ТИ СИ САМИЯТ ЖИВОТ
Скитнице Любов,
безплътна, невидима,
близка и далечна,
с име и безименна, ...

Първа идва пролетта
със цветя и пеперуди,
с щъркеловите ята,
и с безброй калинки луди.
После лято е наред, ...

Какво съм аз?
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница.
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето, ...

Където не очаквам те откривам -
дълбоко в моята душа...
Когато вдишвам те, разбирам -
за мен единствена си на света...

Sanremo 2020
------------------------------------------------------------------------------------
Леванте - Тикибомбом
Санремо 2020
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Все повече асоциирам случващото се с развръзката от знаменития роман на Хърбърт Уелс "Война на световете". Разликата е единствено в това, че случващото се е със земното население, а не с марсианците. Въпросът не е в това дали и този път човечеството ще мине метър, нещо което ми се иска да допусна. В ...

Вече знаете - Росина
всички по успех надмина.
Тя решаваше задачи
много трудно и така че
даже мистър Бух се смая. ...

Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда, ...

Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза. ...

насладообилие...
или билка за наслада...
болко,чакам те зад ъгъла
докато вървиш
по тротоара от любов ...

Изживя живота си достоен
по пътя начертан от ориста,
когато си тръгна от света лъжовен,
в дома ни спусна се нощта.
За моята младост бе гръм от небето, ...

В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...

Косите ти обичам да целувам,
да галя нежно твоите гърди
и върху тях със пръсти да лудувам,
да пия с устни твоите сълзи!
Вместо вино бавно да отпивам ...

Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...

СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...

Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...

Слънцето клонеше към хоризонта. Рада седеше близо до пътеката, обърната към залеза. Настаних се малко вдясно от нея.
Седях, гледайки към огромния златен диск на слънцето и усещах как в дланите ми, обърнати към Слънцето навлиза топлина.
Имах въпрос и той изплува. По-рано не можех ясно да го изразя, н ...

Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...

Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...

Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно.
Дете на Бога ли си свидно, ...

Има теб, устремена, сразена и цяла,
и на малки парченца те има.
Ти си цветна, красива, има те черно-бяла,
безнадеждна и бъдна, без име.
Има те вдъхновена, излетяла в простора, ...

А болката защо ли я държах?
Защо я кътах нейде в мене?
Какъв бе този странен страх,
измъчващ ме – незнаен и без време?
Какво ли търсех? Що се лутах ...

Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов.
Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.
Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.
А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни.
Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах. ...

Всички животни с голям интерес
прочетоха новината –
"В гората отваря сладкарница днес!
Големи и малки – елате!"
И ето, че в утрото бърза натам ...

Виждам като прежда
Всеки лъч на надежда
Що плетат я радостни хора
Що разваля и кавгата и спора
Дето таят се в хорските сърца ...

Престори се на слънчев лъч божествен,
промуши се през тънката завеса,
обходи стаята, в леглото влезе,
над мене похотливо се провеси.
Дълбоко спях и нищо не усетих, ...

Един боклук в сърцето си поглежда
и пита се безмълвно: Накъде?
Не му остана атомче надежда,
безсмислено е даже да умре.
И влачи си душичката кирлива, ...

Моят даскал на село все повтаряше, че ще стане човек от мене. "Будно момче си ти" казваше ми той, макар че аз си спях добре през нощите. Затова, когато завърших осми клас, поисках да продължа да уча в града. Татко обаче нещо се заяде и не стана работата.
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...

Нима съществува ден,
с черно мастило напоен,
да пиша и да мечтая,
как пак ще си до мен.
Приказки ще ти разказвам, ...

И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...

21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...

Тази нощ Луната била супер, нека,
не я потърсих да я видя.
Останах скрит зад спуснато перде,
тя нека си наднича мисля,
заровил си лицето във възглавницата мека. ...

Разказвам ви един роман,
прилично романтичен -
Как мъж попаднал във капан,
напълно неприличен:
Мъжът си скачал на легло, ...

Моят Шаро "болен" легна
и на пода се протегна.
Нито мърда, нито шава,
само гледа, наблюдава.
Да се храни той забрави ...