Стори ми се ужасно бледен,
кожата му - отпусната,
очите му - хлътнали,
устните му леко трепереха,
а китките му - ...

Името ми Арти, вече знаете.
Не е нужно да гадаете
що съм тъй наречен -
На изкуството съм вречен!
И семейството ми АРТ е, ...

Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...

Живот на лакти. Стари рани.
(А белезите са добър мотив.)
Часовника със гняв ударих.
И спря. А времето – почти...
Пакет цигари. Дим. Уиски. ...

Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето, ...

В огледалото ми шава,
вместо образа ми скъп,
някаква лилава крава,
па аз я гледам с поглед тъп.
А в хладилника ми "Мраз" ...

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...

Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен, ...

Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...

Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...

Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...

Изгаряй в пламъци жадни,
не в димящи въглени тлеещи!
Изгаряй в огньове безпощадни,
в мечти за любов копнеещи!
Огънят не е винаги погубващ. ...

Звездице чудна, за теб се сетих,
вечно ще те нося в сърцето.
Топлина в него аз усетих
от сияние вълшебно от небето.
И нека неговите лъчи ...

Във пясъка, заровил стъпала,
пред бурното море стоя замаян.
Вълните днес ми върнаха света,
отдавна от сърцето ми забравен.
Залисан в своя бяг, насам-натам, ...

(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...

Гневът е стихия -
обладаваща магия.
Гъста мъгла се спуска -
разумна мисъл не пропуска.
Огън обхваща тялото ти - ...

Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ...

В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)
в затвор от спици - със присъда вечност...!

От напъните да е все оригинален,
той само стана още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му съвсем... така... се размириса.
След обиколката по градски тоалетни ...

НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...

Димът от твоята цигара -
опиум за душата ми.
Триумфът на Дявола...

Отиде си, а недопити чашите ни тук остават,
ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.
И да гадая трябва със сърцето наранено,
наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.
Денят преваля вече, мрак се спуска над земята, ...

Когато цъфнаха жасмините,
почувствах се приятно луд,
запалих си фитила на годините
и замириса на барут.
Изхвърлих си компютъра и флашката, ...

Днеска пак изтупках се на плажа,
И чадър ми сложиха, да кажа.
Пак сме същите юнаци -
мама, тати и детето Яси.
Глезльото съм аз на мама, ...

(На любимия)
Заспивам със болка в сърцето
и мисля отново за теб
пред мен оживява лицето
познато и мило наглед! ...

И ненужен, и сух, и безизразен
тук е моят човешки език.
Виж небето, съблякло си ризата
и във вирчето станало блик.
Ами нивите! Място не стигнало – ...

Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ...

Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...

Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...

Хей, ти!
Да, точно ти.
Ти, която си се свила на кълбо в леглото и си изплакваш очите.
Ти, която се събуждаш сутринта с подпухнали от снощния плач очи.
Ти, която можеш да понесеш толкова много болка, ...

>
>
> "А може просто дяволите в мене
>
> да са умрели в търсене на Рая." ...

Гордо поклаща стройна снага
разперила клони белокора бреза,
а до нея на две се превила
натежала от плод една слива:
– Ой, ти, късокрака сливо, ...

A lifeless creature, once human born –
the eons shaped me with no regret.
My human heart they turn to stone,
while memory is gone in gothic menuet.
I see my pale reflection in the mirror, ...

Светът се разви,
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...

Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ...