Какво ли всъщност знам за любовта? –
Дали, че вечна е – и след смъртта,
дали, че е стихиен водопад,
а с нея ти си между Рай и Ад…?!
Пореден път аз всичко ѝ дарих ...

Аз съм българче-математиче
и от цял свят връщам се с награди!
Аз съм българче и програмистче
със злата, сребра и бронз подир олимпиади!
Аз съм българче и пианистче! – ...

Пришита за тебе със хиляди гвоздеи,
приковавани всеки разсъмнал се ден.
Ти кармичен урок за душата оглозгана,
като шип си отровен,
забил се във мен. ...

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт ...

Любов, любов, в играта ти
все още уча правилата.
Витаят в мен, край мен мечти –
потоци мисли край Земята!
Летиш пред мене, ти, любов... ...

Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...

Звездите блестят, но угасват...
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива... ...

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка ...

Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Уморен съм вече от въпроси
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава, ...

Кораби и брегове
Ако корабите ни поемат в две посоки...
Попътен вятър и приливна вълна!
С пожелания да минеш леко –
щастлив, под своята дъга! ...

При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи ...

25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...

Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...

Луда съм и пръскам по шева...
Ей така на инат на тези
без капка покритие,
на тези с мръсно съзнание
и мърлява чест... ...

Полунощ е.
Каква е тази луна, дето се е облещила?
Не знаех,
че и небесните каляски стават на тикви.
А! Казах ли ти, ...

Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...

Със тебе ще срещнем в друг живот.
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години, ...

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята ...

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...

Мислеа дека сум невидлива жена
облечена во обичното.
Јас сум камен што зборува
што никого не сопнува
и тежи на македонска земја. ...

от
парàта
повече
е
свободата

В ръцете на чужди мъже
прокрадва се твое докосване;
разделят ни хиляди светове,
за нова любов май готови сме.
На отсрещния бряг на реката ...

Седя на радиатора и зъзна
Седя до вентилатора и се потя
Чудя се дали каприза ми ще ме убие
или скуката
Подскачам на един крак и броя ...

Всичко пропуснах в този живот
детство, младост, семеен хомот.
Вече и средната възраст премина,
всичко отлагам, а времето мина....
Моите приятели стари с внуци играят, ...

Не заключвай, мамо, пътната врата,
остави да свети крушчичица една.
Твоят син изгубен, обиколи го света
и сега се връща скръбен у дома.
Не проклинай, мамо, своята съдба, ...

Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...

ЗАКЛЮЧЕНО ВРЕМЕ
Росица Чакърова
Часовници... А пълно е с безвремие.
И пулсът му отмерва вечността.
Как искам само миг да й отнема ...

Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...