ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава 1 Учитель.
* В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, обветренным судьбой и временем суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой т ...

Поетът:
В надпреварата житейска
аз избродих своя път.
Минах мярката библейска,
затова ми сложи прът! ...

Прословутата летяща мисъл на Наполен: "Всички жени са курви с изключение на моята майка, но нека не забравяме, че и тя е жена." "ляга" удобно в сърцето на всеки един мъж само защото тя автоматично прави жената "мръсна", а мъжа - "чист"! Но, господа, тази "чистота" не е чиста, нито пък е табула раза/ ...

Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ...

Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ...

Питката ухае на кипеж.
Два-три часа нейде ще се скита.
После дълго в лумналата пещ
ще я пека. Новогодишна пита.
Сложена е квас – с вода от дни. ...

Нима виновна съм, че се отказвам?
Живота смисъл вече няма.
На никой нищо няма да доказвам,
затънах аз и в тази яма.
Надежда всяка аз оставих ...

Дали ще те дочакам като сърп
в презрелите жита на свойта младост.
От зърнен плод в стеблата натежал,
нима съм сбирал слънцето нахалост?
А колко блясък жълт аз претворих ...

На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...

предателите
умножават се в една
страна и тях ги
за предателствата им
обилно награждават

Със стих душа
се препитава, че я
стих ощастливява,
възвисява до безкрай
и Богодоближава!...

С нежен дъх покорил е бодливата пролет,
стене вятърът стъклен по гланц
на висулки в цигулки по струни оголени
и тъгува за коледен танц...
Ще му мине, щом къта в косите си лято, ...

Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата, ...

Луна. Звезди. Вселени от любов.
Мечти, хармония и топлина.
Ечи във нас могъщ, несекващ зов -
Прегръща ни сърцата обичта...
И всъщност тя - това сме ние! ...

в главата ми бушуват стихии
и разни други неща
дали е шизофрения
или друго разстройство на ума
или може би са химични процеси ...

Зная как да те дразня.
Знаеш как да ме дразниш.
А, уж, всичко е просто игра.
Уж, всичко отдавна е празно.
Щастлива си, знам. ...

Беше студен декемврийски ден. В малката приемна на старческия дом беше пусто. Нямаше никакви хора, освен една възрастна жена, около шейсет и пет годишна, слаба, ниска и леко прегърбена от годините. Иначе изглеждаше добре за възрастта си. Беше с боядисана черна коса, вързана на опашка. Тъжните й кафя ...

Ако останеш някога сама
да знаеш много, много ще боли!
Ще те прегръща само тишина!
Тъгата във съня ти ще вали!
Ти си силна и ще издържиш! ...

И старостта била красива,
го казват някои младоци.
Но тази мисъл ми е сива
и има хиляди пороци.
Защото старостта боли ме ...

От малък бе мечтал Велó,
проклетият му циганин,
каруца, кон, акордеон
и циганка да има.
От циганчета вчера чух, ...

И пак стоя на бара, облечена с новата си червена прилепнала блузка, подчертаваща хубавото ми тяло. Сложила съм си по-тъмните дънки. Косата ми е на небрежен кок. А ярко-червеното ми червило допълва тоалета.
Пуснали са Sweet dreams на Marilyn Manson. Обожавам тази песен. Наслаждавам се на мига. Колкот ...

Аз пиша... и чакам-
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...

Заандам, околните местности и спонтанно възникнали, а после дълго премисляни, впечатления, мисли
-----------------------------------
Зелените сгради на Заандам
до железопътната гара,
са хем смешни, хем страшни, ...

Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост ...

Изсъхналата роза
Изсъхна червената роза,няма я вече,
но ти си там до мама,от мен далече.
Красива алена роза,аз и подарих,
на майка ти тогава сълзата си не скрих. ...

Когато почне времето да чука
И рязко да ти удари шамар,
Удари ли то там, удря и тука.
И всичко ще се превърне в кошмар.
И вековният дъб почва да гние, ...

Един кълвач почука на дървото
лекуваше го с ласките на своя клюн
и лекичко напевно в ритъм му шептеше
притчата за дъжд от сребърни воали
и стичащи се синева ...

- Ало, търся капитана!
- Чакайте, той вън остана!
- Ще го викнете ли скоро?
С него трябва да говоря,
при това е много спешно! ...

По лунната пътека
вървят мечти
денем
слънчевия вятър
ги отвява ...

НЕБЕСНАТА ЖЕНА СПРЯМО ПЛАНИНАТА И МЪЖА
Латинка-Златна, Небесна, Скопие: Академичен печат, 2018
Юбилейната десета поетична книга „Небесна” на съвременната българска авторка Латинка-Златна (1957, Ловеч) е своеобразен творчески завет. Това е най-добрият начин да се потвърдят мотивирани тематични кръгов ...

Очаквах сняг, а плисна зимен дъжд
и сля в едно земята и небето.
Женица мокра, хукна изведнъж.
О, Боже мой! Намокри ми прането!
Прозорецът преви се в миг на три, ...

Тази нощ в небето падаха звезди
и хора радваха се взрени тамо,
а само някакво дете попита:
- Не ги ли заболява, мамо?!

Пожелавам светли и уютни празници!
Дано да ви е сладко на трапезата.
Че лицемерието няма граници,
сърцата ви усещат по студеното.
Не пийте много! Главоболия. ...

НАШЕНСКА ПРИКАЗКА
На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загриже ...

Years, I ran my scanners
across the flat horizon
seeking a single error
a miraculous inconsistency
in the facade of the world. ...

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...