Телефонът ми звънна
и обади се тя,
в мен по нея безмълвно
луд копнеж закрещя.
Но по работа само ...

Искам да умра от COVID-19 , а не от житейската "слепота",
едното е поне по-модерно, а другото е от тъпотия...грехота!
Докато живея затворен е предимство,смисъла се търси тук,
започнах да "разлиствам"запечатаното в мен, ей тъй напук!?
Рекох си,това всичко не е без причина трябва ни равносметка, ...

Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...

Пътуване
Всяко пътуване започва от първата крачка, а всяко пътуване с кола с първия мигач, с първата спирачка, с първото недоволство от колегата шофьор. Така започва и моето пътуване всеки ден . Пътят е по един час и в двете посоки към работното ми място, който час ми дава много време за размисъл за ...

Ето връща се,
хора, тя отново е тук.
Бях изпратил отвъд светлината
И сега се завръща без фанфари, без звук,
Поразително, точно в душата. ...

Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...

И нима се страхуваш,
Загубена във мислите си –
Морски възели.
Оплела цялата си чувственост,
Невинност, искреност.. ...

Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...

(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи. ...

Докато спиш
тихо
ще дойда
в съня ти,
да рисувам ...

Душата ти е вихър сладострастен,
понесъл от капризната акация цветчета,
неукротим, прескочил в топлата ми пазва,
забравил после дълго да излезе.
Погъделичкал палаво гръдта ми, ...

Спомени се носят из мъгла,
Весели и тъжни, като сутрешна роса.
Видях в един миг любовта,
Носеше се в мрачна тишина.
Питам се, дали ще дойде пак сама ...

Седяха в хола един срещу друг.
– И сега какво?
– Напускам те.
Той стана, приближи се до нея и коленичи.
– Прости ми, никога повече няма да ти посегна. Обичам те, Соня! Обичам те, остани! Моля те! Не мога да живея без теб. Не мога! Цял месец ходя като луд. Леглото ми е празно и чуждо без теб. Липсват ...

Глава 31
Докторът потвърди моето предположение и се оказа, че на Дими трябва да му се направи лапароскопска херниопластика – безкръвна операция, в която трябваше да поправят случилото се и щеше да му отнеме около седмица да се възстановява. Доктор Иванов се съгласи операцията да се проведе в една ча ...

Пет хиляди души
Еверест покорили.
Щастливи и горди,
че там горе са били.
А ние отдолу ...

Зелен килим от пролетно ухание,
а хоризонтът – взрив от светлина.
Неясен шепот на вълни – послание,
изпратено от приказна страна?
В отчаян порив, търсейки спасение, ...

Жлътнала се е на двора,
като рошаво глухарче,
топка пух, а пък бърбори.
Казват пате е, макар че
ни пера си има, нито ...

Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...

Обяснение. С половин ухо чух някакви астролъжци да говорят за "черен лебед" между Сатурн и Плутон /вече не смятан за планета/, който бил виновен за ставащото. И ми хрумна - ето:
Черен лебед
над черна земя…
Черна чайка –
и тя сама… ...

Магазинче имам - без стелажи,
касов апарат и закачалки.
И продавам - всеки ще ви каже,
шарени лъжи, за откачалки.
Там ще ви усмихне много лесно, ...

И ето го пред прага ни април,
с лилави теменужки е в очите
и носи, като щъркел белокрил,
повитото вързопче на мечтите.
Оставя го на къщният ни праг, ...

19.
Да се върна към училището.
Бях единствен българик. И – като кавалер, върху мен всички тежести. Обединението, профпредседател, после водещ партийната учебна година. За което съм разказвал. Но ще напомня. На който не е чел.
Сложиха ме да чета лекциите на другаря бай Тошо пред началния курс. Не беш ...

И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отв ...

Родино, ти не си виновна,
че точно тука се роди.
В борба с врази вековни
градеше свойте бъднини.
На този стръмен кръстопът ...

- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката, ...

Приласка ме със длан идилична
и главата склоних си спокойна
като още доверчиво момиче -
замириса на цъфнала хвойна.
Чувах удар дълбок във сърцето - ...

На арената
сцена
живот,
уморена, студена,
покрита със пот ...

Живот по време на пандемия
(сага за живота с вируси)
Внезапно черни облаци надвиха
и притъмни́ се даже и по пладне,
и ветрове стихийни се извиха, ...

Много са шивачите сред нас.
Едни съшиват и кроят ни дрехи,
други кърпят само евтини доспехи,
за да покажат си фалшивите успехи.

Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чи ...

Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...

1
Нашият дом е отвъд, в небесата –
там е сценарият наш сътворен.
Тук сме дошли за живот на Земята –
пак ще се върнем в съдбовния ден. ...

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...

магазинче за усмивки и хубави цветя
намиращо се на улица "цветна мечта"
ухаещо на аромат от печени курабийки
какафония от щастие със сладки магийки
на шарени рафтове с неправилни стени ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сгр ...

( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетат ...

Дишаш печал,
в тревожното безверие
на горестните си пръсти,
цял живот отглеждаш свръхзвукова тъга
и раздаваш на всеки. ...

Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...

Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?
Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в ...