любовта — роза
е и в угроза е — в свят
на безрòзие

Що ли беше красотата,
ярко-пъстрият й цвят?
Мека ли е топлината,
още ли лъчи пламтят?
Що ли беше миризмата? ...

Аз съм повече от това, което искам да бъда.
Управлява ме неуловима закрила, отвъд моята воля и сила.
И макар за нея да зная, продължавам да се боря до края.
Искам да се впиша в света, да имам, да бъда…
Втълпявам си - това си Ти, това е твоята роля, ...

Тръгнах си
Аз си тръгнах. Тъй поиска ти!
Но във мене болката остана.
Нямаше в очите ти сълзи.
Беше краят. Не за мен, за двама! ...

Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...

Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам.
Ако ме разминеш утре и стъпките ти ...

продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...

Стоя на ръба.
Под мене е бездна,
а отвъд- безкрая.
Нямам криле,
но и въжето ...

Напред, народе страдни, бедни,
против юнашките ни родни цени,
що ти натрапват "лидери" вредни,
каквито няма в нормалните страни.
Данъци и сметки те вдигат, ...

Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал. ...

Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...

Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...

На жасмина в клонака красив
вятър пролетен листи люлее...
А в гърдите ми с порив тъй див
пак за него аз с нежност лелея...
И прикрила с воалче плътта ...

Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...

Keep me fully glad with nothing. Only take my hand in your hand.
In the gloom of the deepening night take up my heart and play with it as you list. Bind me close to you with nothing.
I will spread myself out at your feet and lie still. Under this clouded sky I will meet silence with silence. I will ...

Thou art the sky and thou art the nest as well. Oh, thou beautiful, there in the nest it is thy love that encloses the soul with colours and sounds and odours.
There comes the morning with the golden basket in her right hand bearing the wreath of beauty, silently to crown the earth. And there comes ...

Lady, I will touch you with my mind.
Touch you and touch and touch
until you give
me suddenly a smile, shyly obscene
(lady I will ...

you said Is
there anything which
is dead or alive more beautiful
than my body, to have in your fingers
(trembling ever so little)? ...

Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...

Знаете ли, аз съм лунно протеже,
имам със луната неразривна връзка.
Вечер към небето тегли ме с въже,
сутрин към Земята стихове разпръсквам.
Как ли се е случил този рисков мост? ...

Защо богатите хора не мислят за бедните,
всички мислят за пари, а правителството ни убива,
всеки иска малко късмет, виждам много просяци,
роми деца продават картички да изкарват пари.
В транспорта те свалят контроли, ...

Лапландия, камината горяща,
по потник Дядо Коледа седи.
А мислите в главата – пълна каша,
в писмо се мъчи, да ги подреди.
Компютъра, клавишите, екрана... ...

Сезони
(недовършено)
Пролетта...
Плаваме с нетърпение, с жажда, с риск, с раздразнение от бавенето, с очарование и бързо забравящи се досадни малки и големи бурички... проспиваме, все едно не са били, дъждовните дни, ветровитите дни, безветрените дни... всички те отлитат незапомнени, незабелязани в ...

От небето като силиконови снежинки
сипят се немирни, ефирни, блестящи,
танцуващи със вятъра... блондинки...
А аз посрещам ги дори... без гащи...
Тази зима много ми хареса! ...

Сещам се как многократно,
стигнах до дъното и обратно,
до дъното на океана,
там където Бог го няма...
Но той в милостта си, ме избави, ...

Аз не съм създадена за дом,
тясно ми е, въздух не ми стига.
Сдушила съм се с един сезон -
не за друго, а търпи ме.
Пътят ми е доста тесен, ...

Не бях готова за любовта ти голяма.
Не бях готова да бъда твоя дама.
И подведох и предадох те и много ме боли.
Е, съдбата правилно реши-
на изпитанията аз не издържах... ...

Бродягите Льольо и Ждрольо, в нетрезво състояние започнали да спорят на кой от двамата е по-дълъг. Към спорещите се приближил техен общ познат - пропагандатор на идеите на Истанбулската конвенция и за да успокои духовете им рекъл:
Ако извадя от дължината на Льольовия 5 см и полученото число разделя ...

По стихотворението "Мързелива Рада"
от Йордан Стубел
18.12.2019
Закъсняла Рада....
Такъв кахър си има майката на Рада, ...

Светът отдавна спря да е за двама.
Oбърка се любовната симетрия.
Изпълнен е със гняв, горчива драма
и с твърде много ... геометрия.

Когато сме заедно,
е топло у дома.
И да няма дърва,
да няма и ток,
живеят в сърцата ни обич и Бог. ...

Старата любов ръжда не хваща.
Тя хваща само самота.
Носи на гърба си спомените прашни
и ги развява само през ноща.
Да ти напомни, че не е умряла, ...

Разбинтовах ви болката си.
Полюбувайте ú се до насита.
Пипнете по-смело.
Завъртете пръст недоверчиво.
Пошегувайте се находчиво. ...

Живота си превърнах в календар.
В един безкраен пясъчен часовник.
И чакам, сякаш като в малка гара -
последен влак, но най-любовният...
Защото знам, че съществуваш истинска ...

Сняг, затрупал пътища, дървета,
една пътека води към безкрая,
майките отиват да прелеят,
крепят с вино пълните шишета.
Сняг, затрупал къщите, земята, ...

Ето, долините пълни с храсти,
дивите къпини там растат,
сочни са къпините и сладки,
а по висините, най – вирее мъх!
Ето там, и равнини просторни, ...

Отворила прозореца
търсих твоите очи.
Но горе луната студена
като несретница бледна стои.
Нищо не казва, проклетата, ...