Вижте, колко се сближихме... и при всеки свети зелено,
макар да е във фейсбука... все пак нещо е променено?
Всеки от нас чете, търси и от нечия близост се нуждае,
вътрешно се измъчва... и даже тайно пред Бога се кае!
Страхуваме се за живота, но най-вече за този на децата, ...

Твоята музика и реч
галят приказно нашия слух
и дори когато са далеч
наслада носят, освен на глух.
Твоята песен е магия, ...

От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове, ...

На Коко
Все по-щастлива ще ставам
твоята прошка вярвам заслужавам.
Обичам те и ми прости
Предстоят ни толкова хубави дни. ...

Той, Номер две - "стар развратник и извратеняк", както се описваше, всяка сутрин се молеше пред иконата в ъгъла. Изреждаше настоящите си (не много) приятели и бивши роднини (не всички, само тези от последния му брак), а после горещо благодареше, че макар и в края на живота си я е срещнал. После изпр ...

Да бъдем заедно, смирени
не само в трудни дни,
срещнеш ли старци уморени,
спри, иди доброволно помогни.
Потупай ти по рамене сърдечно ...

Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...

Чик - чик - чик,
чик - чик - чик!
Аз съм врабчо Чикчирѝк!
Аз съм врабчо Чикчирѝк!
Пис - пис - пис, ...

Трима старци се разплули
на бюро от сухи лаври.
Чули нещо, недочули
със поети правят гаври.
________________________________ ...

Новината оказа се стара
и забравена като света -
за осела, понесъл самара,
на привършване днес е зобта.
Магариите му лимитира ...

Запалих цигара, взех пепелника. Погледнах го втренчено, а всякаш тебе виждах в него. Дръпнах от цигарата, задраска в гърлото ми. Издишах силна струя дим. Част от него попадна в очите ми. Насълзиха се, дали от дима или от спомена за теб, не знам.
Взех чашата с кафе, изпих огромна глътна. Забравил съм ...

Тръгнала си да се луташ в мрака-
пак преследваш замръзнали сърца...
А те за теб са истинска заплаха...
Влюбваш се и гаснеш в самота.
С тях себе си убиваш - ...

Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден ...

Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...

Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...

Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...

Седя зад всяка кулминация
да спасяваш света ми.
Роша мислите ти
в не една посока
и се крия безименно ...

Защо? Кажи ми!
Защо продължавам
да те търся?
Отрекох се от теб,
ти не съществуваш! ...

The god of sun and the angel fallen
stand on each of my shoulder.
The price i pay for loving
they only distract me from my boulder.
Of the routine I've rotten. ...

Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п

За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...

Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...

Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...

Ти си нейно величество Кралската кобра.
Красива и изящна.
Покоряваща красивите гори на Индонезия в търсене на храна.
Кралската кобра, била много гладна и след време попаднала на своята жертва.
Тя примамва жертвата си, която е заслепена от омайната ѝ красота. ...

Станах... мрачно... отивам... кухнята... кафе,
мълча... скучно... компютър... фейс... добре.
Радио... класика... сърфирам... чета... отврат,
слушам... тъгувам...премислям... ...без обрат!
Жадувам... излизам... улици... парк... пустота, ...

Минавам през тъмните двери
на моята нова реалност…
Часовникът странно отмери
начало на време печално.
Къде е сега светлината, ...

В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото, ...

Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...

Дойде, но спря на прага.
Пролет бяла, като сън.
Стресна я навярно
в погледа ми тъмния огън ...
После тихо ми прошепна: ...

Бъди добър, бъди добър...Така че
и други да повярват в чудеса.
Добра съм, да, добра, почти обаче,
че пак ми го изкарват, през носа.
Далече съм от вашите повели, ...

Хедонизмът* остана някъде далеч в миналото, в Небитието, може би. Днес на Земята царува анхедонията* - тя се е увила като отровен бръшлян около сърцата на хората и не им позволява да дишат на воля. Радващите се на живота... Къде са, защо никой не ги вижда? Крият ли се или просто ги няма? Разбирателс ...

“Навреме си.
И си ми по мярка.
Тъкмо мислех да си нарисувам две сърца
създаващи любовна рамка.
Едното черно, ...

Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да ...