На Йовелина!
Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен? ...

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.
Че някога Христос премина, ...

Отидох си!
Достатъчно ми беше!
Достатъчно ме ряза и кори,
достатъчно ми бяха всички белези,
достатъчно сълзи изтрих... ...

Ти си светъл град в полето сред тъмата.
Аз съм късен, сам пътник в планината.
От високият самотен връх
гледам аз към теб, вее ме студения лъх.
Град блестящ, мамещ и красив ...

Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...

Кажи ми,
усещаш ли вятъра
в къдриците твои,
който лудува,
кажи ми, ...

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Есента прекроява представи,
улици, стъпки и страх...
След любовта ли? –
все нещо остава.
Седем нощи до първия сняг: ...

Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...

Слънчогледите гледат към слънцето,
а слънцето гледа към тях.
Слънцето е слънчогледоглéд.

Беше някаква песен,от която помня
само "Млада дама,поп и аз.."
17.10.2019
Със влак до Лом...
От Лом пътуването с влак е през балкана ...

Любовта не умира два пъти!
Ако случи се - не е любов!...
Не е бивала Тя във съня ти
и за Нея не бил си готов!...
На погрешен адрес всички думи ...

Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...

От бряга два над Ардина река,
в прегръдките на планина Родопа,
известен мост протегнал е снага,
да спомня за легенда най-злокобна.
Известен като... Дяволският мост, ...

Една сълза се стече в морето,
там, със зародиша...
там, където виждаш небето,
синьо, като морето.
Прости ми за да продължа, ...

Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни, ...

В най-дивото усое на гората
крака преплитал в падналия мрак
и стискал здраво коня за юздата
един загубил се пишман юнак.
Какво е търсил там? Че кой ти казва! ...

> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...

Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята р ...

Тия скучни лели
с книгите дебели
да вървят при попа!
Аз съм за Потопа
от шеги, закачки ...

В измитите ни под дъжда души
не е ни блудкаво, ни разводнено.
В измитите ни от грима очи,
страхът човешки тихо притаен е.
Небето ни оплаква и сълзи ...

Изгубих се! Не знам защо!
От вятъра ли? От какво?..
Не беше страшно и самотно,
по-скоро, някак си... страхотно!
Усещах покрай мен и друг. ...

Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...

Когато сутрин се събудя
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце ...

Време е да спиме вече,
че нощта дошла е,
тъй дъждовна и студена,
а ние лягаме си пак без време-
самотни и смирени. ...

Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...

Краят щастлив
има цветя...
четни.

Sanremo 1996
--------------------------------------------------------
Микеле Дзарило - Слонът и пеперудата
Санремо 1996
----------------------------------------------------------------- ...

Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...

Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години ...

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло
звездите, нейните деца ...

Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

Спомен, преживяване или едно обикновено чувство.
Какво ли представлява любовта?
Ще ти кажа просто.
Влюбена съм в твоята душа
Всички ще ме питат: ...

Кажи ми, приятелко любима,
дали всичко се измерва със пари?
Дали за нас тъй много значат
скъпи къщи и коли?
Облечени във скъпи дрехи ...

"Ей ти, Перука,
махай се от тука!
Изложи ме, че си калпав,
ще ти сваля скалпа!"