Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза - ...

Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...

Майката природа не рушете.
Въздуха, почвата, водата не мърсете.
Това не са изтъркани клишета,
това е мъдростта на вековете.
Че който унищожава природата ...

Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи. ...

Умният мъж не сваля звезди, той ще накара жената да се почувства звезда!
Едни броят овце, други пари, трети - звезди. Само който брои звезди знае как с думи звездопад да сътвори!
В очите му се виждаше звезда, а той просто беше с огледални очила!
- Но, скъпи, нали всеки път, когато беше с мен, ме нар ...

Красота си ти, магия бяла,
нежност съвършено разцъфтяла.
С твоя лъх и дъх, и с взор, с мечти
пролетта, усещам, с теб лети
и живот отново е посяла. ...

„Промяната“
(нова басня с човеци и държава)
В кръчмата „При трите попа“
срещнали се двама шопа
и там, както си седели, ...

В различен сън снощи те видях.
Навярно защото не бях добре заспала?!
Оттогава с мисъл над теб кръжах.
Да те пазя от зло си бях обещала!
Пак там в съня си аз разбрах, ...

/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше ...

10.05.2020
Децата са......
/ На дъщеря ми/
Децата са твоята радост!
В тях себе си виждаш прероден! ...

Господи благодаря,
че изпълваш с
мир и хармония моята душа.
Че ми даваш ти криле,
да летя до непознати ...

Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева ...

Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...

бе малка,
със деветнадесет легла,
сам тичах като откачалка,
във нея и в моите села.
С Къкрина бях и с Павликини, ...

Ще
От моето до твоето сърце
аз мост ще съградя за две души!
Ще нарисувам пролетно небе,
ще пръсна в него хиляди звезди! ...

На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.
С първият гълъб отлита надеждата, ...

I was on my window today,
holding my binoculars,
watching the birds outside.
I love to watch the birds,
but this day I saw something. ...

Защо се разделихме днес отново?
Какъв е днешният девети май?
„Денят победен“ – чувам гордо слово,
или на – „Европейският ни Рай“
Горещо спорят българите – братя, ...

Ех, его, пусто опустело,
тежиш над нас като окови,
владееш ни така умело
и пръскаш в` вените отрови...
Със теб върви и суетата. ...

Заспива кротко къщата
уморена от толкова шум.
ще сънува сладко завръщане,
смях и песен и звън.
Ще сънува думите - ...

Човека не осъзнава,
че всъщност
младините не са цяла вечност.
Скитайки из дните
губейки, намирайки се ...

Издигнаха - елите ръст на двора.
Черешите - разтвориха листа.
Млад съм... а натрупах - преумора.
Обаждат се и двете колена.
Но славеи, не спират да долитат. ...

Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.
- Друго? - басът бързо стрелна ме от упор. ...

"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...

Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...

Като тумор подал се от тила,
миниатюрна мъртва зона,
грозна, куха, това е моята вина,
не боли, но гложди, постоянно ми напомня...
Аз пръв в небето потърсих свобода, ...

Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...

Пътят на коприната е древен търговски път, свързващ по суша и море Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки, е наречен „Път на коприната“ от Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г. За първи път е изминат от китайския пътешественик и диплома ...

Владимир Путин стана за първи път президент на Русия през 2000 г. През 2001 г. за президент на България беше избран Георги Първанов. Някой в Русия беше отбелязал, че една единствена буква може напълно да промени съдбата на човека. Ето например, Владимир Пукин никога не би станал руски президент. («П ...

ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим. ...

Идва в нашата градинка
мъничка, скоклива животинка.
Червейчета най обича
и Косе Босе се нарича.
Всяко Косе, знам, е черно, ...

След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...

Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...

КОСТ ОТ ПРЕМЪЛЧАНА ДУМА
Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва, ...

Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...

Усещай ме!
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат. ...