Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...

Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...

Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...

Кажи, защо мълчиш.
Кажи, защо сумтиш.
Кажи, защо се сърдиш ти така.
Аз няма вече да
пиянствам и крада ...

Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...

Понякога умирам, понякога живея.
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...

Сърцето ми е бяло като лист,
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов, ...

Не съм орисан с участа да съдя
и да раздавам наказания, присъди,
макар да виждам как потомците на Юда
безчинстват, мародерстват диви, луди.
Единствено показвам им лицата ...

Ако можехме да летим,
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...

За
„йога“
няма
„не
мога“.

Когато вперя поглед
с тези изумрудени очи,
тлее огънят любовен
с нежен звън от върби.
Във вихъра се носеше ...

Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...

Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...

> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...

На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...

... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...

Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...

Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...

В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...

Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи. ...

Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси ...

Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...

(v.1)
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...

> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...

След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...

тихи разговори на студени стълбища
тайни и егоцентрични мисли
не събуждай неща които спят от години
докато Земята се удря в двора ми
лягам до нея и издишвам ...

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Къде си ти, къде си ти,
сърцето ми за теб тупти,
търсят те моите очи,
изпълнена съм с мечти,
да бъдеш мой... ...

През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...

Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх, ...

Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...

От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната ...

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...

> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...

Смях на пеперуди
Пролетта събуди.
Бликнаха стопени ледове.
В слънчевата пазва
зимата залязва. ...

На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.
Стоя, изпълнен със съмнения, ...