Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...

Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...

На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...

В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...

нека всеки миг —
Богообщение и
Възкресение

Последен августовски ден —
и то — предесенно скъсен...
Събира лятото платна...
Настъпват хладни времена...
Към гърлото тъга пълзи,.. ...

Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...

Пийте - от зарана до забрава!
Пийте - пък каквото ще да става!
Гласовете пуснете! - Във ярост и в смях!
Пък после легнете. - Кой сам, кой във грях.
Утре още ще пиете - пак до забрава. ...

Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...

Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...

Звездите са звезди.
Допълнени с морето -
все едно си ти...

Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...

/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...

Който трябва ще го разбере
Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара! ...

Любовните ти зони
ме привличат
с торнада от хормони
и звезди се стичат
по прозореца отвън... ...

Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети, ...

По стъпките на лятото вървя,
отново изживявам всеки миг.
Събирам всеки спомен - топлина
и всеки полетял от радост вик.
По стъпките на лятото вървя, ...

Още един ден от живота ни се изниза,
като пясъка във пясъчен часовник,
Още един ден без теб залеза изпращах
и ти ми липсваше до болка...
Още един ден без теб влюбените наблюдавах ...

Дали от липсата и глупостта се разболяхме
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...

Бебе. Кош.
Еволюция.
Старец. Нощ.
Инволуция.

Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...

Случвало ли ви се е докато карате автомобил или се возите да ви засекат на светофар или да ви отнемат предимството на някой селски кръстопът? Много хора карат като пълни джигити и пилотите на космически изтребители не са много по-различни. Много от тях са мъже и, като че ли, изпитват остра нужда да ...

Целуна ме морето
с очи зелено-сини.
Любовта е където
няма нужда от рими...

От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...

В огледало от сълзи,
отразени слънчеви лъчи.
Спомените избледняват,
съдбата озаряват. По пътя
черен ще вървиш, съдбата ...

Първи септември,
две хиляди и деветнайста.
Поредно земетресение,
с магнитуд степен осма.
На дълбочина два сантиметра, ...

Конче мое, хората говорят,
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива, ...

Сънувах сън красив.
Жена обичаше ме лудо!
Не съм бил никога така щастлив!
За нея бях най-чудно блюдо.
Силно и Истински ме обичаше. ...

В тази вечер късна
аз искам да се откъсна
от гняв, злоба и страх,
вместо ръце криле да разперя
и при теб да кацна - ...

Това е път без цел и без посока -
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш.
И все виниш Вселената - как всичко започна ...

Камино де Сантяго*
Понеже всеки път е поклонение
със свой мотив във всеки пилигрим
да търси за душата си спасение,
то Пътят е: копнеж необясним... ...

Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото ...

– ...Отношение.
– Не ви разбрах?.- Каза изненадано младежът, гласът му отекна в празната гора, отрази се мълчаливо в дървета и се върна обратно, на хиляди парчета.
– Отношение.- човекът със странните дрехи си потърка очите- Вие ме попитахте и аз ви отговорих. Не обичам дългите разсъждения, а това е ...

ЩЕ СЪМ С ТЕБ
Ще съм с теб... аз знам,
дори земята да ме погълне!
Ще изгарям от плам,
щом с ръцете си ме обгърнеш! ...

Не бързай, приятелю! Спри!
Тя, лодката, още в проект е.
Дъските сурови са, виж!
Лодкарят пък с друго зает е!
Попей си сега от сърце. ...

Грях ли е
да те обичам
дори с любов
прикрита, забранена
грях ли е ...