Мистър Бух бе справедлив.
Но в класа им, тъй щастлив,
имаше един злосторник.
Без домашна бе от вторник,
та до петъчния ден. ...

Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...

Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи ...

По традициите стари,
за момата Роса
изпроводих годежари,
че да ме сватосат.
Тейко и се начумерил – ...

Аннализа Скароне & Еркоми - Вятър на Луната
-------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Annalisa Scarrone, Mirko Martorana (Rkomi), Dario Faini (Dardust) & Federico Bertollini (Franco 126)
------------------------------------------------------- ...

Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...

Тежко, тежко стъпва,
хърка, плаче и реве.
Има лапи и нозе,
на човека не отстъпва.
Има топъл, мек кожух ...

Когато безкрилите гълъби
кацат на моята тераса...
Кацат по моите забравени
перила... Кацат! Кацат!
Идват моите безкрили гълъби, ...

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...

Враговете си с достойнство отмини,
за всяко зло нека Бог да им плати,
с лихвите или не това сам да реши,
и никога не забравяй, винаги помни,
макар да казват няма ненаказано добро, ...

Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...

Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...

В църквите винаги има хора,
но никой не знае какво да прави
освен ако не е Господ -
той просто седи там
сред пламъка на свещите, ...

Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...

ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите ...

Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...

Част 4
Те се изкачиха безмълвно по стълбите до десетия етаж и Бриана го отведе до малкото помещение, което използваше за кухня. Въпреки че беше доста тясно, то беше значително по-близо до спалнята ѝ, отколкото трапезариите. До каменните стени бяха наредени варели с консервирана храна, а останалото п ...

Във приказното царство не една
принцеса розова била е във беда.
Но братя Грим комай попрекалили-
приспали тяхната за сто години!
Невръстното човечество се смазало. ...

Със лъжа благочестива,
малко трудно ще ме хванете.
Твърде остра съм, бодлива,
да се сгъвам - за метаните.
Не ми пише на челото, ...

Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...

Седя си аз вчеуа в бау "Макси"
и един ухажоу пита "Как си?"
Аз на дядо ми Хуабъу съм куъстена,
като него не съм хич задуъстена.
"Пуивет! " – викам. – "Казвам се Хуабъука!" ...

Снегът затрупа уличката тиха -
среднощен гостенин, Вятърко навява...
Снежко от ъгъла широко се усмихнал -
И тихо, тихо всичко наблюдава.
Шарко пак се е развихрил - ...

Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани ...

Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...

От гърдите към хранопровода
Моля се чувствата си да повърна
Прясна помия директно от завода
за ужас, в който умът ми се превърна
Вечно пълен е складът със срам и вина ...

Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...

Довлече
лъжата
бѝтко̀йна*
и рече:
„Сега съм ...

Време за четене, намиране на кусури
и (не)разбиране - час и половина.
.....
Нормално е богатите да плачат!
Естествено - те плачат за пари, ...

Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак. ...

От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...