Пристъпва бавно късната любов в живота,
лети с крила на капещи от есента листа.
И с посребрените от есенна слана коси,
заплита в бели мрежи летните треви.
Небето с облаци покрито мрачно, ...

Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...

В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...

горещници
татко коси
в ливадата

Огледало огромно на тавана на спалнята,
огледало на всяка стена,
дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена!...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...

Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да ...

Представям си една страна.
Огряват я слънца безчет.
Там нямат нощ, а светлина,
цветя и Рай царят навред.
Представям си Земя една, ...

Дете съм и дете ще си остана,
предпочитам доброто у всекиго да виждам,
да бъда весела, засмяна,
да помагам без да се замислям.
И сърцето да ми бъде чисто, ...

детство — възрастта
на най-голямата пред
Бога чистота

Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...

Аз съм кукла Ти си Кукловод,
Дал си ми Любов дал си ми Живот.
Само Ти си, Който можеш да ме управляваш
и може да се чуди някой, но само Ти си,
Който Сътворил Си Се и Сам Се Осъзнаваш. ...

Слънчо весел, Слънчо драг,
ти ни топлиш, гониш мрак.
Сутрин идваш от полето,
вечер тръгваш през дерето.
Слънчо светъл, Слънчо благ, ...

Нашият филм отиде в грешна посока.
Сериалът ни в нищото закучи се пак.
Аз всъщност краят прекрасно го зная.
Много пъти игран ми е вече преди.
Слаби актриси се сменяха в ролята съща. ...

Не си отивай! За миг поспри
преди да дойде нашата раздяла!
Ще ти разкажа: онова което укрих
в тази нощ безлунна, оживяла...
Тогава тайната ми, някак изведнъж ...

Млад поет от сън се буди
и към масата търчи.
Снощи сън му се присъни,
чудна рима улови.
Де молива е оставил, ...

Цветя без повод подари.
Една усмивка нарисувай.
Надбягай времето. Дори
на изненадан се преструвай,
щом вън внезапно се смрачи ...

Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ...

Когато цялата ти мощ
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...

Защо в живота няма сторно?
Не за друго, просто се попитах.
Размишлявайки си пуснах порно...

В клоните звучи гласът на вятъра,
люлее песента си във листата.
Рисува с пръсти върху пясъка,
измива белезите по лицата.
Листенцата с дъх прегръщат ...

Вложил вяра, обич и любов
не веднъж продал душата
търсил своята любов...
не намерил свободата.
Ръчкал, ритал, плюл, ридал ...

В пролетта роза цъфти,
приятно тя ухае.
Към нея душа лети,
но за нея сал мечтае.
Боже, колко мъка има ...

Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтап ...

В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него ...

Лениво влачи се раката
покрай старата върба,
черга шарена с краката
мачка хубава жена.
От косите й златисти ...

Пролетта косите ти разроши,
ръкавите опита да скъси със смях.
Очакване във въздуха се носи,
че нещо ще се промени с един замах.
Дъждът изпраща поздрав по Чолаков, ...

Стана модерно да се прави Ремастер. Но аз го правя, защото ползвам съвсем друг подход и способ сега . На който му е интересно може да ги сравни със предишния вариант и да каже мнение.
Песнта е " След Теб " , и сингбека ми се струва , че върви след нещо.

От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...

Разцъфнала пролет
отново е дошла...
Да стопли след зима
хиляди сърца.
Дърветата с корони ...

И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...

В нашата рано отминала младост,
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...

Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ...

Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...

Обсебено куче, не спи, упорито търси,
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...

В резултат на политическата криза
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта? ...

Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ...

Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ...

Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...

Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...