340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче, ...

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...

И днес трудът се
присвоява, без да се
овъзмездява...
...............................................
И днес труда го ...

Сърцепотребна,
размечтана от любов -
нощта вълшебна!...

„ Истината е в бурите “
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...

Петел... И Виктор, който му се кара,
да не е толкоз шумен рано сутрин!!!
А не съзнава, че когато вие нощем -
сам надминава всички други...
Синигери... Звънци... И някой кашля в тъмното, ...

Тичам по млечния път,
светла диря без шум ще оставя,
следвайки пътя до теб
звездна партида ще правя....
Бях тъжна, объркана, сама ...

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

Във всеки миг...
...когато сме далеч... един от друг...
с мисъл докосваме сърцата си...
...и мигом в нашата прегръдка вълшебна...
се претворяваме... ...

Ще бъде пак случайна,
както винаги, нали?
Сърцето ми ще бие силно,
ще бъдеш по-красива от преди!
Ще говориш, аз ще слушам. ...

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Последната ми песен, смесена отново както си трябва, не на слушалки а на монитори. Сега вече ми харесва баланса. Качвам я пак понеже не намерих как да редактирам предишната ми публикация, не ми излезе опция да заместя файла, нито успях да я изтрия.

Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста ...

градските бронхи
издишат мъгла
по жицата
монотонно нанизани
врани

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена. ...

Не чаках този сняг.
Не съм го искала.
Но след като вали
в косите ти,
в косите ми ...

Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка, ...

За цветовете и за въздействието на това, което виждаме
Люси Петкова
Винаги съм обичала ярки цветове. Доста ярки бих уточнила. И да ги гледам и да ги обличам и да ги сънувам. В тропическите страни всичко е ярко: цветята, листата, цветовете на хората и на дрехите им. Дали от слънцето или от радостта и ...

...и искам-
не искам, ще тръгна най-сетне.
Готов е Всемира и мен да приеме.
В душата
ми мъжка денят ще ѝ светне – ...

С неизчерпаеми ресурси
дарила ни е майката земя,
със силата си разлюлява,
тъй всичко има си цена.
Изпраща ни предимно знаци, ...

Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки, ...

Дъждът не отми калта неизбежно горчива,
в гърдите ми трупана дълги години
от ялов език на сган безогледно бъбрива
във днешните сиви и чужди картини.
На клетата Майчица родна, презряна, ...

Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива ...

В мига, във който душата бе гола!
Изпълнена със болка и любов,
една магьосница изсъска като хала
и тя замръзна в благослов.
Протегнала ръце към Бог, ...

Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...

Думите реално не стигат
или по-скоро грешат?
Очите ти само попиват
кое усещам в мигът...
Крадем целувките си, знаем, ...

По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся, ...

Стъпка по стъпка
в живота жарава
погледът търси
на дъгата кръгът
в душата горчилка ...

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ
Опитвам се да вляза в спор...
Не казвам няма да отстъпя.
Света ни е не пазен двор
и взима всякакви калъпи! ...

разпилява се
из целия град,
из ц е л и я т и с в я т:
със своята тъга –
със цялата си радост ...

На А. и Б. Стругацки
Понеделник започва в събота,
казаха мъдрите хора,
папагалче зелено хвърлиха -
бръмбар в мравуняка спорен. ...

Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...

Какъв съм мъж, със седем лева в джоба?
Нали за туй ти позволявам да крещиш?
Обръща ли се дядо ми във гроба
видял, че точно ти до мене спиш?
Гладувах дни за да ти купя цвете. ...

Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.
Бяла страна. Слепи деца. ...

Пиша това в 12:11...
Отново е полунощ...
Събота е...
Както всеки уикенд просто седя вкъщи и...
Нищо... ...