Той копнее навярно за мен
в свойте тихи изнежени нощи.
Самотата държи на ръце
и въздиша пред празната поща.
После спира внезапно звука ...

Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен. ...

Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази п ...

Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Но огризки, за теб безполезни,
събери ми в ръка, и ми дай.
Остави ми от въздуха глътка, ...

Няма по-страшна болка от ината, момиче.
Сърцето ти се свива от любов,
а ти се късаш от приличие.
И мълчиш, и стискаш зъби, не признаваш,
че него повече от тебе обичаш. ...

Сивотата мълчи,
не говори.
Тя има възходи,
тя има погроми.
И само малко лъчи ...

– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз. ...

Разстреляй ме с истини,
тъй както ти можеш!
И с устни разискрени
по голата кожа
надипляй куп татуси – ...

Видях те със пръсти
и чух топлината,
опипах те с поглед,
настръхват зърната.
Изпивам дъха ти ...

На Емо
Днес погледнах дълбоко в сърцето си –
в миг разбрах, то е твоя арена.
Ти ми махаш с възторг и в Небето си
пазиш малко местенце за мене. ...

Намигна ми лятото, махна с ръка,
целуна ме нежно и каза – До скоро!
Довиждане лято! До нова луна!
До слънце и морски простори!
Ще пазя в сърцето си всяко перце ...

Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...

Когато имам време, го прекарвам
на моята лехичка в сайта.
Реколтата, която тук изкарвам,
измерва се във килобайти.
На ден по дваж, по триж, а че и нощем, ...

Веда е страшна сила,
тя идва обикновено вторник и четвъртък.
Седи раздвижена и
с плавни, но сигурни движения
ме полазва ...

Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...

Детско моторче, с него се движиш,
по пътя други моторчета – грижи,
детско моторче безкрайно послушно,
сякаш спирачките ти че му гушкаш.
Иска сестра ти но тя е момиче, ...

Човек се ражда, нов живот изгрява.
В кръговрат живота се върти.
Нов ден зората известява.
И този ден това си ти.
И с плахи стъпки ще пълзиш към светлината. ...

КАФЕ
Със захар поръсвам езика ти.
Сметана поливам без свян.
А поканата за кафето ти,
извинявай май криво разбрах. ...

4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...

Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...

Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...
Очите ти пък как да ги отворя ...

Всички жени са цвеята, на природата.
Аз съм орхидея.
Плевел казват за нея.
А трудно във ръцете ти вирее.
Тя не е капризна: ...

Сляпото момиче
Очите ти, откраднати от мрака,
се взират за искрица светлина,
която някъде далече чака,
затворена от черна тъмнина. ...

Вглеждам се в себе си
и кристално чиста сълза
се отрони, за живота
и житейския път, осеян
с толкова много въпроси... ...

Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.
Приятелството злато е голямо, ...

Не се кахърете, че днес е облачно и ветровито!
Помислете какво е на еднодневката!
Мунчо
Дреме и на еднодневката, братле!
Ако и е слънчево, ...

През септември очите са тъжни,
обещах си през август да те забравя.
През октомври ще чакам да пишеш,
а през юли излъгах, че вече те мразя!
През ноември сърцето е лед, ...

Морето е само тиха сянка
на спомен,
за което можеше да бъде.
Ще те очаквам,
о, ще те очаквам ...

Автор: Генка Богданова
Ако те загубя,
светлината в мен ще угасне,
душата ми ще помръкне,
ще стана птица безгласна, ...

Ти бе до мен и в тази чудна вечер,
стоеше в ляво, точно до сърцето,
макар незримо, те приемах вечен,
тъй топло ми докосваше лицето.
Сълзите ми по скулите обгърна ...

Музика и аранжимент: Мариела Тодорова;
Стихове: Павлина Стаменова.

Smooth jazz

*Идиом, означаващ лице в лице, очи в очи. Аз лично предпочитам превода очи в очи.

Приказна картина
в свидната страна:
бялата пъртина,
пълната луна.
Светлина от свода ...

Всичко...
всичко започна от там
откъдето с тебе приключихме.
Любовта не поставя таван
само грешки от които се учим. ...

Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...