. Ала тя май с нищо не се родее.
Самовлюбеният не обича. Просто е в лоша компания.
Мъжът обича жена. Друго не може. Да прави.
На младини любовта е страст. На старини е спомен. Ама бива ли живот без страст и спомени?.
Защо мразиш, ако не обичаш? Ако целта и на двете е едн ...

​(На Боян Петров – алпиниста, който не спираше да върви)
​Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...

Тъкмо беше спряло да вали. Грен и Лиза се движиха през дивите джунгли, колкото бързо можеха, заради гъстата растителност. Избраниците на божеството вървяха на изток и вече бяха много навътре в горите. Над тях се чуваха обичайното птиче чуруликане и викове на примати. Двамата от време на време си хвъ ...