Тихо, луната спи
да си говорим тихичко
без думи, с дела,
че тя сега вече спи
и сънува събудена... ...

Разпръснах се
на хиляди снежинки
с една от тях
по устни те целунах
превърнах се ...

Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...

Защо тъй уплашено гледаш...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...

Обичам мълчаливите мъже,
които със очите си показват
къде греша от моето сърце
и блестят, когато ме наказват.
Обичам мълчаливите мъже, ...

Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден, ...

Доигра ми се на
''лази-лази буба''
със съседката от клуба.
Абе малко дърпа ми се нещо,
но с бутлка водка събрах кураж ...

Утро
Обичам утрото...
и теб в него!
Обичам Слънцето
при изгрев...и теб обичам ...

Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...

…Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта…
Заключени от призраци, заключени във Лудостта…
Времето е част от нас – Илюзия и Необятност…
Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост…
Бъдеще и минало в едно се сливат и се превръщат в неизменно цяло! ...

Млад жираф глава проточи
във треви високи на савана.
Зебрата с копито нежно сочи:
"Днес реших да ти пристана!
Твоите райета ме плениха, ...

Отровни мисли.
Лутат се във лабиринт
от съмнения.

В малките часове нощта
моя прозорец единствено свети!
Другите спят, а в тях тъмнина –
градът е готов за нощен живот!
За теб си мисля, докато спиш ...

Не съм дошла да сърбам от годините,
а с шепа да греба от вековете!
Дошла съм да се наредя сред исполините,
на масата да седна с боговете.
Вселената да предизвикам съм решила, ...

Студено е.
Преминах като ураган през дните топли.
Там нищо не оставих,
само пепел в нищета самотна.
Нима ми липсва? ...

В небето с диаманти днес се спират
такситата от вестник. Люси плаче,
глупак на хълма в бъдното се взира
и помощ от приятел много значи.
Представих си, ни ад ни рай, защото, ...

Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено, ...

Разбирам, че живота тук е труден –
стандарта на живеене е срутен.
Разбирам, че държавата е болна
и тя от вас е също недоволна.
Че тя за вас не може да се грижи ...

Вятърът простена безутешно
и раздипли морна тишина.
Погали я, а тя прошушна нещо
и той от нежност премаля.
Събра окапалата шума, ...

Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...

- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някое цунами, отнесло всичко от Японските острови...
- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...
- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден...Да работят, гадовете!
- Ние ...

На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!
Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено ...

Светлина
Нека има светлина на света,
светлина в нашите души сега.
Така никога хората не ще останем сами,
да опитаме да бъдем по-добри! ...

Намерих на тавана стара плоча.
Забърсах с длани прашният винил.
Един албум от времето на рока
в ръцете ми се беше появил.
Не чаках, завъртях го в грамофона. ...

in memoriam
Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист, загинал преди годи ...

По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам. ...

Дъхът ми има твоя аромат.
На цъфнала липа и дъжд,
отмил най-тъжната сълза
на лудо влюбен в тебе мъж.
Ах, устните ми ще запомнят ...

Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...

Разкъсаха се небесните бали.
Сняг се сипна на парцали.
Затрупа къщи, дървета, коли...
Не спира! Вали! Вали! Вали!
Всичко е вече побеляло! ...