Една реалистична антиутопия... Забранената зона, наречена Територията... Земята, където някога е живяло племето на българите... Пустинята, сметището на Европа... Част от Великата американска империя... Граничеща с Джипсиленд...
История с минало, с възможно бъдеще, с мрачно съвремие...
П.П. Написана ...

Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал, ...

Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално ...

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,
готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.
Крилцата ми бегло подава се, ...

Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая,
душата ми в очакване примря...
Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая! ...

Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях ...

Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...

Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...

Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря, ...

Чувствам се използван
(износен),
стар чорап с дупка на пръста
(която никой не заши).
Захвърлен не в кофа, ...

Аз помня те, но не е нужно.
Във мене имаш ти следа,
която нищо няма да отмие,
тя вечен извор е на светлина.

Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...

Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад. ...

Търгуваш с мечти съкровени...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...

Внезапно...
на Ж.
Внезапно те пронизах като стон,
потъна във очите ми омайни,
прегърна ме, а после във синхрон ...

Разум пълен с надежда, чака.
Падение ли пак ще бъде туй?
Кажи душа, ще се покажеш ли наяве?
Питам, този път какво ще стане с нас?
Думи, оковани, жадно се бунтуват. ...

Тук един гръмнали,
там банкомат обрали,
хванали едни,
другите - едва ли!?
Откак дошла е ,,свободата", ...

Не ме интересуват
безмълвните ти сблъсъци
със себе си,
емоционалните недъзи,
и че няма смисъл съществуването, ...

Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...

На Д.
Бих искала да мога да простя.
Да те прегърна със ръце от птици.
Ала не мога... нещо опустя
в наивните ми котешки зеници. ...

Раних ли залеза
кръвта се стича
по небето
морето стене
сякаш от недра ...

За Париж
Небе едно,
също като от платната,
зараждащо се сиво.
Сиво, но пък живо, ...

Усмивка казваш - как да я намеря,
когато тя е вънка и от мене?!!
Дъга ли търсиш - тя е в блато скрита -
не мога да я видя нощем, денем...
И няма тук игра на мощ или на немощ, ...

ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова
Кой отвързал е бесни коне
и нарекъл е пътя съдбовен?
Колко страшна е думата "не" - ...

Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...

Помниш ли
Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи. ...

Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите..
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи ...

И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...

От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стоплиш.
И всяка дума да е радост ...

Рисувал съм с парче стъкло
С угарка от цигара
Палил съм живи мостове
Пътувал съм по пукнатините
Откъсвал съм дочупеното ...

Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...

Душата ми се рони ситно
в дъжда на тъжните ми дни.
Спокойствието ми привидно -
докрай то ще се изпари.
Душата ми умира неусетно, ...

АЗ СЪМ ДЖЕНДЪР
Аз може да съм много прост, ама има и по-прости от мен. Сега, не мога да разбера що всички са скочили срещу тая Инстанбулска конвенция и вият срещу нея като вуци срещу Луната. Недейте така първосигнално, бе хора! Помислете първо! Преспете с Конвенцията под главата, па тогава се изказв ...

Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.

Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...

Където има дим, има и огън.
Поне така казват.
Ти стоиш срещу мен,
а димът между нас
замъглява разсъдъка ми ...

Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...

За какво живея.
За едното куче
и двата папагала?
За какво живея?
.за бутилка вино ...