Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
Какво да ви кажа, направо съм бесен,
от моето име обзема ме срам.
Светът ми е крив, градът ми е тесен,
така съм орисан, да бъда Иван.
А можех да бъда, да кажем Сократ, ...
Вечността е водопад от мигове неземни
и веднъж се случва тях дd изживееш.
Пропуснеш ли ги – ще отлитнат като птици
и ще продължиш в самота да тлееш.
Тръгни към него за да те изпръска, ...
Мисля, че те обичам и не знам какво да правя
Защото живеем с проблемите, през които и двамата трябва да минем
И без тях ще знаем ли някога?
Щях да бъда безразсъден човек без план, но тогава се влюбих
Мисля, че те обичам и ме разкъсва ...
Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше, ...
Ще те науча да виждаш вятъра,
да го усещаш с върха на пръстите.
Да го подозираш в скърцането на пясъка
и да улавяш ехото му в шепите си.
Ще ти помогна да минаваш граници, ...
Най-хубаво е винаги началото –
дими в чашата ми мляко с мед.
Ръцете ми посягат за прегръдка,
трепти по устните ми нов куплет.
Когато чашата без звук се счупи ...
Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...
Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
Любовта на лудост, която прилича...2
Любовта, на лудост която прилича
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо-- дръзка... Скандална... ...