Затварям се във мидената си черупка.
Обвивам бавно със седеф
онази остра песъчинка,
забита безпощадно в мен.
И търпеливо - ден след ден ...

Когато вярата врата затръшне,
Дъждът се сипе от очите
И небесата ти подсказват:
Грехът душата ще прекърше!
Тя цяла е, дорде обича, но обичта се извоюва, ...

Живот ли е това в който,
се бориш за парченце хляб?
Живот ли е това където,
умират немощни от глад?
Живот ли е в страна където, ...

Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...

Изчиства белотата заснежена
тежести натрупани случайно.
Избелва сивотата наслоена
и прави лошото нетрайно!
Зарежда добротата в душата, ...

Следващите два дни бяха сиви и еднообразни. Службите дълги, рутинни и само огненият поглед на монаха ме правеше жива. Той разказваше с жар своите «приказки на Шехерезада», пееше все по-звучно с прекрасния си баритон…Усещах с цялото си същество, че нещо се случва с него, чувствах го във въздуха на хр ...

Научих се да си изграждам свят!
Такъв, във който да живея!
Различен от останалият свят,
във който нямам сили да се смея!
Научих се да си го пазя! ...

Когато го прегърна ароматът му ме завладява.
Когато го погледна в очите сърцето ми просто се предава.
И след сто години знам пеперуди в мене ще летят.
И след сто години устните ми само неговото име ще шептят.
Без него и Раят би бил сив, самотен и ...

Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...

Вятърът гали косата ми,
и кожата ми изстива.
Небето започва да плаче,
и дъждат мокри цялото ми тяло.
Не усещам тялото си, ...

Жених
Дявол черен и рогат
бе дошъл от Ада
да си търси в този свят
той девица млада! ...

Начертани диези
по небето
и хора с деца в колички,
вместо кучета-
панаир на суетата. ...

Смирено глава,
аз няма да преклоня,
така съм създадена,
да се бунтува моята душа...
Срещу неправдата ...

На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.
А там отсреща - нейде от небето ...

Състоянието на въздуха в София е трагично. Неслучайно броят на белодробните заболявания, в частност раковите, в столицата бележи бум. Но ще кажа на г-жа кметицата да не се прави на гръмната и да ни баламосва, че това замърсяване е от колите. В събота и в неделя броят на колите рязко намалява. А мири ...

- Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!
- Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!
- И защо в този мрак се сниши? ...

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.
Нямах славния път на Лучано, ...

"Сурва, сурва, Василина -
година алена, свилена!"
- край вратата сурвакарче,
със сурвачката от дрянче,
цяла пъстра, украсена ...

Светът ми е крив и ми иде да вия.
Главата ме блъска...Жесток махмурлук!
"В порока проклет си затънал до шия!
Защо се натряска, противен боклук?..."
С компрес на челото лежа на дивана, ...

Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча, ...

Той, добрият човек, е дъждовната капка.
Ще се слее със други в поток.
Заделил топла дреха, и последната хапка,
за да бъде ръката на Бог.
Той, добрият човек, няма в банката злато. ...

Въздишам те нежно всеки път
когато си те спомням и мечтая...
когато се разхождаш из ума ми
и откриваш всяко кътче в сърцето ми...
Въздишам за теб всеки път, ...

Стари клетнико, кой съкруши
тези твои коси беловласи?
Беше тръгнал сред дребни души
да потърсиш добро за скръбта си.
Къшей хлебец и чаша вода. ...

Трајно те губам
засекогаш
меѓу два значајни празника
како што окото ја губи солзата
како што облакот растерува сноп светлина ...

Моя мъничка светла звезда,
ти във тъмното радостно грееш,
разпростираш се в мойта ръка,
зарад теб и душа ми се смее.
Осветяваш ми пътя в нощта, ...

Море от тъга
Море от тъга е моята душа,
тъжни вълнѝ, вълнá след вълнá!
Измий ми, море, раната кървяща сега,
раненото сърце, кървящи от любовта. ...

Няма сила която ме заставя да спра
да обичам живота и да грея с усмивка.
В ръцете си стискам свойта съдба,
а тя е такава една издръжливка!
Много бури понесох, много дъжд ме валя. ...

СВАТБА В КРАЯ НА СВЕТА
Р. Чакърова
Приспивам близко минало в косите си,
сребреят бели спомени в затишие
и следващата буря чака дните ми, ...

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив. *
Владимир Висоцки ...

Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и ...