Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...
Да припне катеричката от близкото дърво. ...

И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя! ...

За Клеопатра - по повод самочувствията и скромността
Из романа „Калейдоскоп“
Глава пета
Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
По време на обедната почивка Пешев каза гордо: ...

С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Вълкът за агнето щом замилее,
смирен и тих в най-новата си кожа,
църковни песни дяволът щом пее -
на зле върви светът! Какво е, Боже?...
Щом вечни врагове - и звяр, и твари, ...

Понякога и над Олимп звездите гаснат,
но плеядата остава, всесветлейши богове.
Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,
под планини, гори и недостъпни върхове.
И нека бъде светлина човешка, ...

Събуждам се рано. Зората е няма.
По покрива дъжд равноделно се стича.
Отново съм същото тъжно момиче
защото без сълзи и щастие няма.
Денят ми завихря се в тази измама, ...

Ела, любов, при мен ела!
Ела и ме вземи!
Когато на Вселената се молех
да ми изпрати мъж, който да ме обича,
в съзнанието ми беше твоят лик. ...

Полунощ
За Любовта да ти разкажа
аз искам: с приказките скъпи
от детството, но друг пейзажа
да ѐ щом полунощ настъпи. ...

Годините са като вятъра -
кръгли.
Полъх е всяко кръгче.
Животът ми е сърцето на вятъра.
1994 г.

Уморена съм, щурмане!
А вълните ми бягат.
Това дълго пътуване
така ми дотяга.
Изхвърли ме зад борда! ...

Тя е като пума, като тигрица в човешка кожа.
Гъвкава. Опасна. Изкусителна като първородния грях. Косата й е златиста, кехлибарена като течен мед и също така сладостно уханна.
Тя е усмихната. Чаровна. Привлекателна като магнит. Дяволито-невинна в сексапила си. Очите й са толкова черни, сякаш поглъщат ...

И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.
Изнурена, аз търся съня си ...

Кученцето прави бау, котенцето мяу,
а ти си яка като песен на Скандау!
За някои живота от смърт, любов и секс е низ,
аз пия на екс, за мен живота е Дениз!
И не живот, а турски сериал, ...

I'm jealous of the rain.
That falls upon your skin.
It's closer than my hands have been.
I'm jealous of the rain.
I'm jealous of the wind. ...

Aus den Himmelsaugen droben
Fallen zitternd goldne Funken
Durch die Nacht, und meine Seele
Dehnt sich liebeweit und weiter.
O, ihr Himmelsaugen droben! ...

Das gelbe Laub erzittert,
Es fallen die Blätter herab;
Ach, alles was hold und lieblich,
Verwelkt und sinkt ins Grab.
Die Gipfel des Waldes umflimmert ...

Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не ...

А как щеше да има мъже-мечти, ако мъже не бяха на чуждите жени!?
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без думи!
Откакто виртуалът стана нашият обществено-социален живот, битието се превърна в препратка към безсъзнанието...
Общото между виртуалния обществено-социален живот ...

В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.
Небрежни боси стъпки. ...

Веднъж на чайката крилете
вражда подхванали открита,
започнали да спорят двете
кое от тях тя предпочита.
– На мен се първенството пада. – ...

– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята! ...

Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара", ...

Родила се мравчица малка.
Съдбата за нея нелека била.
Трябвало да пъпли и мъкне
за другите мравки храна.
А, тя си мечтаела друго. ...

Тишината ме прави кралица.
И, противно на всякаква мода,
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Бързо никнат цветята в очите ...

10.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ОБЛАКЪТ, КЛАДЕНЕЦЪТ И МАЛКАТА СЕСТРА
Поредната находка на Роси в поредната възглавница беше едно старо ветрило, малко счупено от едната страна с някакъв монограм на него. Виждаха се нещо като преплетени две букви „М“, а около тях красиво нарисувани и оцветени цветя.
Разб ...

Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...

Седеше жената на прогнилата пейка
подпряла тояжка под избеляла жалейка.
Черницата хвърляше шарена сянка
върху старото куче потънало в дрямка.
Над главата ѝ под опушена стряха ...

Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...

Дъждът е дом на сладостна умора.
Разрошените ми коси приглажда.
Налива свята нежност и говори
с езика на събудената жажда.
А всички птици сушина в съня ми ...

Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал, ...

14.07.2019
Съседа на етажа....
От известно време много съм нещастна...
Не ме мъчи болест, а мисъл порочна!
Да си кажа право-малко е опастна- ...

Не спирам да вървя по своя път.
Но без дъга, без цветове живея,
че тъжна, сива сянка е светът...
Красивото се крие там, зад нея...
Но знам, че има изгреви и залези. ...