О, девойко чудна,
моята душа ти озари,
що в безсъница бе будна
и мир мечтан ми ти дари.
Болката от спомени печални, ...

Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...

Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита, ...

На И.
И тази вечер няма да заспя,
за да те гледам как до мен си се сгушила,
ще остана буден до късно през нощта,
а ти в прегръдките ми ще си се притаила. ...

23-ти декември
Купихме билетите още през август, чрез една туристическа агенция.
Хванахме някаква промоция на австрийските авиолинии. И друг път съм ходила в Швеция, но за пръв път сега - на Коледа. Полетът от София до Виена беше обичаен. Но Австрийските авиолинии страхотно ме очароваха с полета от ...

Религиозно
И как да вярва човек в задгробния живот? Когато трудно се вярва и в този?
Вечерен звън
- Пешо, прибирай се…Баща ти си дойде!
- Иванчо, идвай си…Татко ти е вече тук! ...

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни.
Ще те завия с надежда.
Ще пришия криле ...

Няма любов без обичане.
Има ли обич, има и любов.
Където има любов, няма омраза.
От любов деца се раждат.
А децата, кой не ги обича. ...

Беше гадна нощ през Октомври. Навън между сградите свистеше студен, пронизващ вятър и над града се изливаше дъжд като из ведро, но в стария бар бе уютно. Всичко на всичко петима-шестимата измръзнали посетители в бара, като че ли бяхме прежаднели повече за малко топлинка отколкото за алкохолни напитк ...

Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат. ...

Има смисъл
/Не само заради вятъра в косите
и морските вълни в нозете ми.../
Отново съм цяла, вървя по земята!
Днес пак съм тленна... прибрах си крилата. ...

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...

Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени ...

От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...

Прободена бях, но кръв не потече.
Изгори ме пак любовта!
Огън в гърдите!...Не си спомням вече!
Отдавна забравих какво е това.
Не знам! Като всички и ти може би, ...

Това беше мисля една любима тема, но малко по-навремето, когато още имаше такава представа за "истински мъж", полумитично предавана от близкото ни минало. В момента по-тиражираната тема е – мъжът е всъщност слабият пол, и това което е бил някъде, някога, вече не ни засяга. Аз бих искал да се върна н ...

бабувал е на
една „демокрация“
явно сатана

Бог, който е в Троицата, сътвори небето и земята, и морето, и всичко, което е в тях, и което е дошло от небитието, защото нямаше свят и нямаше нищо в него, а Бог го превърна в битие и стана светът. И тогаз Той взе пръст от земята и създаде човека, когото награди със своя образ и стори така, че да ра ...

По пътечка към реката,
с въдичка една в ръката,
тръгна Зайко сам и горд,
че рибар ще е, "спринтьор".
Сто кила ще улови – ...

Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица. ...

от творбите най-
небесни пò творба е
живият живот
.....................................
пò творба е от ...

304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...

Рядко пиша за любов
може би защото се страхувам
,,страхувам се и още как...
защо пък все да съм ''рогат''.
Обаче пише ми сърцето бледо, ...

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...

Мечти, надежди, красота –
или душевна пустота?
Дали в душите ни светлина има –
любов към близки и родина,
или тях егоизъм ги владее ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели, ...

Меката коприна уви ми рамената,
пое ме в прегръдка и принесе във земята.
Бликна вир от капки росни,
нежно вплитащи се в косите абаносни.
Над мен премина връщаща се птица ...

Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто… ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през ц ...

Самопомощ
Рай
Или вместо опиум
Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло ...

Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща... ...

Самадхи

Изви се сянка. Като вик
в осиротялото дере.
Изплези времето език.
Октомври звънна с дайре,
събра невинните листа, ...

ДЪЖД
А улиците са толкова спокойни...
Чудя се, дали не ги боли
от тези дъждове поройни"
Ирена Тодорова ...